Професионално еволюиране

  • 3 003
  • 26
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
хубава тема и много интересни отговори

при мен нещата не са толкова интересни
винаги съм работила в областта на ИТ
започнах още в началото на 5-та година в ТУ
но единствено сега работя като истински инженер, за което съм много благодарна на съдбата

и сега като се връщам назад установявам, че всяка една работа е била причината да ме вземат на следващата
та няма нищо напразно и безсмислено в живота, както се оказва

# 16
  • Мнения: 11 315
Не знам колко съм еволюирала, но само в един кратък период от време упражнявах любимата си професия.
Като завърших работех като секретарка във фирма за продажба и монтаж на машини за хран.-вкус. промишленост.
След това учих за сестра, работех няколко години като такава и ми се отвори парашута да започна по така мечтаната професия. Първоначално като стажант, в последствие, покрай задочното учене и редовна актриса.
Това беше най-щастливия ми период.
След това се поомъжих, понародиха се наследниците и в един момент се озовах на едно ново поприще, за което не съм и предполагала, че ще ми се предложи. Започнах да спекулирам на борсата без да имам понятие от икономика, от статистики, отчети и др. под.
Забавна работа, няма лабаво, адреналин до дупка, а най-големия кеф е, че съм си сама началник, работя от къщи и си върша и дом. работа, когато ми скимне.

# 17
  • Мнения: 114
Първата ми работа в БГ (по време на следването) - уЧител в еэикова Школа и преводаЧ (ако не се брои една седмица като продаваЧка на сладолед преэ една лятна ваканция Wink). 

В Германия първо бях стажант в ПР-агенция, след като эавърШих, станах асистент на упрaвителите на друга ПР-агенция и после асистент по маркетинг и от три години все това си правя и все там. Определено ми е интересно, макар по някога доста стресово, но поне еволюирам Laughing.

Скоро се надявам да добия квалификация и в друга област.  1stroller Praynig

# 18
  • Мнения: 846
Следи от сълзи, изпревари ме ти  Grinning и аз мислех такава темичка да пусна, но докато се наканя, браво   bouquet

В БГ съм работила първо репортер в BBT, след това асистент ПР в една компания, сега съм ПР мениджър в друга. Скоро ми предстои да замина в чужбина и идея си нямам какво ще правя. Първо ще уча език, но след това определено ми се иска да работя нещо по специалността. Дано не ми се разбият розовите мечти  Crazy

# 19
Аз съм момиче от средно статистическо семейство (на разведени родители) , родено в МНОГО малък град в България - едва ли сте го чували! ; завърших елитна гимназия В България; завърших елитен университет в чужбина - медицински, имах шанс да  защитя дисертация, да се реализирам и да започна чудесна работа. Не съм работила нищо непрофесионално (освен  гледане на собственото си дете за малко ) и смятам, че засега "еволюцията" ми е доста успешна. Сигурно съм от щастливите, но моето лично мнение е, че ако човек има амбиция и възможности, нищо не може да спре "еволюцията", както в професионален, така и в личен и финансов план. Въпреки че имам сериозни професионални "постижения", най-стойностното нещо в живота ми са детето ми и съпруга ми, които допринасят (-)  към финансиите ми, но въпреки това са #1 в живота ми! Те са моят успех!!!!!!!
Dr. ME

# 20
  • Мнения: 179
Ами в момента преподавам на 12-класници в една гимназия недалеч от нас, затова и се съгласих, по няколко часа седмично - подготовка за Аби-изпит...за в бъдеще - ще видим...

# 21
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 783
Като студентка продавач във фирмата на родителите ми, е действаха ме и като товаро-разтоварач, но опитите ми за протест срещу експлоатацията на женски и детски труд не дадоха резултат.
След като завърших - Началник отдел внос износ в една немска фирма, на първия месец бях решила да правя собствен бизнес.
След това от 1999 започнах да градя собствен бизнес(според мен доста успешно). Направих добър екип, които работи и без мен.
Миналата година зубкане на канадските закони.
от февруари тази година - Експорт Документейшън Специалист (успяха да ми пробутат и проверка на целия внос на фирмата). От днес сертифицирана и за транспорт на опасни товари.

# 22
  • usa
  • Мнения: 2 113
първите си стотинки изкарах като сервитьорка на морето. това летата докато се правех на студентка.
по едно време броих и населението.
после бях учителка в техникум - пълен провал. не ми трябваше дълго, за да установя, че хич не ставам за такава.
след това еволюирах в техник, прогресирах в инжинер и началник в телефонна централа. за инженер ме биваше, но не ми харесваше, като началник, не само че ми харесваше, но и не струвах. добре, че родих та отървах и себе си, и подчинените си от тия мъки...
най-дълго време работих като майка. децата твърдят, че като бивам, но трябва още поне десетина години да минат, че да мога да се отчета по тази точка.
първата ми работа тук беше работник в електронна компания. предложиха ми да стана началник, но знаейки, че не струвам като такъв, отказах. еволюирах в тестер,т.е вече не правя платките, а ги проверявам дали работят и ако не - защо. с други думи - върнах се къмто средата на развитието си - прост техник.
явно се е излъгал дарвин в мен - правя, струвам, но не еволюирам. чакам поне революция да настъпи у мен, но засега е тихо, та не знам дали ще дочакам... къмто този момент, липсват ми всякакви професионални амбиции.

# 23
  • Ispania
  • Мнения: 4 483
Първата ми работа беше шивачка, карах практика в техникума по облекло и това беше задължителна част от учебния план. Завод "Витоша" - смрад, тъмнина, ежедневни инциденти и безкрайни редици от уморени от живота жени. Шапки долу за всички тях!
3 месеца през лятото ми бяха достатъчни да реша, че това НЯМА да го правя цял живот и ще се преориентирам генерално към нещо доходоносно и комерсиално. Станах манекенка. Почти 6 години се развявах по това прозвище. После одъртях, поумнях, станах студентка и се преквалифицирах на гримьор след лекциите. Това се оказа мъдро решение, защото доста хем си в джаза, хем не съвсем. Допълнителен доход си докарвах и като платена клюкарка към един вестник - хем те осигуряват, хем си учиш, хем чисто по женски си в течение с всички новини и скандали. Сладка работа в продължение на още 3 години. След като завърших си започнах работа по специалността - инженер-че.година и 5 месеца "Дай, вар!", "Наливай бетона!" и т.н. Щях и така да се пенсионирам вероятно, ако не ме беше ударила интернационалната любов и станах висококвалифицирана родителка - работно време 24 ч. в денононощието, 365 дни годишно, заплатата тече в детски усмивки. От година и два месеца преподавам по няколко часа седмично рисуване в едно ателие. Звездите, обаче ми казват, че май няма това да е мястото, където ще празнувам 30-така...Егати ЦъВъто написах ooooh!

Ей Сьрф_4е Laughing,я кажи кой набор си Wink,4е тя и моята Швестер у4и в тзи техникум и ходеШе на практика в завод ВитоША.....само дето аз си мисля ,4е на нея и трябваха по малко от 3 месеца да разбере 4е не е за нея тази работа Laughing.
 Wink

# 24
  • Italia
  • Мнения: 4 492
първите си стотинки изкарах като сервитьорка на морето. това летата докато се правех на студентка.
по едно време броих и населението.
после бях учителка в техникум - пълен провал. не ми трябваше дълго, за да установя, че хич не ставам за такава.
след това еволюирах в техник, прогресирах в инжинер и началник в телефонна централа. за инженер ме биваше, но не ми харесваше, като началник, не само че ми харесваше, но и не струвах. добре, че родих та отървах и себе си, и подчинените си от тия мъки...
най-дълго време работих като майка. децата твърдят, че като бивам, но трябва още поне десетина години да минат, че да мога да се отчета по тази точка.
първата ми работа тук беше работник в електронна компания. предложиха ми да стана началник, но знаейки, че не струвам като такъв, отказах. еволюирах в тестер,т.е вече не правя платките, а ги проверявам дали работят и ако не - защо. с други думи - върнах се къмто средата на развитието си - прост техник.
явно се е излъгал дарвин в мен - правя, струвам, но не еволюирам. чакам поне революция да настъпи у мен, но засега е тихо, та не знам дали ще дочакам... къмто този момент, липсват ми всякакви професионални амбиции.

Мне тоже   Laughing Peace

# 25
  • Мнения: 806
Никога не съм работила в БГ.  Бях на 14г когато заминахме.  Тук веднага на училище.  Започнах работа и училище на 7мият ден от пристигането ми, без дума Английски.  Чистех маси в един ресторант.  Пренареждах покривки и помагах с сервирането.  Това беше за 1.5г докато започнах да сервирам и знаех да говоря долу горе добре.

# 26
  • Мнения: 214
в бг работех като превода4 (немска гимна3ия) и следвах. Продължих следването си тук, като и работех едновременно. Първо като келнерка, после като стажант в бÜро, компUтерен помага4 (Betreuer) na studenti, ИТ-консултант, Шеф-органи3атор в и34ислителен център. Професионално съм се ра3вила и съм доволна от себе си и от сегаШния ми живот, но никога няма да мога да си отговоря на въпроса, какво би станало ако бях остана в БГ и дали нямаШе и там да се ра3вия професионално но с много по-малко енергия, сили и хъс.

Общи условия

Активация на акаунт