Публикувана: 10 юли 2008, 22:57 ч.
Последно мнение: 12 юли 2008, 00:27 ч.

За реакциите при разболяванията на детето

2 088
28
1

Отговори

1
2
Всички

10 юли 2008, 22:57 ч.

София
Мнения: 7 194

Започвам тази тема, защото много ми се иска да си изясня дали постъпвам правилно, или тотално съм се побъркала. newsm78

Пресният случай: дъщеря ми вдига висока температура. Два дена така, без никакви симптоми. На третия ден (неделя) целенасочено я водим в Институт по педиатрия, където пускаме изследване на урина (през декември детето имаше пикочна инфекция, и ако има температура без друго, пускам за всеки случай). Изследването е ОК. Но предлагат да ни приемат в болница, заради лека опасност от дехидратиране. Отказвам, заради тълпите роми в болницата. Сори, не ща да ходим там, след като не е жизнено необходимо. У дома влизам в ролята на лошата мама, и през 5 минути бутам в устата на детето по лъжичка Хидратин Алфа, за да не се обезводни. Опасността минава, но температурата си седи 38-39 и не се сваля от лекарства.
В понеделник я водим в Токуда, пускаме ПКК, пак всичко е ОК. Лека полека Т минава, следва обрив - явно розеола. Преглед при джипито. И за всеки случай една стерилна урина.
Демек 3 пъти водихме детето на лекари и 3 изследвания.
Други случаи: веднъж окото и се поду, защото се беше намазала със сок от каучук. Пак отидохме да прегледат детето в съответната очна болница. И няколко други подобни.

Та питам се аз - правилно ли реагирам?
Не съм лекар и някак ми се струва безотговорно просто да си чакам, предпочитам да направя всичко необходимо.
От друга страна в очите на мои познати явно започвам да изглеждам леко вманиачена.
Не ме притеснява мнението им, а това, че евентуално може и да имат право в някаква степен.

# 1 10 юли 2008, 23:01 ч.

Мнения: 4 784

Ако видимо състоянието на детето ми не се подобрява, не при три, а може и при 13 лекари да го заведа. Да не чува Дявола!!!

# 2 10 юли 2008, 23:09 ч.

Мнения: 4 753

Не виждам нищо нередно в действията ти... Не е редно, ако веднага при вдигане на температурата й изпишат антибиотици без никакви изследвания, както правят в повечето случаи... Peace

# 3 10 юли 2008, 23:11 ч.

Пловдив
Мнения: 857

В никакъв случай не се вманиачаваш. Реагираш напълно нормално, като всяка една майка, която е загрижена за детето си.
Веднъж педиатъра на сина ми каза следното: "Майките виждат това, което ние не можем да видим" и е прав, това, което вижда майчиното око, друг трудно би го уловил.

# 4 10 юли 2008, 23:22 ч.

Мнения: 6 735

В това, което си написала, не виждам нищо лошо, но все пак това е твоята гледна точка Heart Eyes

Аз пък се от онези майки, които водят детето на лекар само ако има 40 градуса температура и не съм успяла да я сваля за един ден.
Всяко престараване и вторачване според мен е много вредно. Имам такива познати, които изпадат в ужас ако детето кихне или се подриска и му правят безброй изследвания и всичките с обясненията колко са загрижени, все едно светът се върти около болести.
Положителното мислене много помага.

# 5 10 юли 2008, 23:45 ч.

Плевен
Мнения: 1 357

Не виждам нищо лошо в това което си направила.
Ако детето ми е болно аз бих постъпила точно като теб.
Аз изпадам в ужас и се паникьосвам яко,ако детето ми се разболее.
Ама такава съм,какво да се правя....

# 6 10 юли 2008, 23:52 ч.

Мнения: 3 069

Мила, ако на теб ти казват, че си вманиачена, на мен ми казват, че съм параноичка.
Разбира се, че постъпваш правилно.Аз и за най-дребното неразположение водя Вики на лекар.Все пак ние не сме специалисти а знаем как бързо могат да се развиват заболяванията при малките деца, понякога с часове.
Ако не съм получила задоволителен отговор от педиатър ако се наложи и при десет други ще го заведа!

# 7 10 юли 2008, 23:53 ч.

Бургас
Мнения: 675

Щом така си преценила, значи правиш най-доброто за детето си. Peace

Може и да се опиташ с времето да промениш, но и детенце ще порастне, ще казва какво го боли и ще е по-лесно, предполагам.

