В момента точно с мъжа ми сме на противоположни мнения по въпроса в кой град да живеем (имаме избор между два града, в които имаме еднакви възможности за работа и доходи). Аз категорично искам да остана в единия, а той да ходи в другия. 100 % съм убедена, че моят избор е по-правилен, той - че неговия е правилен. В случая отстъпвам аз. И да си призная не се чувствам безпринципна само защото отстъпвам. Просто града не прави човека според мен и компромиса е допустим за мен.
Ако въпросът, по който мненията ви се разминават е в някакви нормални граници на допустимост е по-добре единия да отстъпи. И убедена съм това няма да ви промени като личности.
Сега, има и неща, с които е вредно да се правят компромиси. Домашното насилие например... Но тогава положението се променя и раздялата е по-правилна от компромиса.
Ох, сега видях за работенето на пълне ден и поемането на цялото домакинство плюс децата. По мое мнение такова нещо е физически непостижимо, а мъж изискващ това от жена си е най-малко пълен търтей! Ако нещата стоят наистина така де...