ДА ПОКАЖА ЛИ ЧЕ МИ Е ОБИДНОг?

  • 6 119
  • 71
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 482
Право куме, та в очи!
Понеже и аз така питам, като твоите близки, и не го правя, щото се чуствам важна, а щото ги чуствам близки хората.Та, ако някой е добронамерен, заслужава истината, а ако не е, истината ще го постави на мястото му.
Примерно-за детския празник- е, тази година ще го отбележим по друг начин, та гости много няма да каним, и затова не сме ви и канили,де!
Или, за кръстницата- Ми ние май няма да се съобразим с изискването, че кумовете трябва и да са кръстници.
Па който ще, той да се обижда!Нали няма да си ти!

# 61
Право куме, та в очи!
Понеже и аз така питам, като твоите близки, и не го правя, щото се чуствам важна, а щото ги чуствам близки хората.Та, ако някой е добронамерен, заслужава истината, а ако не е, истината ще го постави на мястото му.
Примерно-за детския празник- е, тази година ще го отбележим по друг начин, та гости много няма да каним, и затова не сме ви и канили,де!
Или, за кръстницата- Ми ние май няма да се съобразим с изискването, че кумовете трябва и да са кръстници.
Па който ще, той да се обижда!Нали няма да си ти!

Да, и ти имаш право, от тази гледна точка, не звучи пренебрезително, нито обидно, може би ила значение цялостните отношения с дадения човек, за това как ще го почувствам.

# 62
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Аз бих показала, че ми е обидно,а и да си мълча със сигурност ще ми личи. Няма да забравя как за моя РД наши приятели отложиха почивката си специално за да ме уважат на празника. 

# 63
Ами ...от където е жената от там  е и род ата..........
не можеш да и се сърдиш на снаха си,че иска да иде у брат си......не казвам,че ти пък трябва да се съобразяваш с тях.Покани ги на другия ден и готово...

# 64
Да, ако беше приятелка щях да я поканя на друг ден, но точно снахата - не. Аз, като не мога да отида в деня в който тя ме кани , не ме кани друг ден, не ме и черпи дори един бонбон, въпреки че подаръка си го приема. Да не говорим, че ме кани само на рождения ден на детето, а на техните не, кани нейния брат, но мен не. Аз, продължавам да ги каня, но май скоро ще спра, и без това не става весело. И май ще се поуча от някои съвети тук. Няма да се обяснявам, просто и да ме молят и да намекват за друг ден, ще осведомя кога е празника и ако имат възможност, да заповядат, ако не здраве да е. Няма да влизам в излишни словесни дебати, краят на които е един и същи - всеки си остава със своето мнение, най-много да прибавим и огорчение от излишни обяснения и оправдания.

# 65
Е, не можах да се сдържа да не се включа в темата! И честно казано малко се ядосах, защото съм изпитвала на гърба си подобно отношение от едно приятелско семейство и понеже видях, че угодия няма, сега гледам на мен да ми е добре, пък те ако искат!
Последните години, когато имаме празник те винаги са били от 'задължителните' гости (като най-близки), но все си намираха причина, ако може да празнуваме в удобен за тях ден (добре, ама накрая като го организирам както искат, и тогава в последния момент изникне нещо та не дойдат), или да е по-късен час, че искат да се пооправят след работа (добре, ама идват, когато почти всички гости са си тръгнали),  или хайде ще дойдат друг ден ( аз се подготвям прилично за почерпка 2-ри път). Е, айде стига вече!!! Последните пъти като ме помолиха за горе изброените неща, казах: Еди-кога си е датата и тогава сме решили да празнуваме, съжалявам, че сте възпрепядствани. ....   а за по-късен час казвам: Моля да дойдете навреме, защото детето не може да стои до късно, а не си ляга, когато имаме гости. (това обаче не помага за сега. Идват когато са си наумили.) Другият вариант е да не каня, без да се обяснявам.
Не си го слагам присърце, а преди това ми вгорчаваше празника, защото все се съобразявам и все не мога да угодя. Аз никога не съм си позволявала да моля дори най-близки приятели да сменят дата с удобна за мен, ако съм канена на два празника по едно и също време, намирам начин да ги уважа и двата, ако не мога се извинявам, така че да няма обидени.
Ох, извинете ме за дългия пост, ама направо ме настъпи тази тема.
Моя съвет към авторката е да си отпразнува весело с гостите, които дойдат на празника, когато Е, и хич да не ти пука.

