Аз пък не обичам миризми. Обичам да е проветрено и да усещам планинския въздух. За ароматизатор бих изтърпял само ябълка.
- Публикувана: 14 юли 2008, 22:01 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2008, 00:01 ч.
"Какъвто умът ти - такъв и домът ти"
Аз също обичам да е проветрено или да мирише на цветя или ябълка. За съжаление живеещите в големи блокове са подложени на всякакви ароматни атаки 
А, не се оплаквай само от блоковете, аз като съм в къща, че не мога да си отворя прозорците да проветря, един
ненормалник съсед си гледа кози под прозореца на банята ми.
Аз пък не обичам миризми. Обичам да е проветрено и да усещам планинския въздух. За ароматизатор бих изтърпял само ябълка.
Обожавам големи и празни стаи (разбирайте минимум мебели) - може би и главата ми е такава 
Мразя ябълки. И миризмата им. Също така миризмите на цветя, индийски ароматни пръчици, ароматизатор борче, амби пур. Ако ще мирише, нека е на окосена трева.
А когато си в процес на изчакване...Означава ли че животът ти се изнизва между пръстите?!Защото четейки тази тема,точно така се чувствам...
Иначе моят дом си е мой...Как да го обясня не знам...Когато е подреден е дори уютен,макар и със по стари вещи,а и те имат някаква сила,история,дори може би миризма...Катго цяло харесвам по-автентичните неща,в никакъв случай не перфектните и изчистени форми,които ми напомнят за офис...Тясно е...Има повече мебели от колкото бих искала,но това е защото е тясно...Но когато решим да се съберем на по бира,намира се място и за двайсетина души...За мен това е най-важното...Обичам да сме всички в къщи...Да си мирише на нас си...Да всяват какафония децата...Обичам движението,а не толкова вещите...
А когато си в процес на изчакване...Означава ли че животът ти се изнизва между пръстите?!Защото четейки тази тема,точно така се чувствам...
Иначе моят дом си е мой...Как да го обясня не знам...Когато е подреден е дори уютен,макар и със по стари вещи,а и те имат някаква сила,история,дори може би миризма...Катго цяло харесвам по-автентичните неща,в никакъв случай не перфектните и изчистени форми,които ми напомнят за офис...Тясно е...Има повече мебели от колкото бих искала,но това е защото е тясно...Но когато решим да се съберем на по бира,намира се място и за двайсетина души...За мен това е най-важното...Обичам да сме всички в къщи...Да си мирише на нас си...Да всяват какафония децата...Обичам движението,а не толкова вещите...
Иначе моят дом си е мой...Как да го обясня не знам...Когато е подреден е дори уютен,макар и със по стари вещи,а и те имат някаква сила,история,дори може би миризма...Катго цяло харесвам по-автентичните неща,в никакъв случай не перфектните и изчистени форми,които ми напомнят за офис...Тясно е...Има повече мебели от колкото бих искала,но това е защото е тясно...Но когато решим да се съберем на по бира,намира се място и за двайсетина души...За мен това е най-важното...Обичам да сме всички в къщи...Да си мирише на нас си...Да всяват какафония децата...Обичам движението,а не толкова вещите...
Интересното за нашият дом е, че децата от малки до ден днешен ползват стаята си само за да спят там. За нищо друго. Постоянно сме в нашата спалня, всичките накачурени по легло по пода или пъс сме в хола. Само аз обичам да се усамотявам понякога. Просто имам нужда от това да съм сама с мислите си. Докато те постоянно гледат да са накуп. Трапезарията с голяма маса за 6( 8 ) човека стои почти неупотребявана. Всичко се мъкне в хола. Обичам симетрията в дома, но не мога да я постигна. Подредбата на вещите ми е малко тип "Монк". Обичам да е много светло вечер. Почти всички лампи светят навсякъде. Халогенните дават много светлина. Докато в спалнята предпочитам да е тъмно винаги. Там стените са сини, а завесите много тъмно сини.
Препоръчани теми