Тема на Валдорфските мами и татковци

Лятна игра в кръг (цветя и пчели)

Разделете децата на две групи.

Първата група са цветя - нареждат се в кръг, коленичили (по точно - седнали по японски), със събрани ръчички пред тялото - опират се само дланите в основата при китката и върховете на пръстите и събраните ръчички изглеждат като пъпчица на цвете).

Втората група са пчели - застават вътре в кръга на пръсти.

Действия:

1. Пчелите прелитат наоколо на пръсти като мърдат пръстчетата на ръчичките пред себе си.

2. Цветята се разтварят - ръчичките на "цветята"  се отварят във върховете на пръстите, в дланите остават долепени (като венчелистчета), а пчеличките събират мед като мушкат ръчички в "цветята".

3. Пчелите излизат от външната страна на кръга и тичат около него на пръсти по посока на часовниковата стрелка.

4. След това обръщат посоката и започват да се движат на зиг-заг около цветята обратно на часовниковата стрелка (минават покрай едно цвете отвън на кръга, а на следващото отвътре на кръга).

5. Всяка пчела започва да се върти само около едно цвете.

6. Пчелите влитат в кръга и сядат на земята.

(от "All Year Round")

Всяко действие е съпроводено от стихче. Ето как звучат на английски:

1. Little bees work very hard, making golden honey
2. Taking pollen from the flowers, when the days are sunny
3. "I'm busy busy busy" said the bee
4. It takes me hours and hours and hours to visit all the flowers
5. It makes me rather dizzy and a little wuzzy-wizzy to be so very busy
6. Said the honey bee

Играта е много популярна във валдорфските градини и съответно текстът го има на много езици. Предлагам да го преведем и на български да си го имаме, дори и да не се спрем на тази игра това лято.  Приемат се творчески предложения.  И аз ще се пробвам като ми дойде музата.
Само да припомня, че най-важното е да има рима, не преводът да е дословен. И в този ред на мисли - никой да не се хаби да търси wuzzy-wizzy в речника. It's absolutely missing! 

Такъв готов материал има в Монтесори, ама по-скучен - две торби с идентични, стереометрични, дървени фигури - детето бърка в едната и вади една фигура, а после трябва да бръкне във втората торба и да извади "на сляпо" същата фигура.


Е, как да не ти спретне човек специално на теб една такава игра! 



ОП, това ме подсети за една игра, която Шейда беше предложила на беседите за родители през пролетната ваканция (не знам ти дали успя да посетиш някоя, аз ходих на две и бяха много интересни). Само не помня дали играта беше точно за летния празник. 
Значи, заравят се из пясъчника разни малки... ъъъ... не помня точно какво беше, ама да речем бобени зрънца - във всеки случай с подобен размер - за съкровища. И като падне едно ровене... мисля че с това си решаваме въпроса за целия празник и за много други напред Една от учителките тогава каза, че има личен опит с тази игра в Испания, като месеци наред след случая са продължавали да изравят съкровища. 

Здравей! 
Ами, засега учителите работят върху програмата, а ние - родителите, се събираме постепенно, така да се каже. В училището класовете вече не са със смесени възрасти и една детскоградинска група не прави един клас. Като казвам "събираме се" имам предвид основното училище, за което има подготвени учители. А за гимназията има още бая хляб да поядем... 

Вечернице, баш ми е драго, другарке! 



Евритмията ли трябва да са "духовните танци"?! Ох...

Евритмията не е духовен танц обаче, каквото и да трябва да значи това определение. 

Евритмията представлява изразяване на музикалните тонове и на звуците от човешката реч чрез движения на тялото. Когато се изпълнява тонова евритмия, движенията изразяват мелодичността, хармоничността и ритмичността на музикалното произведение. Самото музикално произведение може да е което и да е класическо музикално произведение на пиано, а мисля и на други класически инструменти.
С речевата евритмия пък можеш да изпълниш чрез движения което пожелаеш стихотворение, поема, пиеса или каквото искаш литературно произведение. Чрез жестове с ръцете и с цялото тяло се изразяват гласните и съгласните.

