Животът ми от ден на ден ми се вижда все по-противен и безумен. Не е просто като да не ми върви- всичко се сгромолясва, като пясъчен замък, подритнат от босо краче. Засилила съм се към голямата депресия със страшна сила и май не ми се излиза от там. Искам да заспя и да не се събудя повече, искам да ме няма.
на фона на толкова мнения обаче, забелязвам че сме само две дето "мнооого ни се спи",което е хубаво. хубаво е хората да са доволни от живота си.
Момичета, нямах намерение да пиша, но тези отговори ме стреснаха......и ме натъжиха много. Не ми се иска да вярвам, че има хора на този свят, които няма за какво да се "закачат", да си намерят причина, която да ги вдига сутрин от леглото и да ги кара да се усмихват. Лошо е това, лошо.....ако имаше начин, бих ви дала малко от моя собствен несекващ оптимизъм, който ме спасява във всяка ситуация. Не че животът ми е е неспирна радост и поводи за веселие, но....спасявам се сама, това е истината. Ако сам не се издърпаш от блатото на принципа "Барон Мюнхаузен", няма кой друг. Не се оставяйте на течението!
) и се справям доста добре с шофирането. Не бях такава чистотница, каквато съм сега - с което много се гордея 
Животът ми е по-хубав отколкото беше, само дето не ми се стои в БГ и обмисляме бягство. След раждането си мислех, че ще имам ужасна фигура, а се оказа, че в по-добра форма не съм била от ученичка 
Имам и моменти, в които не се чувствам особено щастлива, но като цяло съм доволна от себе си. 
Животът ми е до голяма степен уреден, а аз не се чувствам удовлетворена. Не помня ясно какви са ми били мечтите, но знам, че уж ги постигах. Ако можех да върна времето назад обаче има неща, които бих променила, едно от които е професията (не ме удовлетворява, а възприемам работата си само като средство). Знам, че животът ми е ударил няколко шамара, които превъзмогнах, но които ме маркираха силно (със сигурност не ги бях планирала 
). Знам, че след гимназията мислех, че всичко което хвърчи се яде и си представях живота като низ от радост и купони, а днес виждам, че този низ далеч не е бил толкова радостен, колкото ми се е искало...
отказах се от всичко в името на това да бъда добра майка,съпруга и домакиня,да отгледам и възпитам едно хубаво и здраво дете.Уви,и в това май не успявам.Мъжа ми непрекъснато ме обвинява че не си гледам достатъчно добре къщата,дъщеря ми е едно разглезено от презадоволаване дете,коета на ден по 100 пъти ми крещи и вика-Мамо ти си лоша,родителите ми ме смятат за глупава и проста че родих на 21 и се събрах с такъв човек като мъжа ми.Май сега като прочета написаното дотук си давам сметка че разочаровах всички и не успях във нищо 