Аз откакто се роди малката, си налагам да не се вманиачавам много, с две е още по-трудно да се избегне това. А и нашата педиатърка винаги слуша това, което й казвам, защото знае, че може да разчита на мен, т.е. че по някакъв начин поглеждам обективно на ситуацията, без излишно престараване. Разбира се, това на мен ми коства усилия, но поне се опитвам да не правя от мухата слон.

# 8 11 юли 2008, 00:00 ч.

София
Мнения: 17 592

Ами... Едва ли бих се сетила в коя болница специализирана да го заведа, по - скоро щях да потърся педиатър (макар че, като се замисля, като чувах хрипове го водихме да го преслушва педиатър от тубдиспансера - аз съм с наследствена астма, та...) и категорично по никой начин не мога да взема урин за изследване - сигурно има някаква тайна в глупавите пличкета, но аз не успях да се справя нито на 6 м., нито на годинка. Иначе... Лекарите са за това, за да знаят повече от нас за медицината. каквото и да ти разправят, детето си е твое, отговорността - също.

# 9 11 юли 2008, 00:12 ч.

Мнения: 1 367

И аз не мисля,че се вманиачаваш.Ние не сме специалисти,не можем да разпознаваме добре различните симптоми и затова според мен е редно когато нещо ни притеснява,да се обърнем към лекар.По-добре посещението при педиатъра да се окаже ненужно и да му няма нищо на детето,отколкото да се правя на всезнаеща и да пропусна началото на някакво заболяване,недай Боже.
katiABV,прочетох,че не си се справила с вземането на урина.Ако детето ти е момченце,става много лесно.Виж аз как взех и двата пъти-оставих го голичък,дадох му да пие водичка,той направи фонтанче и аз просто подложих шишенцето под струйката Laughing

Е,отиде доста по ръцете ми,но в крайна сметка и в шишенцето имаше достатъчно.Ако е момиченце,не знам как става.Извинявам се на авторката за отклонението.

# 10 11 юли 2008, 00:13 ч.

Мнения: 2 131

Цитат на: red в чт, 10 юли 2008, 22:57

Та питам се аз - правилно ли реагирам?
Не съм лекар и някак ми се струва безотговорно просто да си чакам, предпочитам да направя всичко необходимо.
От друга страна в очите на мои познати явно започвам да изглеждам леко вманиачена.
Не ме притеснява мнението им, а това, че евентуално може и да имат право в някаква степен.

Дете с висока температура, с подуто око..., това са явни признаци за някакъв проблем. Не виждам нищо вманиачено в твоето поведение. Обратното би било немарливост и безхаберие. Peace

# 11 11 юли 2008, 00:42 ч.

Мнения: 331

Dincho, завиждам ти, честно казано... Peace

Ако ти, red, смяташ себе си за вманиачена, то аз не знам каква съм... Според мен не си направила нищо излишно, аз по принцип изследвания правя винаги по два пъти (горчив опит), особено пък за детето (дано не се налага). За най-малкото съмнение веднага я водя на лекар и знам, че понякога изглежда досадно и смешно, но някакси не мога да се оттърва от въпроса: ами ако се окаже, че е било необходимо, а аз не съм го направила...

Но аз съм трагичен случай, ти постъпваш правилно! bouquet

# 12 11 юли 2008, 01:05 ч.

Мнения: 46 536

Майка ми беше същата, което на мен ми влияеше много зле и от тогава имам страх от лекари Tired

Аз вече не водя София, ако е с Т под 3 дни, просто всички вируси протичат така. Познавам си детето, ако видя, че нещата отиват на зле, ще я заведа, иначе не.

# 13 11 юли 2008, 08:33 ч.

Мнения: 259

В никакъв случаи не се вманиачаваш. Това, което описваш, изобщо не е за пренебрегване. С времето ще разбереш как да реагираш при различните ситуации.

# 14 11 юли 2008, 08:46 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

Не мисля, че се вманиачаваш.И аз процедирам по същия начин.С мъжа ми сме се карали, защото той е на мнение, че детето трябва да го наблюдава един, максимум двама лекари (и това до някъде е така, защото те най-добре го познават от раждането му до сега), но аз обикалям половината град, особено ако диагнозата не ми хареса и му изпишат АБ

# 15 11 юли 2008, 08:47 ч.

София - Младост 1А
Мнения: 2 384

Винаги когато преценя водя малкия при колкото лекари сметна за нужно. Ако ще да ми казват че се вманиачавам... изобщо не ми пука. Здравето на детето ми е най важно. Смятам че няма нищо вманиачено в постъпките ти. И аз бих действала по същия начин.