Евритмията се използва за изнасяне на представления в изкуството, да, в образованието също, а също и в терапията. В представленията артистите са облечени с едни такива много красиви веещи се копринени дрехи, в дюс или преливащи се, пастелни или пък много ярки цветове.

В градините и училищата евритмията, освен като гимнастика, помага за изразяването на чувствата на децата и за хармонизиране на взамиотношенията в групата или в класа. За мое огромно съжаление в нашата градина в България няма евритмия. Просто няма евритмист. Евритмията се изучава в институт минимум четири години и съм чувала, че е доста трудно.

По отношение на терапията знам, че завършилите евритмия практикуват като терапевти. Много се използва в лечебнта педагогика, но не можеш да я практикуваш само от завършен учителски семинар. Тоест учителките не могат да бъдат евритмисти, затова и в нашата градина няма евритмия. Просто трябва да имаш необходимото обучение и диплома специално за това.

А за теб, Вечернице, виж на какво попаднах по този въпрос: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14744506


Аз успях да се докосна до евритмията, но само до речевата и знам всичко на всичко гласните А, О, Е, И, У и толкоз можах да запомня. А кой от кого "краднал" не знам, но евритмията и паневритмията нямат много общо. Гледала съм веднъж паневритмия и веднъж съм играла. Тя се изчерпва с точно определени движения, които са фиксирани в своята последователност,  винаги се изпълняват на една и съща музика и може да се играе от всекиго. Иначе нито Щайнер е бил ученик на Дънов, нито Дънов на Щайнер (обаче върлите фенове на единия обичат да го правят ученик на другия и обратното  )


Ето тук, малко уики за евритмията, на когото му е любопитно - http://en.wikipedia.org/wiki/Eurythmy

Ето как изглежда тоновата евритмия в музикално произведение на Бах например - http://www.youtube.com/watch?v=GcBWetk4ELY&feature=related

А ето и речевата в изпълнение на Шекспир - http://www.youtube.com/watch?v=nLIaErJQrQ8&feature=related

Ето и евритмията в детска градина (само че е малко на немски  ) - http://www.youtube.com/watch?v=m5uc18rZX14&feature=related

А ето и едно на английски (малко е американско всъщност ) - http://www.youtube.com/watch?v=RcCvcy0zAlM



Това е много хубаво, благодаря! Новините от немските и швейцарските градини и училища са ми особено любопитни.
Питай я тогава, когато ти е удобно, как е минал летният празник в градината (ако е минал), харесал ли й е и какво са правили?   

Деметра, нали се сещаш, че е шега това за "духовните танци". Използвах го иронично цитата на Мигито.
Тия дни ще се видя с дружката и ще я разпитам как е минал празника.
Ако ти кажа пък какви домашни имат във втори клас и просто можеш да паднеш. Моето будало се мъчи 3 ч над 10 задачи, докато валдорфските деца рисуват мандали и разни други форми, но със задача преливащи цветове.
Работят с много дебели моливи или акварел.

Вечернице, разбрах, че го използваш иронично, но благодарение на твоята ирония разбрах, че е ставало въпрос за евритмията. Защото в контекста на обвиненията за секта, "духовни танци" ми звучеше като някакъв култов спиритуализъм. 



Снощи, докато разглеждах разните евритмични клипчета, качени в youtube, попаднах на клип за геометрия в шести клас на валдорфското училище. Дава информация за това как се изучава геометрията и представя геометрични произведения на 11 годишни деца. Представляват сложни геометрични фигури, всяка от които е образувана от наслагването на една или повече прости геометрични фигури и след това оцветявани свободно от децата. В самото оцветяване вече си личи индивидуалността и темперамента на детето. Направо се оцъклих от удивление. Но от това, което казваш, разбирам, че усетът за хармония и преливане на цветовете, започва да се насърчава и развива още в началните класове.

Всъщност водещото в начина на изучаване на всичко във валдорфската педагогика - още от детската градина, от буквите, цифрите до края на основното училище поне - е всичко да може да се преживее, да мине и през чувствата на детето, а не само да се изучава с ума. А това преживяване става чрез цветовете, звуците, движенията, тоновете, стиховете, приказките, разказите и т.н. За първи път обаче виждам начина на "преживяване" на нещо такова като геометрията, което аз самата винаги съм изучавала само с ума си. 

