Когато не може да се намери компромисен вариант?

  • 2 399
  • 31
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 263
Винаги се стига до момент, когато ти си на едно мнение, съпруга ти на друго и двамата сте убедени в правотата си! Ако и двамата категорично са убедени в правотата на мнението си трябва да оценят колко е важна спорната точка. Ако е възможно единия прави компромис!
В момента точно с мъжа ми сме на противоположни мнения по въпроса в кой град да живеем (имаме избор между два града, в които имаме еднакви възможности за работа и доходи). Аз категорично искам да остана в единия, а той да ходи в другия. 100 % съм убедена, че моят избор е по-правилен, той - че неговия е правилен. В случая отстъпвам аз. И да си призная не се чувствам безпринципна само защото отстъпвам. Просто града не прави човека според мен и компромиса е допустим за мен.
Ако въпросът, по който мненията ви се разминават е в някакви нормални граници на допустимост е по-добре единия да отстъпи. И убедена съм това няма да ви промени като личности.
Сега, има и неща, с които е вредно да се правят компромиси. Домашното насилие например... Но тогава положението се променя и раздялата е по-правилна от компромиса.
Ох, сега видях за работенето на пълне ден и поемането на цялото домакинство плюс децата. По мое мнение такова нещо е физически непостижимо, а мъж изискващ това от жена си е най-малко пълен търтей! Ако нещата стоят наистина така де...

# 31
  • Мнения: 166
Достатъчно ли е ако кажа, че от мен се очаква да работя на пълен работен ден, изцяло да въртя домакинството (всякаква помощ ми се отказва- дали от негова страна или чужда), както и грижите около децата? Ако е малко мога да продължа.
Ами направо да беше стартирала темата с този постинг. Какви компромиси, какви деца, какви гледни точки? Още в началото, когато писа, че хем въпросът не е важен, хем поставя брака под въпрос, ми стана ясно, че проблемът не е в компромиса, а в брака. Успех и щастие ти желая!

Общи условия

Активация на акаунт