# 16 11 юли 2008, 09:00 ч.

Мнения: 4 292

Цитат на: Никол в пт, 11 юли 2008, 01:05

От както изкараха синът ми болен от не знам си колко алергии, астма, измислени бронхити и още куп недоказани заболявание, започнах да процедирам по същия начин. От тогава няма почти никакви здравословни проблеми, освен задължителните вируси, които отшумяват сравнително бързо. Да чукна на дърво.
Преди това бях точно като red, но ми писна от различни диагнози и огромното количество ненужни, както се оказа, лекарства. Всеки преценя според детето си.

# 17 11 юли 2008, 09:30 ч.

Мнения: 1 311

Не виждам нищо нередно в това, което си направила. Когато детето ми вдигне висока температура (над 39 градуса) отива на лекар моменталически, в този случай не виждам смисъл да чакам 3 дена. Ако е по-ниска първо си се лекуваме сами известно време.

# 18 11 юли 2008, 09:44 ч.

София
Мнения: 3 756

На едни познати детенцето пресрещнало топката с ръчичка и тя го заболяла.Таткото решил да го заведе при педиатърката.Веднага си помислих,че нещо е луд/за такава дреболия да ходиш на доктор/.Тя пък ги изпратила на ортопед,той пък на снимка.В крайна сметка се оказало,че детето е със спукана китка и ако не го били завели на време щяло да вдигне температура,да му се подуе ръката и т.н. и го гипсирали.Та мисълта ми е,че всеки родител си знае кое е най-добро за детето му.Всеки си решава за своето.Не мога да давам съвети,защото правилното за едни може да се окаже грешка за други.

# 19 11 юли 2008, 09:47 ч.

София
Мнения: 607

Не мисля, че си вманиачена. Детето ти е малко още и не знаеш какво може да последва. Когато порастне ще се научиш да преценяваш по състоянието му какво да предприемеш.

# 20 11 юли 2008, 09:51 ч.

Мнения: 3 929

Не смятам, че се вманиачаваш, а по-скоро се тревожиш. Но напълно подкрепям действията на Никол. Аз също бих искала да изчакам в много случаи, но мъжът ми е тежък вариант на безпокойство спрямо детето и почти не ми дава възможност да изчакам вирусът да премине, а ме кара да предприема съответните действия - веднага на педиатър. Не искам да ме разбираш неправилно. Аз също винаги вода детето си на педиатър, когато видя, че не е добре, или, най-малкото, й се обаждам за консултация. Но когато знам, какво му е на сина ми и какво лекарство да му дам, не ходя. И когато отида, се оказва, че тя му назначава същото лечение, което аз вече съм започнала. Това не означава, че си правя експерименти с детето, а просто го познавам и знам в кои ситуации, какво мога да направя.
Всяка майка решава сама за себе си, как да си гледа детето. И дали се вманиачаваш или не - това можеш да кажеш най-добре само ти.

# 21 11 юли 2008, 10:00 ч.

Мнения: 3 818

Цитат на: Никол в пт, 11 юли 2008, 01:05

Майка ми беше същата, което на мен ми влияеше много зле и от тогава имам страх от лекари Tired

Действам по абсолютно същия начин. Ако е вирус - за три дни ще мине. Ако е бактериална атака, така или иначе първите 3 дни не бива да се дава антибиотик, защото започва да действа след тях. Simple Smile

Аз съм малко в другата крайност от теб, но в крайна сметка наистина всяка майка си познава детето най-добре и може да прецени най-добре какво да направи.

Педиатърката на дъщеря ми от своя страна е малко шаш и паника. Все ангини и други подобни неща й се привиждат. Но след като й отказах антибиотика няколко пъти и тя видя, че детето наистина се оправя и без него, вече е умерена и не се хваща първо за него. Laughing

# 22 11 юли 2008, 10:20 ч.

София
Мнения: 7 194

Хммм, да.
Благодаря ви за отговорите.
Струва ми се, че не съм изпаднала в някакви тотални крайности все пак.
Всъщност при нас проблемът е, че с мъжа ми сме един дол дренки, и двамата вкупом имаме реален шанс да попрекалим.
Затова и исках да си сверя часовника.
Но май не съм единствената. Grinning

Но като си направя равносметка, засега всички акции по водене на детето на лекар са били смислени.
А и вероятно се притеснихме от декемврийската пикочна инфекция - тогава пък 3-4 дена водихме детето по доктори (естествено пак случихме уикенда), и все ангина им се привиждаше. Накрая като се оказа инфекция, Лилова в Токуда ни каза: Ама как ги държите тия деца 5 дена с температура?
Та може би ме глождят и съмнения относно компетентността на лекарите, знам ли?