# 66
   Веднъж ще направя компромис, но повече не Naughty Звачи те ще ме обиждат дирестно с предпочитанието си, а аз ще се правя на приятно разсеяна. Щом постъпваш толкова често така не се изненадвай, че хората те пренебрегват.

# 67
   Веднъж ще направя компромис, но повече не Naughty Звачи те ще ме обиждат дирестно с предпочитанието си, а аз ще се правя на приятно разсеяна. Щом постъпваш толкова често така не се изненадвай, че хората те пренебрегват.

А, какво ще ме посъветваш да им отговоря, като ме помолят така любезно да се съобразя с техните нужди?! И да не се правя на приятно разсеяна. то на много хора им се иска да постъпваме според техните очаквания и удобство.

# 68
  • София
  • Мнения: 62 595
Най-любезно им обясняваш, че няма начин да се промени организацията и много ще съжаляваш, ако не успеят да дойдат (или много ще се радваш да дойдат).

# 69
  Ако преди теб други хора са ги поканили и те са поели ангажимент разбера се, че при тях ще отидат и ти не трябва да се чувстваш пренебрегната. Ако можеш  отложи празненството с един ден, но ако междувременно ти си поканила и други хора у вас, тогава да дойдат тези, който имат възможност.

# 70
  Ако преди теб други хора са ги поканили и те са поели ангажимент разбера се, че при тях ще отидат и ти не трябва да се чувстваш пренебрегната. Ако можеш  отложи празненството с един ден, но ако междувременно ти си поканила и други хора у вас, тогава да дойдат тези, който имат възможност.

Да, но в този случай, на всички е ясно, че става въпрос за празник всякя година - и на двете , и също, че ще получат покана и от двете места. никой не се съмнява в това.

# 71
  • Мнения: 221
Никакви компромиси не правя вече с отлагане на празненства заради който и да било. Ако много иска и не може да дойде, когато се събираме всички, да заповяда когато му е удобно и с радост ще го приема. Това, че не може да дойде, когато аз съм го поканила си е негов проблем. Не бих се сърдила, че не може да дойде в деня който празнуваме (дори и да е приел друга покана, дори и просто да не му се идва).
btw, постът на starfish1 е мой, само, че не се бях логнала.
Брат ми ме помоли да празнувам рожденя си ден в събота (вторник ми беше датата), защото са на работа през седмицата и не им е удобно, аз не се съгласих, защото бях решила и бях поканила гости за вторник. Той каза, че няма да дойдат, нито аз нито той се сърдихме за което. Честити ми по телефона и всичко си беше ок.
Една приятелка каза, че не може да дойде, щото гаджето и го няма и няма кой да я докара, а таксито ще и излезе скъпо (живее на 10 км от нас). Можела да дойде ако ида да я взема и после я върна до тях. Е, казах : Не мога. Мисля да празнувам, да си кажа наздраве с гостите, а аз дори след глътка алкохол не се качвам на колата. Казах и че съжалявам, че няма да дойде и не и се сърдих. Въпреки, че от моя гледна точка, това не е оправдание, а нежелание.
Все едно, казвам си, че е важно да не си развалям празника.
Аз предполагам, че в твоя случай, е редно всяка година да редуват- еда при едното детенце, друга при другото.
И само да ти кажа за пример, с една приятелка децата са ни 1 ден разлика, но приготовленията и емоцията от детските рождени дни са малко уморителни и сме се разбрали едната година тя е на моето дете, другата година аз съм на нейното и всичко е ок.

Общи условия

Активация на акаунт