Ето го клипчето - http://www.youtube.com/watch?v=wBu_4iq5bXs&feature=related

Интересна ми е темата. Замислих се до каква степен учебните програми ,специално в началното училище, са съвместими с материала в останалите училища и до каква степен дечицата биха били конкурентоспособни при един от кретенските изпити след 7-ми клас. Още повече, че до разкриването на валдорфска гимназия ще мине още доста време.

Системата на училищата е 12 класна и предвижда след 7 клас обучение, подобно на това в гимназиите, но различна система. За съжаление материала не е съвместим заради разликата в обучението по различните предмети, а и подхода към тях. Програмата им включва примерно 1 седмица само биология, следващата седмица само химия и тн. Не е разпределена по часове, както е в нормалните училища.
Имам контакти в момента с абитуриенти от това училище и мога да кажа, че са доста по-начетени и по-малко стресирани от съвипускниците си, завършили нормални гимназии или реални училища. (говоря за Германия)

Тоест има известен риск да запишеш детето си в началното училище, защото технологично времето може да не стигне за създаването на гимназията. Имам пред вид за България.

В Румъния чух, че Валдорфските градини били общински - повече от 40! - и таксите там са практически като в нормалните детски градини.

Дано се организират повече такива градини и в София, и в страната - една е твърде малко за да поеме всички желаещи. Пък и разположението й е крайно неудобно - Драгалевци определено е твърде далеч за повечето родители.

От темата разбирам, че градините са инициатива на родителите - освен да се съберем тук пишещите и да направим нещо по въпроса.

Мислех да не се меся, но взехте да ми спрягате името. Та пуснах една търсачка в сайта на Антропософското общество и попаднах на това:

http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=223
"След Юпитер идва състоянието на Венера. Тогава ще бъдем Архангели. Ние ще правим бурите, времето. Речта ще се превърне в творческа сила. Формирането на говора упражнява това.
На Вулкан (крайната цел) движенията ще бъдат творческа сила. Праобраз на това е евритмията."

До този момент не съм знаела, че Щайнер е расист...
Пак от въпросната статия:
"По-рано на земята турците са били най-лошите хора. Сега турците не са сами - имаме турците и лекарите."


Това също е интересно:
"Ние ги носим и двамата (Луцифер и Ариман) в себе си. Ние не трябва да ги възприемаме само като врагове. Луцифер ни дава изкуството и свободата. Ариман - интелигентността. Но Ариман има проблем - когато живее в нас, енергията му намалява. Вътре в нас той се нарича двойник и ни води там, където от земята извират сили, които го засилват. Ние се разболяваме, а Ариман се засилва. Трябва да се научим да разпознаваме Ариман, да го гледаме очи в очи. Например, когато получаваме писмо от данъчните, ние ставаме агресивни - тогава Ариман печели битката. Когато разпознаем това, Ариман винаги се опитва да разделя, да раздели хората в множество малки групички. Има много антропософски групи, които са една срещу друга.

Ето една история за Ариман: Когато Рудолф Щайнер построил Гьотеанума, той направил и голямата дървена статуя. Той извикал Луцифер и му казал да бъде модел. Луцифер не искал, но бил длъжен. После извикал Ариман - и той не искал, но Щайнер го принудил. Но Ариман си отмъстил - счупил му червения прозорец на Гьотеанума. Това е впечатляващо - кой е бил Рудолф Щайнер.
 

Какво е Гьотеанума:
http://www.aobg.org/index.php?ln=1&id=8

Това ми попадна без да се ровя изобщо, ако се разровя...

Дечицата в тези градини ги възпитават хора с подобни възгледи...

Моля, темата да не се измества в религиозен спор!

Migito, не намесвай моля те антропософията! Тя няма нищо общо с педагогиката. Това, че Рудолф Щайнер е антропософ,не означава автоматично, че използва религиозните си убеждения в педагогическата си практика.
Никой не промива мозъците на децата. В тези училища учат деца с различна религиозна нагласа. Познавам дори мюсюлмани, чиито деца се учат успешно и не са се оплакали някой да иска да ги конвертира.
Учителите и възпитателите в тези училища не са непременно антропософи!