На 2-3 години още е малък да се каже че "не споделя". Различни характери определят дали децата споделят много от ранна възраст, но също и ежедневието. В живота на сина ти случват ли се много неща, за които ти не знаеш (и които той да ти споделя съответно)? Някои деца просто предпочитат сами да контролират живота си (и са прави в това отношение) и решават че споделянето е един вид зависимост от родителя - дали той ще одобри или ще критикува, дали ще разбере? Но това пак става въпрос за дете, което осъзнава връзката с родителя на това ниво (т.е. става въпрос за по-голямо дете). На 3-годишна възраст няма какво толкова да се случва с детето, че да умира да си споделяте, а и момчетата като обща статистика явно не обичат толкова задушевните разговори 
Нормално е предвид еволюцията и ролята им в обществото доста години наред.
Можеш да промениш това донякъде като изхождаш от въпросите които ти задава. Като те попита нещо, отговори му, а после може на свой ред да попиташ (с приятелски тон) "Защо искаше да разбереш?", "Интересно ли ти е да говориш за.....?", "Откъде знаеш за.....?", "Чувал ли си и преди за.....?" и други подобни. Ако въпросите му се свеждат до "Може ли чаша мляко?", пак ще се справиш с други ответни въпроси - "Обичаш ли мляко?" (например). Също така можеш да предизвикаш общуване (по-късно се стига до споделяне както ти го разбираш) с въпроси и коментари. Например: "Видя ли (кучето/гълъбът/нещо друго)? С какво се храни? Какъв звук издава? Къде живее?". Ако детето системно отговаря "Незнам", има и по-тънък подход. Предизвикай ситуации, в които детето да натрупа опит - разходка до зоологическата градина, посещение на някаква атракция (или на баба и дядо), нещо интересно което не му се е случвало скоро. След това задавай въпроси, които не могат да имат отговор "да", "не" и "незнам", например: "Кое животно/картина/нещо-си ти хареса най-много? Защо? (и в зависимост от отговора) Значи харесваш/ти е приятно когато видиш/чуеш/има (нещо такова)?" или (в случай че някой познат е присъствал) "Какво правехте с Дани/Мими/Пенчо/Тра-ла-ла докато ние бяхме на масата (в кафенето)? Тя/той показа ли ти нещо интересно?". Също добра работа вършат общи разговори - вместо да питаш "Какво правехте вчера с баба?" (което предполага отговор "Нищо"), попитай "Вчера баба заведе ли те еди-къде-си? Какво имаше там? Какво правеха хората?". Можеш да опиташ и с предложения: "Искаш ли да отидем на/в (нещо ново и интересно: море/басейн/парка с пързалки и люлки)? Какво ще правим там? (с предварително условие, че ако не чуете по-изчерпателен отговор от "Незнам", ще кажете "е, като не знаем, няма да ходим, че кой знае какво ще правим..."). Тук важният момент е да изберете място, което е интересно на детето и като чуе за него, то ще иска да отидете. Разбира се, че ако му предложите опера, то ще каже "Незнам какво ще правим" и изобщо няма да го интересува че ще я пропуснете.
И накрая, не се притеснявай толкова че детето не споделя много. Важното е да е щастливо докато сте заедно, независимо какво правите
Нормално е предвид еволюцията и ролята им в обществото доста години наред.Можеш да промениш това донякъде като изхождаш от въпросите които ти задава. Като те попита нещо, отговори му, а после може на свой ред да попиташ (с приятелски тон) "Защо искаше да разбереш?", "Интересно ли ти е да говориш за.....?", "Откъде знаеш за.....?", "Чувал ли си и преди за.....?" и други подобни. Ако въпросите му се свеждат до "Може ли чаша мляко?", пак ще се справиш с други ответни въпроси - "Обичаш ли мляко?" (например). Също така можеш да предизвикаш общуване (по-късно се стига до споделяне както ти го разбираш) с въпроси и коментари. Например: "Видя ли (кучето/гълъбът/нещо друго)? С какво се храни? Какъв звук издава? Къде живее?". Ако детето системно отговаря "Незнам", има и по-тънък подход. Предизвикай ситуации, в които детето да натрупа опит - разходка до зоологическата градина, посещение на някаква атракция (или на баба и дядо), нещо интересно което не му се е случвало скоро. След това задавай въпроси, които не могат да имат отговор "да", "не" и "незнам", например: "Кое животно/картина/нещо-си ти хареса най-много? Защо? (и в зависимост от отговора) Значи харесваш/ти е приятно когато видиш/чуеш/има (нещо такова)?" или (в случай че някой познат е присъствал) "Какво правехте с Дани/Мими/Пенчо/Тра-ла-ла докато ние бяхме на масата (в кафенето)? Тя/той показа ли ти нещо интересно?". Също добра работа вършат общи разговори - вместо да питаш "Какво правехте вчера с баба?" (което предполага отговор "Нищо"), попитай "Вчера баба заведе ли те еди-къде-си? Какво имаше там? Какво правеха хората?". Можеш да опиташ и с предложения: "Искаш ли да отидем на/в (нещо ново и интересно: море/басейн/парка с пързалки и люлки)? Какво ще правим там? (с предварително условие, че ако не чуете по-изчерпателен отговор от "Незнам", ще кажете "е, като не знаем, няма да ходим, че кой знае какво ще правим..."). Тук важният момент е да изберете място, което е интересно на детето и като чуе за него, то ще иска да отидете. Разбира се, че ако му предложите опера, то ще каже "Незнам какво ще правим" и изобщо няма да го интересува че ще я пропуснете.
И накрая, не се притеснявай толкова че детето не споделя много. Важното е да е щастливо докато сте заедно, независимо какво правите
И моят син е така.
