Микробиолозите да се представят и предлагам спора да се води само м/у тях 
Всички останали са чули,чели,казали им и т.н
Всички останали са чули,чели,казали им и т.н
- Публикувана: 28 юли 2008, 15:10 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2008, 01:15 ч.
Редно ли е, деца без имунизации да посещават д. градини и ясли?
Например гльтнат живак не е отровен и се иzхвьрля иzцяло.Но вкаран веноzно или вдиШване на парите му...ковчег.
Ама ние и без това си знаем, че си тотално неграмотен, не е нужно специално да се включваш, за да го докажеш за пореден път!
И понеже - не дай Боже - някой може да реши да провери малоумните ти твърдения и да си пийне живачец от термометъра, примерно, ще копна тук за желаещите да четат за живачните отравяния:
Отравяне с живак и неговите съединения
На латински език: Intoxicatio cum hydrargyro.
На английски език: Mercury poisoning.
Причини: Живакът и неговите съединения намират приложение в производството на електрически материали, измерителни уреди, в химическата промишленост, селското стопанство, в медицината. Най-често отравяния причиняват следните живачни съединениа: каломел (живачен хлорид), сублимат (живачен дихлорид), живачен йодит, живачен сулфид, живачен оксицианид, живачен амидохлорид (в бялата живачна маз). Живачните пари представляват опасност за хронично отравяне. Металният живак, както и живачната амалгама на огледалата са практически безопасни.
Патогенеза: Живачните съединения проникват в организма през дихателната система, храносмилателния тракт, през кожата и лигавиците. Кумулират в паренхимните органи. Излъчват се чрез урина, слюнка, пот.
Живачните препарати имат следните действия:
- локално корозивно действие – увреждат контактните участъци на лигавиците и кожата.
- блокират сулфхидрилните групи на клетъчните ензими и нарушават окислителните процеси.
Най-тежко се зазягат бъбреците, ЦНС и миокарда.
Клиника: Настъпва общо неразположение. Появяват се парене и болки в устата, зад гръдната кост и в корема. Има обилно слюноотделяне, повръщане (най-често на кръвенисто стомашно съдържимо – хематемеза), диария (понякога кървава). През следващите 2-3 дни диурезата намалява. При обективното изследване се установява: бледа кожа на лицето, покрита със студена лепкава пот. В устната кухина се откриват зачервени и разязвени участъци. Езикът е сух и обложен. Коремът е болезнен при палпация. Пулсът е умерено ускорен, а при шок е филиформен. Артериалното налягане е нормално, а при шок е силно понежено.
Постепенно се развива остра бъбречна недостатъчност с анурия, делир, унесеност или кома.
При тежки форми настъпва летален изход към 7-ия - 10-ия ден.
При продължителен контакт с живачни съединения настъпва хронично отравяне. То се характеризира с безапетитие, отпадналост, изпотяване, нервно-психични нарушения, възбуда, тремор. Характерните живачни стоматити и гингивити невинаги са налице. Увреждат се и бъбреците.
Лабораторни изследвания: В кръвта са повишени стойностите на уреята и креатинина, има хиперкалиемия, хипохлоремия. В урината се установява белтък, в седимента – еритроцити и цилиндри. При химично изследване на урина и кръв се доказва наличие на живак.
Диагноза: Поставя се въз основа на данните за контакт с живачни съединения, клиничната картина на корозивен, гастро-интестинален и бъбречен синдром и по химичното доказване на живак.
Диференциална диагноза: Прави се с отравяния, протичащи с корозивен и гастро-интестинален синдром, напр. отравяния с киселини, основи, гъби. С остър нефрит – липсва гастроентерит.
Лечение: Веднага след инцидента се предизвиква повръщане. Болният изпива една вадна чаша прясно мляко. Извършва се стомашна промивка с вода и медицински въглен. След промивката се дава очистително. Като антидот се използва Dimercaptol – прилага се по схема. При липса на димеркаптол може да се използва и D-пенициламин. При стоматити и гингивити се приемат антибиотици.