# 23 11 юли 2008, 18:50 ч.

Мнения: 46 536

Цитат на: Магика в пт, 11 юли 2008, 09:44

За травми процедирам по различен начин, в сравнение с вирусите - веднага на лекар, не бих оставила детето да се мъчи. София си изкълчи ръката и умираше от болка, за 10 мин. бяхме в Пирогов и само с едно врътване всичко изчезна.

# 24 11 юли 2008, 19:51 ч.

Мнения: 14 654

Аз пък не водя детето си на лекар въобще. Ако видя, че няма да се оправи сам, тогава ще го заведа. Или ако се съмнявам за шарка. Изобщо търчането по лекари и висенето по поликлиники е най-омразното нещо за едно обикновено дете.Но ти пък казваш, че детето ти преди е имало инфекция на пикочните пътища, така че намирам за уместно да се правят изследвания в такъв случай.

# 25 11 юли 2008, 21:39 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 390

Хубавото на реакциите ти е, че не просто водиш детето по лекари, респективно болници, а, че пускаш необходимите изследвания Peace

Аз водя детето на лекар, когато е с Т повече от 3 дни( разбирай, че на четвъртия сме при педиатъра). Това, ако е само Т, без други симптоми, освен лека хрема. Ако е с кашлица- всеки ден на преглед ( поради три изкарани пневмонии до момента). Разстройство и повръщане не ме притесняват, ако детето е жизнено и поема течности- дори не стигаме до преглед, нещата отшумяват.
При всички случаи обаче, ако детето е отпуснато, не играе, постоянно лежи- веднага на лекар, независимо какви други симптоми проявява.

# 26 11 юли 2008, 22:28 ч.

София
Мнения: 44 143

Не си вманиачена ни най-малко.
Моя така в началото вдига Т....на др ден обикновенно почва - я сополи, я корем....задължилтелно на другия ден го водя на док, дори за да ми кажа това, което вече си знам и че има зачервено гърло...важно ми е да о види...ако е събота -неделя звъня по гсм, имам и телфон на мед. център с който работи педи, ако нещо трябва да го видят.....и мъж ми ми казва че не съм в ред за всяка Т да го водя на преглед като все е дно и също, но на мен така ми е по-спокойно...
Филип също ми е карал пикочна инфекция, но 2 -3 седмици поддържаше 37,2-3...така и не вдигна висока Т...та нищо не се знае...предпочитем да се разходя напразно....

# 27 11 юли 2008, 22:34 ч.

На тиха улица
Мнения: 902

По написаното от теб намирам реакциите ти за напълно правилни, обратното би било тревожно и мисля, че си отлична майка спрямо ситуациите, през които сте минали bouquet

# 28 12 юли 2008, 00:27 ч.

София
Мнения: 1 230

Доста смислени ми се струват действията ти и в никакъв случай не си вманиячена. Ани рядко ми е боледувала, когато изкара Розеолата беше с 39 Т. за едно денонощие, но тъй като сме на хомеопатия, реших първо да пробвам да смъкна Т. с хомеопатия и ако не стане да я заведа при педиатърката на следващият ден. За щастие лекарството подейства, а на другият ден тя вече се беше обринала по цялото гръбчето, до дупето, и никъде другаде. Обадих се на лекарката, обясних й как точно изглежда обрива и тя ми каза, че е Розеола и че до 3 дни ще изчезне, така и стана. Дори и не отидохме до поликлиниката. Но когато този понеделник започна да кашля и кашлицата за 2 дни стана ужасна /без Т. и силна хрема/, в най-голямото задръстване, без кола, а с автобуси, заедно с тати я заведохме на доктор. Нито аз нито той си помислихме, че се вманиачаваме, важното беше да не стане по-зле. Всяка майка има 6то чувство и усеща, кога трябва да заведе детето на доктор и кога да го лекува сама вкъщи.

Препоръчани теми

Майчинството счетоводно - 98

355
Бъдещи майки

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

494
Бъдещи майки

Преносване без контракции и разкритие, а с презряваща плацента и намаляващи води

Подготовка за малкия човек - тема 25

690
Бъдещи майки

Причина:

Причина: