Случи ми се нещо странно.. II част

Да си кажа сега и аз моите странности....
Това е нещо, което ми се случваше много често докато бях ученичка....
Става въпрос за уроки, или лош поглед или както искате го наречете.
Била съм може би първи клас когато ми се случи за пръв път. Баба ме беше завела в Сандански и бяхме там в един басейн. И както си се плацикам аз (малка) и изведнъж ми прилоша, едва ме извадиха от басейна, стана ми студено, причерня ми, не чувах нищо и никой около мен и започнах да повръщам зелена вода. Баба ми едва ме прибрала (бяхме там на гости на нейна приятелка), а аз ни жива-ни умряла, не говоря, бяла като платно, едва ли не отивам си от този свят   Оставят ме да легна на едно легло а аз се чувствам все едно потъвам и всичко е черно....
Повикаха майката на приятелката на баба ми-една възрастна женица и тя казала само да и дадат купа с вода и кибритени клечки. Започна тази жена да гаси кибритените клечки във водата и те се струпват всичките една върху друга, дава ми да отпия от гасената вода и пак така няколко пъти. Накрая вече клечките не се струпваха една върху друга, а бяха раздалечени, а аз-все едно нищо ми няма   бодра и свежа.
Каза бабата, че ме е урочасал някой.
Това беше първият случай, но съм имала и още много. Като се случи не знам къде се намирам направо. А и няколко пъти ми се е случвало само да срещна нечий поглед и да си кажа "лелее колко лошо ме погледна" и след минути да изпадна в такова състояние. А ако някой друг е с мене никога няма да предположи, че въпросният човек ме е погледнал лошо.
Радвам се, че вече не се случва толкова често, но не го пожелавам на никой.

Та аз да напиша за една колежка, която си внушава, че са й направили магия.Напоследък все не й върви, баща й има здравословни проблеми, тя много е отслабнала на последък, в нищо не й спори, нито в службата, нито у дома.В същото време тя не се разбира с две други мои колежки и взаимно се кълнят и обиждат в мое присъствие /когато едната е с мен плюе другата и обратно/.Казвам й, че никой не е направил магия, а дрязгите с колегите са се върнали при нея като ефекта на бумеранга.Съветът ми е преди да повярвате в това, че някой ви е направил магия, вижте собствената си съвест първо, потърсете вината в себе си и може там да се намира отговора на проблема ви.

Почти всички видяха образи. Аз видях отражението на кожения диван. В дясно забелязахте кожения фотьойл нали. Дали авторът на снимката не е седял на подобен фотьойл, на който се вижда края и нагънатата кожа при тапицирането. Понякога въображението ни играе страшни номера....

Ей, сладурките, ако на някой му попадне линк, където може да се види иконата която бие-пейстнете и тук! 

Ето линк, ама към статия - http://www.blitz.bg/article/742, също и от форума на православие бг  - http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?p=12864&sid=bd728 … e76872aba53f81d3f

От тук можеш да намериш новините от 15.08.2008г. от 19:30.

здравейте и от мен ,чета и чета и не мога да спра аз много вярвам в тия неща!! Аз също много искам да сънувам но уви Баща ми почина преди почти 14 години рождения ден на брат ми беше точно на погребението на татко, а сина ми се роди точно на датата на която починал(роди се на 11.10 а аз бях определена за 26.10)не мисля че е просто съвпадение!!!не знам нека някой по вещ каже ако знае!

Мен пък най-много ме заинтригува картината от екрана на телевизора. Страшно много символика има в нея.
Мисля, че на нея трябва да се обърне повече внимание.
Направо нямам думи... Да беше дебнала, нямаше да можеш да снимаш по-добър кадър.
Помисли над посланието, което ти носи.
Няма случайни неща!

Може аз да съм кьорава, но в камината не виждам абсолютно нищо.

как не виждате.. съвсем ясно се вижда лице на момченце..

Екстази ? Или друго употребяваш за да го видиш...........

В камината ли, да ви кажа клипа от телевизията разпали повече въображението ми, поне там всичко е видно.Не ли е това пътя на нашия живот, а светлината в дъното на тунела, врата към отвъдното.

вижда се нещо,но май ти трябва въображение да разбереш какво е 

На мен ми се е случвало и то два пъти. С моя приятел се карахме много като си купи мотор, няма да навлизам в подробности, но и двата пъти преди да се прибера си пожелавах тъпия мотор да се счупи, без на него да му стане нещо. Първият път веднага след това беше дал мотора на братовчед ми и той беше паднал с него и го беше ожулил, а на него нищо му нямаше. А вторият път той самия и още един негов приятел бяха отишли да се возят и паднаха с мотора, но този път и двамата имаха поражения - драскотини и счупен пръст. От тогава много внимавам и гледам да не си пожелавам глупости в яда си.