Провежда се рехидратация с водно-солеви и глюкозни разтвори. Води се борба с шока. При поява на анурия и остра бъбречна недостатъчност се налагат депурационни методи като хемоперфузия и диализа.
Я виж ти.Благодаря zа отговора на бльфа ми.
Ако някой те беШе помолил да го намериШ топzи текст в полzа "среЩу ваксините" нямаШе да го сложиШ тук.
Е,сега нека видим какво се вкарва в едно едночасово бебе,после се тьпче устата му с амалгамени пломби,пие zамьрсена вода,яде риби и тн...
Ще копирам текста,zа да не го махнеШ.
И моля беz обиди.Виждам,че и по други теми си много добра с обидите.Явно ти е zаложено генетично.
СьЩо така исках да добавя,че не правиШ явно раzлика между органичен и неорганичен живак и кой как се абсорбира.Но това е сложно zа теб.
Ако някой те беШе помолил да го намериШ топzи текст в полzа "среЩу ваксините" нямаШе да го сложиШ тук.
Е,сега нека видим какво се вкарва в едно едночасово бебе,после се тьпче устата му с амалгамени пломби,пие zамьрсена вода,яде риби и тн...
Ще копирам текста,zа да не го махнеШ.
И моля беz обиди.Виждам,че и по други теми си много добра с обидите.Явно ти е zаложено генетично.
Цитат
Отравяне с живак и неговите съединения
На латински език: Intoxicatio cum hydrargyro.
На английски език: Mercury poisoning.
Причини: Живакът и неговите съединения намират приложение в производството на електрически материали, измерителни уреди, в химическата промишленост, селското стопанство, в медицината. Най-често отравяния причиняват следните живачни съединениа: каломел (живачен хлорид), сублимат (живачен дихлорид), живачен йодит, живачен сулфид, живачен оксицианид, живачен амидохлорид (в бялата живачна маз). Живачните пари представляват опасност за хронично отравяне. Металният живак, както и живачната амалгама на огледалата са практически безопасни.
Патогенеза: Живачните съединения проникват в организма през дихателната система, храносмилателния тракт, през кожата и лигавиците. Кумулират в паренхимните органи. Излъчват се чрез урина, слюнка, пот.
Живачните препарати имат следните действия:
- локално корозивно действие – увреждат контактните участъци на лигавиците и кожата.
- блокират сулфхидрилните групи на клетъчните ензими и нарушават окислителните процеси.
Най-тежко се зазягат бъбреците, ЦНС и миокарда.
Клиника: Настъпва общо неразположение. Появяват се парене и болки в устата, зад гръдната кост и в корема. Има обилно слюноотделяне, повръщане (най-често на кръвенисто стомашно съдържимо – хематемеза), диария (понякога кървава). През следващите 2-3 дни диурезата намалява. При обективното изследване се установява: бледа кожа на лицето, покрита със студена лепкава пот. В устната кухина се откриват зачервени и разязвени участъци. Езикът е сух и обложен. Коремът е болезнен при палпация. Пулсът е умерено ускорен, а при шок е филиформен. Артериалното налягане е нормално, а при шок е силно понежено.
Постепенно се развива остра бъбречна недостатъчност с анурия, делир, унесеност или кома.
При тежки форми настъпва летален изход към 7-ия - 10-ия ден.
При продължителен контакт с живачни съединения настъпва хронично отравяне. То се характеризира с безапетитие, отпадналост, изпотяване, нервно-психични нарушения, възбуда, тремор. Характерните живачни стоматити и гингивити невинаги са налице. Увреждат се и бъбреците.
Лабораторни изследвания: В кръвта са повишени стойностите на уреята и креатинина, има хиперкалиемия, хипохлоремия. В урината се установява белтък, в седимента – еритроцити и цилиндри. При химично изследване на урина и кръв се доказва наличие на живак.
