Кога настъпва радостта от бременността?

  • 2 123
  • 38
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 51
Здравейте, бъдещи и настоящи майчета,
Може би за повечето тази тема ще ви се стори странна, но не открих подобна информация, а наистина се нуджая от помощ. Бременна съм в петия месец, а все още не мога да се зарадвам на този факт. Не съм омъжена и с приятеля ми сме заедно от 5 години, но живеем в различни градове и се виждаме само в почивните дни. Живея сама на квартира и през малкото дни когато се виждме немога да усетя щастието от предстоящите събития. Някой би ми казал, че е трябвало да мисля по - рано, но вече се е случило и сега трябва да погледна положително на факта, че съм бременна, без да се замислям дали това е подходящия мъж за мен. Той също не осъзнава факта, че ще става баща. За цялото това време е попитал за бебето и как съм може би 4-5 пъти, а се чужаме жсеки ден. защо не се радвам, защо се чувствам така сякаш живота ми свършва? Хората казват, че е грехота да се говори и мисли по този начин, но понякога ми иде да крещя и ми се иска да не беше се .....Не мога дори да го кажа. Ако някой се е чуствал като мен моля ви пишете ми какво става след раждането. Връща ли се щастието?

# 1
  • Мнения: 46 511
При всеки е различно. При мен настъпи след като родих  Laughing

Може и отношенията с бащата да те натоварват, изяснете си нещата.

Лека бременност, избутала си половината, малко остава  Grinning

# 2
  • Мнения: 99
Здравей!Аз мисля,че такава връзка е малко "нездрава".Не се обиждай,това е лично мнение.Според мен бъдещите родители трябва да са заедно през бременността,да споделят вълнения и чувства и "таткото" да участва в този процес,макар и коствено.Естествено е да се чувстваш зле....и аз бих се чувствала така!Още повече,че на една жена и трябва сигурност,точно в този период,защото вече не е сама и съвсем естествено иска да свие своето "гнездо".Малко дълъг стана поста ми,но мисля че така е при повечето жени.Надявам се да се чувстваш добре и най-важното щастлива,защото бебчо усеща всичко  bouquetЛека бременност!

# 3
  • Мнения: 191
Ами то при тебе като гледам проблемът не се състои в това, че не можеш да се зарадваш на бременността ти, а че радостта ти не е споделена. Дано да греша, но как така бащата е попитал само 4-5 пъти за бебето? Той не се ли вълнува, не го ли очаква? Искрено се надявам да си изясните отношенията и да дадете цялото щастие на това мъничко човече, което ще имате скоро. Успех. Малко ти остава.

# 4
  • Мнения: 769
Освен, че имате да се изяснявате явно с таткото, хормоните и те дават отражение...

# 5
  • Мнения: 4 335
При мен щастието настьпи още с положителния тест GrinningЗа секунда след това не сьм се 4увствала несигурна в това  bouquet

# 6
  • Мнения: X
Ха, че аз, като бях женена, както си му е реда, първия път ми беше толкова криво, чее.... Виж с втората бременност беше различно, исках си я, радвах и се, някак, като за последно, нямаше един ден, в който да не искам да съм бременна, а с първата обратното  Laughing Не се заблуждавай, че бременните са най-щастливите хора, дто крачат по тая Земя.  Grinning

# 7
  • Мнения: 6 713
При мен щастието настьпи още с положителния тест Grinning За секунда след това не сьм се 4увствала несигурна в това  bouquet

И при мен така! Peace

# 8
  • в илюзия
  • Мнения: 1 306
Може би наистина проблема е в това , че с бащата не живеете заедно , но мисли само за бебчо и предстоящата ви среща.
При мен истинската радост настъпи тогава , когато усетих първото ритниче.
Успех и лека бременност Hug

# 9
  • Мнения: 686
Ха, че аз, като бях женена, както си му е реда, първия път ми беше толкова криво, чее.... Виж с втората бременност беше различно, исках си я, радвах и се, някак, като за последно, нямаше един ден, в който да не искам да съм бременна, а с първата обратното  Laughing Не се заблуждавай, че бременните са най-щастливите хора, дто крачат по тая Земя.  Grinning
На мен втората бременност ми беше крива,ужасно много си исках бебчето,но не и да го нося,да повръщам,да ми тежи.Хленчех като малко дете.Докато първата ми бременност,макар и пак с повръщане и трудности й се радвах всеки ден.Знаех,че нещо много специално става с мен,расте живот в мен и бях много щастлива.

