До мамите с детенце около 3г-4г и бебе!

# 30 19 юли 2008, 10:22 ч.

Мнения: 559

Аз съм доволна от това че дъщеричката ми спи в самостоятелна стая от самото начало, мисля че и тя беше доволна защото от втория до осмия месец спеше по 18 часа на денонощие. Вечер като я сложех към 21 часа сутрин се събуждаше към 8-9, сучеше и заспиваше до към 12,13,14 и следобед пак спеше. Според мен това, че си беше сама в стаята без никой да я притеснява я предразполагаше към толкова спане. За в момента съм сигурна, че се чувства добре в стаята си, защото тя категорично отказва да спи при нас, когато не ми се става сутрин ако се е събудила към 7 например я викам, но тя ми отговоря не не в мойта стая. Ако имахме още една стая която можеше да пригодим на детска нямаше и да се замисля дали да сложа бебо там, но нямаме и за това много ме тормози въпросът кой, къде ще спи. Искам всички да са доволни, ама май такъв вариант няма Sad

# 31 19 юли 2008, 10:28 ч.

софия
Мнения: 636

имам едно дете засега, което спи в самостоятелна стая откакто е на бял свят. Мисля, че не е добра идея батко/кака да спят с бебето. То трябва да спи при вас или в друга стая, различна от тази на баткото/каката докато не стане на половин или 1 година. Ние живот и здраве ще решаваме проблема по следния начин-всяко дете в своя стая. Слава Богу има място у нас.

# 32 19 юли 2008, 10:39 ч.

Мнения: 559

Цитат на: daniart1 в сб, 19 юли 2008, 10:28

Ние живот и здраве ще решаваме проблема по следния начин-всяко дете в своя стая. Слава Богу има място у нас.

Ох и аз искам така, за мен това е идеалния вариант, но няма как. Освен с таткото да се изнесем в хола Rolling Eyes

, той е много голям, но не е функционален за спане. Пък хич не ми се правят ремонти

# 33 19 юли 2008, 11:39 ч.

Мнения: 2 142

Доче, честито! Желая ти лека бременност и още по-леко раждане!

Ще ти споделя и моя опит.
Когато забременях с малката, голямото ми момиченце беше на 1г1/2. Все още не я бяхме отделили в отделна стая, защото смятах, че ще ми бъде по-спокойно да бъде при мен. Още я кърмех и си мислех, че ще и дойде много да я отбия; да я изкарам в друга стая; после- новото бебе.... а може би щеше и да ревнува, ако новодошлото бебе спи в нашата стая... Измъчвах се от много въпроси и така и не се реших да я отделя в друга стая, друг е въпроса, че и възможностите ни да я отделим бяха ограничени тогава. От друга страна пък се страхувах, да не метне някоя играчка в леглото на бебето в прекомерната си загриженост и любов, а можеше да не е любов, а ревност. Въобще въпреки,че я подготвях от самото начало не знаех, как в действителност ще реагира,когато бебето вече е факт.
Както и да е, исках да ти кажа, че моите деца спят заедно от първата нощ, след като ме изписаха от болницата. Еми (голямата) се събуди само тогава- първата нощ или по-скоро насън каза "мама, бебето плаче" и си легна. Никога не и е пречил плача на Мия, сякаш не е настроена на тази честота и не го чуваше, а малката плачеше страшно, докато не разберем, че има АБКМ и трябва да съм на диета Crazy

С две думи, целият ми пост беше за това, че децата спяха заедно в нашата стая до скоро и никога не са си пречили едно на друго, а сега не искат да заспиват една без друга Hug

Причина:

Причина: