Литературен клуб - VІІ

Nightwish, можеш ли да напишеш малкоповече за книгата на В. Леви? Отдавана съм я отделила на руски език под заглавие "Как да възпитаваме родители или новото нестандартно дете" и се двоумях, дали да я прочета. Авторът ми е познат от 80-те години като един от известните тогава руски психолози.

С голяма упоритост от онзи ден чета старите теми, но да си призная не мога да насмогна
Тъй като там се е обсъждал въпроса за размяна на книги за прочит,искам да попитам това дали е все още актуално?
Знам , че най - вероятно хората са се попроменили в темата от 2006 досега и все пак...

Tsugumi, откъс ли да дам или...?
Книгата е наистина разтърсваща...
Ето един откъс
"Родителю!Ти извайваш първообраза на света.
Дълбочината и мощта на отпечатъка, който оставяш в детската душа не се поддават на никакво сравнение - по - силна е само Природата.
Може би то те е забравило и дълги години не си спомня за теб, не помни лицето ти, може би и не иска да го помни, но ти си в него завинаги, до края, узнаваемо и неузнаваемо, и в утвърждаването и в отрицанието...Съвсем различно от теб, като те отхвърля като че ли с цялото си същество, през целия си живот то ще те търси и ще се бори за теб, ще те чака и ще те обича, ще те намира и няма да те познава.През целия си живот ще се притиска до теб и ще бяга от теб, ще се усмихва и ще плаче, ще се срамува от теб и ще те вижда в сънищата си...
Дори умирайки с теб, няма да знае и една стотна от онова, което значиш за него, няма да разбере колко много от теб има в него.
Светът на детето е малък свят, който ти се струва нищожен, но за него това е вселена.
Този свят се изгражда от оцелелите по чудо парченца от вчерашното ти утро.Но ти няма да го узнаеш, ти не виждаш...
Този свят е крехък.Опитва се да подражава на твоя, но като сън се отклонява и се разпада.Друго е пространството, друго е времето, друга е паметта в него...
Ти не можеш да разбереш, негодуваш...Ти искаш да мислиш, че твоето дете живее с теб и благодарение на теб, а се оказва , че то живее само редом с теб.Неблагодарно е, не знае цената нито на парите, нито на вещите, нито на времето, нито на здравето, а като изгуби някаква играчка или някакво петминутно развлечение, изпада в отчаяние.Глупав малък егоцентрик, занимава се с глупости, не знае и не иска да знае кое как е и как става , не иска да мисли, не разбира любовта и страданията ти, пречи ти да живееш, да работиш и да го управляваш за негово добро - безумен слепец, който се съпротивлява на водача си!...
Всичко е точно така - твоето чедо е малък модел на човечеството ;и ти си бил същият.
Такъв си оставаш, но няма да разбереш, не виждаш...
От това, как ще се формират отношенията на детето с теб и с другия родител, както и от вашите междуродителски отношения, до голяма степен зависи как ще се формират отношенията му първо с връстниците и учителите ; после с приятелите , с любимите; после със сътрудниците, с началниците ; после с мъжа, с жената, с тъщата, със свекървата; после със собствените му деца и внуци...И по - нататък, и в следващите поколения...Ти също носиш в себе си отпечатъците на не един отминал живот и отношения...
Цял полк от психоаналитици не е в състояние да разплете причинното кълбо на един - единствен обикновен скандал заради една неизмита чаша.Всичко не може да се вземе предвид, пък и не е нужно.Все пак знай, че всеки конфликт, всяко скарване, всеки удар по самолюбието, всяка лъжа оставят в душата невидими следи за цял живот.Неразрешените, скритите, подтиснатите конфликти са още повече.Забравени, изтласкани от съзнанието, по - късно те се измъкват като плъхове от всевъзможните пролуки на поведението, на самочувствието; могат да придобият вида на болест, на невроза или на психоза; пренасят се върху всичко и всички; промъкват се и в творчеството и в любовта...
Пази се да не изгубиш по - големите ценности в преследването на по - малки, не се задълбочавай в краткотрайното значение на момента. Налага се да се бориш за всекидневното , да се вълнуваш за бъдещето,да не се доверяваш напълно,, нещо да скриваш, нали всичко е ясно...Без караници, стълкновения и взаимно недоволство не може, в известна доза те са нужни.Страхувай се от инерцията, страхувай се от стесняването на съзнанието!Ако конфликтите, недоверието и нервността формират а т м о с ф е р а т а на вашите отношения, основния фон, детето ще ги възприеме и ще ги носи със себе си като чувал с отровни вещества, ще ги внася и в най - благополучните обстоятелства, ще отравя и своята душа и душата на околните.Ще завърши еди - какво си и еди - какво си, ще стане еди - какъв си, ще постигне това - онова, но ако е с цената на загубената душевна свежест, с цената на жизнерадостта, на ограничеността и на духовната накърненост...
Грижата за настоящето и грижата за бъдещето - как да ги свържеш, как да ги съизмериш?...Детството трябва да бъде подготовка за зрялата възраст, ала не за сметка на детството.Детството трябва да бъде щастливо, ала не за сметка на останалата част от живота, която има същото право на щастие. Печално е, ако детството не е светло, но не е добре, когато има стерилна идилия, лошо е и безоблачното безветрие.Нали после трябва да живее без теб, да плава от домашния залив в открито море....
Неразделната дружба с родителите, която е прекалено близка и продължителна, крие заплахата от закъсняла самота....
Ти желаеш за детето си доброто и само доброто. Ти си самоотвержен,грижлив, предвидлив,взискателен, защото иначе не може...Но задай си въпроса , къде свършва обективното ЗА НЕГО \НЕЯ\ТОВА Е ДОБРЕ, ТОВА Е НУЖНО и къде започва субективното АЗ ИСКАМ ТОВА. Тоест не неговата \нейната\ истинска потребност, необходимост, природа,съдба, призвание, а т в о е т о честолюбие, комплекси, завист, несбъднали се мечти, предразсъдъци, нервност, глупост и накрая просто воля, твоята воля да властваш, да потискаш, страшната воля да решаваш вместо съдбата.
Не си ли забравил, че детето не е твое продължение в тесния смисъл, който си свикнал да влагаш в това, не е актьор в твой спектакъл, не е кукла?
Не си ли забравил, че това е жива душа, която ти не познаваш, вселенска тайна, която не си успял да разбереш?Че това е именно твоето ИСТИНСКО продължение?"
Всъщност , ако трябва да споделя всичко, което ме разтърси, ще трябва да препиша цялата книга Laughing Laughing
Но не се плашете от езика в тази част, книгата е много разнородна, с далеч по - практични "инструкции", а не само отвлечени размисли...Препоръчвам я горещо!!!

