Ще започна и аз от вечния въпрос на всяка продавачка "Нещо определено ли си търсите?" и не мога да си обясня две неща-кой изобщо ги кара да го задават,на тях ли все пък така им идва на езика или просто не могат да намерят друг,по-приятен начин да ти обърнат внимание?А второто нещо е-защо изобщо трябва да давам обяснение какво си търся,и дали изобщо нещо си търся?На този въпрос от край време вече не отговарям,защото ако го направя започват да ме заливат с информация и да ми предлагат стока,която и без това ще я видя,докато разглеждам,но сега вече ще трябва да давам и обяснение защо точно това или онова не е това,което имам предвид.
Според мен е достатъчно да поздравят клиента и да го оставят той да зададе въпросите си,ако изобщо му изникнат такива.
Друга върховна глупост е "Ако нещо си харесате,можете да го пробвате".Това мисля е пределно ясно,и няма нужда да се съобщава,по-лошото е,когато го пробваш и не се харесаш,връщайки го на продавачката първо чака задължително обяснение защо не го вземаш,след което е особено отегчена от факта,че няма да купиш.И в крайна сметка излиза,че са свръх любезни,та чак досадни на влизане,и ужасно неуважителни на излизане-няма довиждане,няма заповядайте отново.Преди месец в Пловдив ми се случи даже,след като пробвах две рокли и не се харесах в нито една,като ги дадох обратно на продавачката,тя ги захвърли с такава злоба на пода на магазина,че направо онемях!
За това и аз приветствам големите магазини в търговските центрове,че можеш да си разгледаш на воля,ако в нещо не се харесаш просто да го оставиш обратно и да си излезеш без да те убият с поглед.