# 10
  • Мнения: 1 121
Нормално е да се чувстваш така, когато бременността не е планирана, не усещаш подкрепата на приятеля си, не си сигурна в бъдещето ви. Но поздравления за това, че въпреки всичко си решила да задържиш бебето bouquet  Сега ти е много трудно, сигурно се чудиш дали си постъпила правилно, какво следва оттук нататък, но като майка мога да те уверя, че когато родиш, когато видиш усмивката на детето си, когато то те погледне с най-чистите и невинни очи, когато след време направи първите си самостоятелни крачки, когато протегне ръце, за да те гушне, когато те нарече "Мамо", тогава, в тези моменти всичко се забравя и изведнъж осъзнаваш, че въпреки трудностите си най-щастливият и благословен човек на земята Wink

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 2 163
По време на бременността хормоните ни бошуват и това , че с таткото се виждате по -рядко и не всеки ден се виждат очите ви да се подкрепяте ти оказва влияние според мен.Сега бебчо е най-важен мисли положително и го накарай да се почувства желан , слушай музика , ходи на театър , кино , концерти и пр. ще се отрази и на теб и на бебо добре.
Аз имам ежеминутната подкрепа от мъжа ми , въпроси "как е моята бебка?", "поздрави ли я от мен?", сутрин й говори и целува корема ми по минути /беше планирано и очаквано от месеци и бяхме подготвени емоционално /и въпреки всичко , аз не мога да се почувствам бременна /карам 4 тия месец/ , тъй като е много лека / Praynig да продължава така / иначе се радвам , но не мога да се осъзная и почувствам.Ако не е моето съкровище да ме подкрепя , повярвай ми аз щях да се чувствам по - зле и от теб.Така че говорете двамата и най-важното мисли за най-хубавото , което е в теб.Лека и безпроблемна бременност и  Hug   

# 12
  • Мнения: 4 753
Може да е от хормоните... Въпроса е преди да забременееш как си се чувствала, щастлива ли си била с този човек, искала ли си да сте заедно... Ако отговора е Да значи е от хормоните, а ако е Не, явно не се обичате и връзката ви продължава само заради бременността...

# 13
  • Мнения: 1 409
При мен щастието настьпи още с положителния тест GrinningЗа секунда след това не сьм се 4увствала несигурна в това  bouquet
И при мен беше така  Peace

# 14
  • Мнения: 46 511
Не обвинявайте направо мъжът Stop много от тх са възпитани в това, че не трябва да се месят в "женските" работи, дори да им се иска им е внушено, че не трябва  Crazy затова най-добре поговори с него, кажи му как се чувстваш и го заведи да види бебето на ехографа, после пак пиши  Mr. Green

# 15
  • Мнения: 2 478
Нормално е да се чувстваш така, когато бременността не е планирана, не усещаш подкрепата на приятеля си, не си сигурна в бъдещето ви. Но поздравления за това, че въпреки всичко си решила да задържиш бебето bouquet  Сега ти е много трудно, сигурно се чудиш дали си постъпила правилно, какво следва оттук нататък, но като майка мога да те уверя, че когато родиш, когато видиш усмивката на детето си, когато то те погледне с най-чистите и невинни очи, когато след време направи първите си самостоятелни крачки, когато протегне ръце, за да те гушне, когато те нарече "Мамо", тогава, в тези моменти всичко се забравя и изведнъж осъзнаваш, че въпреки трудностите си най-щастливият и благословен човек на земята Wink

Ето това е истината.Всичко ще си дойде на мястото някой ден.А може би трябва да измислите нещо по въпроса за съвместното съжителстване.
А по темата.Може би бяха минали 2-3 седмици след положителния тест,когато настъпи тази несравнима радост.

# 16
  • Мнения: 4 292
Аз лично още не мога да се зарадвам, че съм бременна. Искам много детето и чакам с нетърпение да го родя, но не съм от майките, които обичат да са бременни и с удоволствие си носят корема. Успокоявам се, че малко остава и скоро, живот и здраве, ще си гушкам бебето. Всичко си заслужава!
На теб ти е първо детенце и е нормално да не осъзнаваш напълно щастието, което те чака. Независимо от отношенията с пловинката ти, в момента в който родиш, ще ти се появи майчинския инстинкт, не се тревожи.  Wink

# 17
  • Пловдив
  • Мнения: 857
Когато видях туптящото сърчице на ехографа   Heart Eyes
Основната причина за лошите мисли и настроение са хормоните. Аз също съм изпадала в подобни състояния, нормално е. Ще видиш после как всичко ще си дойде на мястото и няма да има по-щастлив човек от теб и от таткото  Hug

# 18
  • Мнения: 7 201
Когато видях туптящото сърчице на ехографа   Heart Eyes
Peace Най-щастливият 1-ви момент от бременността ми!