Диагноза: Поставя се въз основа на данните за контакт с живачни съединения, клиничната картина на корозивен, гастро-интестинален и бъбречен синдром и по химичното доказване на живак.
Диференциална диагноза: Прави се с отравяния, протичащи с корозивен и гастро-интестинален синдром, напр. отравяния с киселини, основи, гъби. С остър нефрит – липсва гастроентерит.
Лечение: Веднага след инцидента се предизвиква повръщане. Болният изпива една вадна чаша прясно мляко. Извършва се стомашна промивка с вода и медицински въглен. След промивката се дава очистително. Като антидот се използва Dimercaptol – прилага се по схема. При липса на димеркаптол може да се използва и D-пенициламин. При стоматити и гингивити се приемат антибиотици.
Провежда се рехидратация с водно-солеви и глюкозни разтвори. Води се борба с шока. При поява на анурия и остра бъбречна недостатъчност се налагат депурационни методи като хемоперфузия и диализа.
На латински език: Intoxicatio cum hydrargyro.
На английски език: Mercury poisoning.
Причини: Живакът и неговите съединения намират приложение в производството на електрически материали, измерителни уреди, в химическата промишленост, селското стопанство, в медицината. Най-често отравяния причиняват следните живачни съединениа: каломел (живачен хлорид), сублимат (живачен дихлорид), живачен йодит, живачен сулфид, живачен оксицианид, живачен амидохлорид (в бялата живачна маз). Живачните пари представляват опасност за хронично отравяне. Металният живак, както и живачната амалгама на огледалата са практически безопасни.
Патогенеза: Живачните съединения проникват в организма през дихателната система, храносмилателния тракт, през кожата и лигавиците. Кумулират в паренхимните органи. Излъчват се чрез урина, слюнка, пот.
Живачните препарати имат следните действия:
- локално корозивно действие – увреждат контактните участъци на лигавиците и кожата.
- блокират сулфхидрилните групи на клетъчните ензими и нарушават окислителните процеси.
Най-тежко се зазягат бъбреците, ЦНС и миокарда.
Клиника: Настъпва общо неразположение. Появяват се парене и болки в устата, зад гръдната кост и в корема. Има обилно слюноотделяне, повръщане (най-често на кръвенисто стомашно съдържимо – хематемеза), диария (понякога кървава). През следващите 2-3 дни диурезата намалява. При обективното изследване се установява: бледа кожа на лицето, покрита със студена лепкава пот. В устната кухина се откриват зачервени и разязвени участъци. Езикът е сух и обложен. Коремът е болезнен при палпация. Пулсът е умерено ускорен, а при шок е филиформен. Артериалното налягане е нормално, а при шок е силно понежено.
Постепенно се развива остра бъбречна недостатъчност с анурия, делир, унесеност или кома.
При тежки форми настъпва летален изход към 7-ия - 10-ия ден.
При продължителен контакт с живачни съединения настъпва хронично отравяне. То се характеризира с безапетитие, отпадналост, изпотяване, нервно-психични нарушения, възбуда, тремор. Характерните живачни стоматити и гингивити невинаги са налице. Увреждат се и бъбреците.
Лабораторни изследвания: В кръвта са повишени стойностите на уреята и креатинина, има хиперкалиемия, хипохлоремия. В урината се установява белтък, в седимента – еритроцити и цилиндри. При химично изследване на урина и кръв се доказва наличие на живак.
Диагноза: Поставя се въз основа на данните за контакт с живачни съединения, клиничната картина на корозивен, гастро-интестинален и бъбречен синдром и по химичното доказване на живак.
Диференциална диагноза: Прави се с отравяния, протичащи с корозивен и гастро-интестинален синдром, напр. отравяния с киселини, основи, гъби. С остър нефрит – липсва гастроентерит.
Лечение: Веднага след инцидента се предизвиква повръщане. Болният изпива една вадна чаша прясно мляко. Извършва се стомашна промивка с вода и медицински въглен. След промивката се дава очистително. Като антидот се използва Dimercaptol – прилага се по схема. При липса на димеркаптол може да се използва и D-пенициламин. При стоматити и гингивити се приемат антибиотици.
Провежда се рехидратация с водно-солеви и глюкозни разтвори. Води се борба с шока. При поява на анурия и остра бъбречна недостатъчност се налагат депурационни методи като хемоперфузия и диализа.
СьЩо така исках да добавя,че не правиШ явно раzлика между органичен и неорганичен живак и кой как се абсорбира.Но това е сложно zа теб.
Микробиолозите да се представят и предлагам спора да се води само м/у тях
Всички останали са чули,чели,казали им и т.н
Всички останали са чули,чели,казали им и т.н
http://de.wikipedia.org/wiki/Thiomersal
ЗнаеШ ли колко е лимита zа едно бебе? Пьрво това да уточним и кога zапочва интоксикацията?
Иначе слагай и давай на Твоето бебе каквото си поискаШ,аz нямам проблеми с това.
В телата на моите деца това не слагам
Цитат
Колко е тоя живак,дето се вкарва в едномесечното бебе?
Иначе слагай и давай на Твоето бебе каквото си поискаШ,аz нямам проблеми с това.
В телата на моите деца това не слагам
Ама разбира се,че всеки ще слага и дава каквото си иска на своите деца.По това няма спор
Пък се моли да не хване някой ден хепатит Б или няма от къде и това не се случва
А ти като медицински кадър-приличаш ми на такъв,имаш ли ваксина против хепатит Б?
Попитах колко е тоя живак дето постъпва в едночасовото бебе?Очевидно си наясно..а бъдещата интоксикация с риба,вода..пломби
Н
Пък се моли да не хване някой ден хепатит Б или няма от къде и това не се случва
А ти като медицински кадър-приличаш ми на такъв,имаш ли ваксина против хепатит Б?
Попитах колко е тоя живак дето постъпва в едночасовото бебе?Очевидно си наясно..а бъдещата интоксикация с риба,вода..пломби
Н
Ако детето ти е ваксинирано можеШ да погледнеШ в опаковката на ваксината.Ако са ти я дали.
На останалите сьставки (напр.алуминиев хидроксид или неомицин) сьЩо можеШ да погледнеШ какьв им е токсичният лимит при бебета в някоя библиотека или кьдето намериШ zа добре.
Раzбира се.Както и няма спор всеки да НЕ слага на своите деца каквото не иска.
ПП Не слагаме ваксини,нито на себе си,нито на децата си.И много колеги са така.Няма нужда да се моля на никого zа никакви болести.Не ме е страх zаЩото zнанието ми ме паzи.
"Природната" интоксикация може да се иzбегне,макар и не напьлно.НОо всеки може и доброволно да се интоксикира...например както родителите ваксинират децата си.Макар,4е ако питаШ едно бебе,то е много по умно от родителите си и винаги плаче когато го ваксинират...
На останалите сьставки (напр.алуминиев хидроксид или неомицин) сьЩо можеШ да погледнеШ какьв им е токсичният лимит при бебета в някоя библиотека или кьдето намериШ zа добре.
Цитат
Ама разбира се,че всеки ще слага и дава каквото си иска на своите деца.По това няма спор
ПП Не слагаме ваксини,нито на себе си,нито на децата си.И много колеги са така.Няма нужда да се моля на никого zа никакви болести.Не ме е страх zаЩото zнанието ми ме паzи.
"Природната" интоксикация може да се иzбегне,макар и не напьлно.НОо всеки може и доброволно да се интоксикира...например както родителите ваксинират децата си.Макар,4е ако питаШ едно бебе,то е много по умно от родителите си и винаги плаче когато го ваксинират...