Nightwish, погледни тук - Предай нататък книга

Тони, благодаря, регистрирах се, въпроса ми обаче е следния, как книгите биха могли да достигнат до мен и как бих могла да разпространявам своите книги като съм от малък град и тук дори парк няма Градчето се намира на 35 км от София, но имам две малки деца и не карам кола така че ми е непосилно да идвам там , за да търся книгите или да оставям своите...
Извинявам се за глупавия въпрос, вече схванах как става
Очаквам администратора да активира акаунта ми и пускам книгите си да пътуват....
Страхотна идея!!!!

След този хубав дълъг цитат от Леви, който е написала  Nightwish ,мога само да добавя, че книгата е много добра.Чете се лесно и е много интересна

Благодаря за отзивите! Ще я имам предвид 

С триста зора прочетох "Песента на моряка" на Кен Киси, но зоровете бяха в първата половина на романа, оттам нататък нещата потръгнаха.
Така любовно описва Киси всякакви несретници и чешити, все ми се струва, че човек трябва да е един от тях, за да го прави толкова добре.

Вчера завърших "Наследството на Болейн" на Ф.Грегъри, а днес - "Гнездо на усойници" на Пол Дохърти. Голяма вълна Хенри Осми ме гони:)

Като цяло първата книга за сестрите Болейн бе доста по-интересна, втората е решена под формата на дневници на 3 жени - основните действащи лица. Малко досадно ми се видя.
Странното е, че и при Пол Дохърти бе същото - записки и мемоари на 'изпечения интригант и мошеник сър Роджър Шалот". Като запален фен на Дохърти, тази му книга не ме трогна.

Сега съм подхванала Айн Ранд- "Изворът" и "Медичите - кръстниците на Ренесанса"

Ох, Айн Ранд я обикалям отдавна със страхопочитание и все не мога да се реша, ще чакам отзиви.

Котка, защо така, на мен ми е любима книга, препрочитам я с удоволствие, напомня ми на "Улица Консервна" и "Благодатния четвъртък" на Стайнбек.

Коте, сещам се за един хубав филм с Хелън Мирън...вероятно за същата Айн Ранд иде реч? http://www.imdb.com/title/tt0140447/
 

И аз я оцених в крайна сметка, а и финалът е страхотен, но в началото явно нямах настройка за точно този тип четиво.



Точно същата, да. Филма съм го гледала по Холмарк поне 3 - 4 пъти.

Nightwish   този цитат силно ме грабна.
Ще се опитам да открия тази книга.Преиздавана ли е оттогава или само антикварно би могла да се открие. И разбира се в библиотеката на някой роднина.
Котка явно докато не прочета всичко на Алиенде няма да мирясам.
Ще пазарувам книги след Нова година, че на Дядо Коледа доста други неща му поръчах пък толкоз не съм слушала де .
В момента чета Раздавачът на щастие на .....ох как беше авторката а да Лаура Ескивел.
Леко се чете, но не бих казала че ме впечатлява кой знае колко поне засега.А може би точно защото след прекрасния изказ на Алиенде тази книжка нещо ми бледнее

Ако не си чела на Л.Ескивел "Като гореща вода за шоколад",препоръчвам ти я .ПО-добра е от "Раздавачът....
Аз си взех днес "Малинче" и нямам търпение да я започна.