# 19
  • Плевен
  • Мнения: 1 357
Съжалявам,че се чувстваш така в такъв важен момент
от живота ти.Надявам се да е от хормоните,които бушуват
в този момент.Мисля,че като прегърнеш малкото съкровище и
всичко ще се оправи. Peace

# 20
  • София
  • Мнения: 17 592
Кофти работа. Не знам дали някога ще се чувстваш отново на мястото си. Това не е било твое решение, натрапено ти е... просто се е случило. Ами... "Когато животът ти поднесе лимони, направи си лимонада".

И още нещо. Общо взето, ти ще ставаш майка, но гаджето ти дали ще става баща е... в най - добрия случай твърде съмнително. Ако от сега приемеш мисълта, че това е твоето бебе - твоето прекрасно, невероятно, незаменимо бебенце, ТВОЕТО, не вашето, ще ти е по - лесно по - нататък. Пък ако се окаже - дай Боже - че греша - ами, толкова по - добре...

# 21
  • Мнения: 51
Много съм благодарна за отговорите ви. Моят щастлив момент от бременността беше като го видях да подскача на ехографа и да мърда с ръце и крачета. После заведох и приятеля на следващия месец, но вече не мърдаше толкова много. Помъчих се да вдъхна в него малко ентусиазъм, но не успях. Или вътрешно се радва или е най-пасивния човек на земята. Мога да кажа, че на думи неговата радост е по - голяма от моята (ако при мен може да се установи наличието на такава). Искам да си имам детенце, но сте прави - не съм сигурна дали това е Човека. Късно е вече, ще  кажете да съм мислила навреме, е не винаги се получава.Обичам го, а и той мен може би десет пъти повече, но караниците и съмненията убиват радостта от бременността. Но това е друга тема. Надявам се нещата да се оправят. В петък заминаваме за море само двамата. Надявам се да се сближим и да се почистваме родители най-накрая. Като се върнем пак ще пиша. Отново благодаря на всички, които се отзоваха на моя зов за помощ. Kiss

# 22
  • Мнения: 191
Супер! Желая ви много приятно изкарване на морето, починете си, отърсете се от тревогите, обичайте се! Дано всичко при вас се оправи и бъдете щастливи!  Peace

# 23
  • Мнения: 2 807
Радвах(ме) се на бременностите от самото начало, въпреки гаденето и повръщането през първите месеци  Heart Eyes

Най-вероятно те притеснява разстоянието, което те дели с бащата на детето  Thinking
Но важното е, че се обичате и бебчо е желан  Hug



 

# 24
  • Мнения: 259
Много бъдещи майки са объркани и неуверени в началото, въпреки че детето може да е желано. Аз се почувствах наистина щастлива, когато усетих първото ритниче (бях в 5-ти месец). Дотогава сякаш не съзнавах напълно какво се случва. А на вас ви желая приятно изкарване на морето и лека бременност. Опитайте се да се наслъждавате на всеки миг, въпреки неразположението. Усещането, че носиш нов живот е незабравимо и уникално!

# 25
  • Мнения: 2 068
Успех   bouquet
надявам се да се сближите повече  Praynig

# 26
  • Мнения: 224
Наистина тук и хормоните си казват думата. Моите доста се бяха разбесняли  Mr. Green Аз почувствах истинската радост, когато си го родих, преди това доста егоистично мислех само за себе си. Но я ела сега ме виж дали за себе си мисля. Истината е, че мъжете не винаги са способни да проявят ентусиазъм като нашия, а и са различни. Аз като ходех по консултациите само мами, придружени от татковци имаше, моя мъж само веднъж дойде с мен, та да отчете присъствие. А сега, на тати щерката не можеш да я порицаеш дори.
Приятно моренце!

# 27
  • по света и у нас
  • Мнения: 1 176
Супер! Желая ви много приятно изкарване на морето, починете си, отърсете се от тревогите, обичайте се! Дано всичко при вас се оправи и бъдете щастливи!  Peace
   А по темата–от първия момент в който разбрах че съм бременна,Бебчо е дългоочакван при нас.И моя мъж не гори от желание да идва с мен на ЖК,но това не означава че няма да бъде отличен баща,просто по характер за който го познава малко е уж студен и твърд,пък вътрешно е толкова чувствителен..Дай му време на бъдещия тати.

# 28
  • Мнения: 1 121
Приятно изкарване на морето! Каквото и да става винаги можеш да срещнеш разбиране и подкрепа тук, във форума  bouquet

# 29
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Съжалявам да прочета това. И на мен ми се струва, че проблемът се корени не в липсата на осъзнати емоции, свързани с бременността, а заради липсата на такива, свързани с таткото. Направете опит да се съберете, защо трябва да се правите на семейство дистанционно?

И още нещо, бяха те посъветвали да приемеш бебчето като "свое", а не като "ваше", опитай се!

Успех, и дано грейне слънчице и на твоята улица в най-скоро време!

# 30
  • Попово
  • Мнения: 687
при мен радостта от бремеността е от първия миг в който разбирам че съм бременна, не се харесвам в това си (физическо) състояние, но го преживява по-лесно като знам, че най-хубавото тепърва предстои, самото осъзнаване за мен е след рибирането ни с бебенцето от болницата Peace

# 31
  • Earth
  • Мнения: 1 952
При мен радостта дойде веднага....не беше планирана, но беше много желана от мен бременност.
С нетърпение чакам пак да дойде мига и да видя двете чертички.

Моят съвет: трябва да заживеете с таткото заедно. За да може той да вижда всеки ден промяната в теб. И да се радва заедно с теб.  Hug

# 32
  • Мнения: 3 929
При всеки настъпва различно, а, за съжаление, при някои изобщо не настъпва. Аз осъзнах, почувствах истинската радост, когато родих. Бременността ми беше като период от 9 месеца, които трябваше да преживея, през които трябваше да мина, за да осъзная, че всъщност съм много щастлива. Иначе изобщо не се зарадвах но положителния тест, защото не смятах, че точно тогава беше подходящият момент. Но сега разбирам, че когато съдбата ти е "отредила", тогава е подходящият момент.
При вас или при теб по-скоро радостта като че ли е свързана с отношението на приятеля ти към бременността, отколкото с твоето собствено отношение.
Приятно изкарване на почивката ви желая! Дано си изясните отношенията и всичко да си дойде на мястото, за да си спокойна, защото това е много важно по време на бременността.

# 33
  • Мнения: 396
Защо не се преместиш при него, така или иначе плащаш квартира? Както казва една мама по-напред - трябва да живеете заедно . Може би ще си по-спокойна тогава!?
А радостта идва когато чуеш да проплаква и ти го бутнат в ръцете едно такова смачканичко и още некъпано, и то както си вика, вика , изведнъж млъква  , поглежда те, сякаш те вижда и разбираш че всичко си е заслужавало за този миг ! Живота ти сякаш почва отначало!
Моите думи в този момент бяха : ще има и втори път! Сега очакваме новото бебе с не по-малка радост!
Пожелавам ти да изпиташ това! Но от това, което казваш усещам, че имаш нужда и от таткото!

# 34
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
При нас радостта настъпи веднага щом разбрах,че съм бременна Hug

# 35
  • На тиха улица
  • Мнения: 902
И при мен радостта дойде след като родих.По време на нея имах много много притеснения, различни от твойте, но факт.

И аз бих те посъветвала да заживееш с таткото, този факт малко ще те поуспокои, т.е. до някъде ще се чувстваш по -сигурна  Hug

# 36
  • Мнения: 1 674
Зависи как го чувстваш.С първата бременност,когато родих.С втората от самото начало.

# 37
  • кв.Изток
  • Мнения: 1 219
Зарадвах се, когато минаха първите 3-4 месеца и всички неразположения през тях.Ставах да повръщам и през нощта по няколко пъти, гадеше ми се от всичко, направих бъбречна криза и т.н, бях като парцал.След това се свестих и успокоих.Но при теб липсата на подкрепа и сигурност явно вгорчава щастието от факта, че ще бъдеш мама.

# 38
  • София
  • Мнения: 607
С първата бременност бях най-най-щастливият човек на земята - не ми се гадеше, не съм повръщала, не ми е тежало.
Сега се зарадвах към края на 3-тия месец - в началото без прекъсване ми се гадеше, повръщах и всичко ми миришеше отвратително.  Sick  Sick
Хубавото е, че мъжът ми е до мен - едва ли бих се справила без неговата подкрепа!   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт