Аз тебе много обича...

Да. Изучаването на местния език никога няма да приключи и за мен то е истинско удовоствие. Старая се много да говоря правилно, въпреки че има грешки, които типично се допускат от местните, но на тези, които говорят правилно, им прави впечатление усилието ми 
Относно акцента - трудно ми е да преценя, защото имам говорен дефект, който е осезаем и в българската ми реч. Този дефект понякога възприемат като акцент, но често са ми правили комплименти за нивото на владеене на езика и за това, че нямам акцент.

Понякога звуча така:

 а понякога така:

Но на израелците вторият вариант на молбата с краставицата би им прозвучал по-добре   Объркването на мъжки с женски род се прави и от израелци, но сложни изречения с много молби са типични само за чужденците 


Има, да - гърлени звуци ("а"^-та и "х"^-та, "р"), които не са типични за българския език. Има и разграничение между три букви за "х", като на две от тях произнасянето е различно, докато в българския, както знаем, сме се задоволили с една фонема за буквата "х". С гърлените звуци го докарвам според зависи - въпрос на късмет  "р"^-то ме затруднява, но то при мен и на български звучи смешно... "Л" в иврита е меко - като "ль" - но него го докарвам екстра  (въпреки че съм софиянка  )

Хахаха, аз съм "я дай краставицата и не се офлянквай!"

докарвам го горе-долу, няма оплаквания, ама акцентът е форевър, олуейс, завинаги.

Ако можех да се чуя отстрани, така както ме чуват местните, сигурно щях да замлъкна завинаги 

ми аз не си давах много сметка за звучността на гласа ми, докато не участвах в едно тв предаване и после се гледах по телевизията  Вярно, гласът ми е звучен и ясен, обаче на фона на останалите гласове, които чувам по телевизията звучеше някак особено  Няма начин да почна да имитирам акцент, тъй като започнах да го уча на 30 г. и явно не ми е много гъвкав eзика и импровизаторските умения. Откъм граматика, като говоря много бъркам мъжки/женски род, защото ги слагам често по благозвучие  слава-богу, много думи ми звучат добре правилно   

откъм граматика на простите изречения го докарвам някакси...ама откъм звучност- хич ... и затова трудно мис е разбира...
 а като набера инерция в даден разговор и граматиката ми заминава на кино

Още когато чух холандски за първи път се ужасих  Ужасно звучи, колкото правила, толкова и изключения
Отначало (първите 6 месеца) категорично отказвах да говоря холандски. Немският ми се струваше къде по- благозвучен
Сега вече го говоря много добре . Разбира се, акцента ще си остане. Но за мен е по- важно да говоря граматически и стилно издържани изречения, отколкото да звуча като тях. Последното е 'мисията невъзможна"


И в холандският език има приглушено и гърлено 'х', като в двата случая става въпрос за различни букви

Ами аз трябва да говоря правилно или Ще ме изгонят от работа ,там такива неЩа като бьркане на граматика няма .На мен проблема ми е "Р"_то ,аз на бг не мога да го кажа камо ли на испански .Та зна4и от там ми идва някакьв акцент който 4есто ми го приписват на техен диалект.
За типи4ните думи4ки мога да кажа ,4е те просто се вмькат в разговорите,не се опитвам да ги използвам,те са си 4аст от езика който ве4е знаем.Но докато го нау4а перфектно ми остава оЩе мноооооооого време.

Ах, акцент мой, враг мой.  У дома периодично пристига каталог на местния комюнити колеж, и предлагат веднъж седмично класове по редуциране на акцента, в смисъл, само върху акцента се работи, за напреднали с езика става въпрос. И все или програмате не позволява, или ... не знам и аз какво. Някой пробвал ли е такъв клас, и има ли смисъл?

Хе-хе, не вярвах, че ще се престрашите да си признаете..

На мен хич не ми се отдава да говоря простичко и на жаргон.
Винаги гледам изречението ми да си има всички съставни части.
Да не говорим за думи от типа на тукашното "Та-дааа", което е
нещо като нашенското "айде". Или "Оки-доки", вместо ОК.
Много ми е смешно и това ужасно удължаване на звуците.
Хеее(3 мин)лооууууу(5мин) до кресчендо. Вероятно им изглеждам
страшно дърво с моето просто Хелоу.
И съм се забелязвала, колкото повече го мисля-повече грешки правя.
Ей, като съм се ядосала за нещо и овиквам някого (поредния кастъм сървиз),
така ми теква правилната мисъл и думи, и граматика.
Явно повечето притеснения са само в нашите глави...

Да, гърленото "х" (или храчещо му викаме още) трудно се докарва, аз не го мога. Напоследък за моя изненада глухото, съскащо "х "ми "излиза " доста добре.

Дъщеря ми свърши първи клас и четем заедно доста книжки. Много лесно и приятно си обогатявам речниковият запас. Според мен ученето на език е динамичен процес и никога не приключва. Практиката разбира се допринася за добрият изказ. Далеч съм от мисълта, че говоря перфектно, но мога да кажа че добре се справям  .

Работата ми изискваше много срещи и разговори по телефона и така да кажа съм се "ушлайфала". Има хора, които говорят доста бързо и "гълтат" половината от дадена дума, но и това вече не ми прави впечатление.
Наскоро имах разговор с клиент. Попълних му данните, а колежката ме гледаше странно  . Попитах я какво има, а тя ми каза: "това беше ням човек, ти току що чете по устните му какво иска". Сега беше мой ред да се кокоря    Не бях обърнала внимание.

Първите книги на иврит, които прочетох, бяха детски - "Мечо Пух" (беше ми трудно, признавам) и една книжка с детска поезия на израелски автор - Йеуда Атлас. Детските песнички също помагат 

Относно "изяждането" на части от думите и сливането на думи - на мен ми отнема време да свикна с говора на определени хора, за да ги разбирам. Проблеми с артикулацията и чуждоземски акценти също нарушават способността ми да разбирам какво ми се казва 

Имам си акцент, но покрай другите учени преди това езици, се оказва, че твърдостта на българския акцент се е постопила, защото най-редовно ме бъркат с французойка, а ние живеем в граничен с Франция район и тук работят много французи. Никой досега не е предположил вярно откъде съм
Старая се да говоря правилен немски, защото тук диалекта е кошмарен. Дори по телевизията го превеждат.   Така поне знам, че всички ще ме разберат. У дома с мъжа ми се отпускам да пляскам по някой мързелив местен лаф, но не ми седи в устата някак си. Дори на децата се карам, като почнат на диалект и се правя, че не ги разбирам. Държа да ми говорят правилен немски.

Абсолютно същия проблем.
Понякога ми е по-лесно общуването с чужденец, говорещ английски,
от колкото с местен. Първите се стараят и говорят правилно и разбираемо.
На вторите по някога им се стряскам-Ин инглийш, плийз!


Е, това имах предвид. Точно за това блякаво усещане говорех.

Хахах, разпознах се аз в първия постинг 
Свенливостта ми е вече минало, говоря обаче май малко тихо, защото все някой не е чул.
Струва ми се, че говорят много по-ясно, отчетливо и гръмко от мен.  Трябва да тренирам.
Тук в зоната хората имат малко проблем със З, Ц, Ч, не са им ясни, малко ги прекарват през 'Т", като гърци, но повече чаровно, не досадно.
Аз  съм на ниво да внимавам да е правилно казаното, за акцент не се замислям. Малко съм като новите шофьори, които пропадат във всяка дупка, защото им е по-важно да не направят катастрофа.
Иначе, консултантката ми в бюрото по труда казваше, че имам американски акцент, което било за предпочитане пред полски, румънски и украински такъв. Обърквам ги, демек 

Езика го уча повече от 15 години вече,имам много богат речник,стремя се и се опитвам да говоря правилно граматически, получавала съм много комплименти за това, НО пустото немско Р няма как да го докарам,ако ще и нов език да ми присадят. Оприличавали са ме на всичко възможно, но не германка, но пък и рядко познават,че съм българка.
Днес, докато си говорих с една приятелка,ме попитаха какъв ми е родния език,аз отговорих, славянски,при което ги хвърлих в дълбок размисъл  

Говоримо по всички точки съм най-зле.Акцент имам(оригинален,не може да се познае от къде точно идвам ),бъркам думи,много често словореда  е пълен хаос.Разбират ме какво говоря но понякога се чудя какво ли им коства на някои да ме изслушат ?
Използвам повече сложни изречения и това допълнително ме обърква.В четене и писане съм далеч по-добре.Имам по-изразена зрителна памет и ако трябва да напиша едно изречение и съответно да го произнеса по първа точка ще се справя много по-добре.В холандският език в много думи има двойно съчетание на гласни и съгласни.Там пада също голямо зубрене къде беше единично "а" да речем и къде двойно.
Например:telefoonnummer(тел.номер),wanneer(кога),koppelingspedaal(съединител).
Колкото до разбирането някои хора разбирам прекрасно,други ми е трудно.
И една думичка от мен за домашно-kruisschroevendraaier

Старая се да го говоря максимално точно от към граматика и произношение.
Не съм усвоила мелодичните извивки на този език все още, защото това си изисква доста практика.
100% имам акцент и не използвам много разговорни изразчета, защото още нямам изграден навик "да ми идва отвътре", а да ги казвам така насила и да се замислям преди това ... става много изкуствено.
За мое удоволствие всички много ми се радват на клетия норвежки (е, надобрял е доста, де, в следващите месеци смятам съвсем да го поошлайфам).
Разбират ме какво искам да кажа, не задават уточняващи въпроси, като цяло и аз ги разбирам (освен ако не говорят някой смахнат диалект), а ако не разбера нещо, питам.
Имитирам интонацията и мелодичността от рекламите (понеже често се повтарят).
Имаше една реклама на един шоколад "Ладе", текста на която е като римувана песничка.
Четиристишие, което е много лесно за научаване.
Мъжът ми казва, че пея песничката почти като в рекламата, с подходящите интонация и акцент.
Ще видя догодина по това време как съм 

Ааа, не - местните са ми по-лесни от чужденците, макар че южният акцент не го вдявам много. Местните изразите иначе не са ми никакъв проблем.

Немското Р не го мога, акцента ми е чаровен  обаче....интонацията на говорене винаги ме издава, че съм от Изтока. В началото от старание да си подредя граматиката, забравях какво искам да кажа, сега съм на ниво "студентски жаргон" и се мъча да се върна към нормалния език, защото и студентстването има все някога край

Говоря граматически правилно, словоред не бъркам. Местните изрази също ми идват отвътре (пуст студентски живот  ). Разбират ме без проблем, даже и по телефона. Акцентът ми, обаче, няма изгледи да изчезва  .

Местното th ме докарва до тих ужас и много слюнкоотделяне  . Звучното th някак го докарвам, но беззвучното излиза като твърдо т, колкото и да се старая  .

Добре де, те как ги докарват всичките тия р-та, тх-та , н-вида х-та и прочее?!
Нали всички хора сме еднакви и те нямат някоя екстра повече в устата от нас?

Граматически не съм "един гащи плява" . По отношение на акцента- ами  В повечето случаи ме питат от Германия ли съм (и то германци  ).Колегите ми казват, че имам съвсем различно произношение, когато говоря на немски, руски, български или английски. Произнасяла съм буквите по различен начин  .
А в САЩ (мамите от САЩ знаят как е) от щат до щат е различно. При нас в Колорадо е сравнително добре, ама Алабама и Мисисипи  , еле пък сленг . Моят акцент ряпа да яде

Всичко е до възрастта. Когато дете в ранна детска възраст слуша (респективно учи) няколко езика то ги говори без акцент.
Пример за това са нашите деца (предполагам, че и други мами виждат това при свойте).
Дъщеря ми чудесно р-ка ,х-ка, с-ка и т.н. На иврит няма грам акцент, както и на български.
Но когато говори английски думичките й са с ивритски акцент, а не с български. Можеби точно защото с такъв акцент го слуша от учителките си.

Споделям напълно.
Смятам ,4е говоря и пиШа правилно от грамати4еска гледна то4ка. Най_много от време на време да "изям" при писане някоя двойна съгласна,но като цяло не се слу4ва 4есто. Словореда не го бъркам,акцент нямам само от време на време колеги и познати ме питат дали съм от района на Венеция,заради мелодиката,но като цяло май съм прихванала миланското зву4ене.
Единственото,което отвреме на време си давам сметка е,4е трябва периоди4но да си ъпдейтвам ре4никовия запас.
Прихванала съм от тукаШни паразитни думи4ки и виждам бая зор да ги спра,като се прибера в Бг и по4на да говоря на български.
Така като се замисля тук в района, където живея странни звуци за изговаряне по4ти няма а и като цяло италианския език е лесен за у4ене и произнасяне.

с езика се справям доста добре,понеже винаги при запознаване ме питат дали баща ми не е местен за да говоря така без акцент  ,оба4е тук проблема е 4е има 2 езика-единият е официалният-общ за вси4ки араби-и коренно разли4ен като думи и граматика от разговорния,и разговорен който пък се дели на много диалекти-аз говоря дамаския,но разбирам по4ти вси4ки
ина4е знам и 2та езика ,понеже завърших курсовете в института за 4уждестарнни студенти
но пък има няколко звука,които са много трудни за 4ужденците и при  объркването им се полу4ават доста коми4ни ситуации-катос 2те к-кълб с едното озна4ава сърце ,а с другото ку4е

А бе има още какво да се желае .
Хубавото на Германия е, че и местни и чужденци редят яко на диалекти и с акценти и това (почти) никого не притеснява.
"Цум дих одер цум мих", обаче не се приема много добре 

Говоря и мисля на този език, превеждам на него. Разбира се откъм акцент винаги ще има проблеми - то е нормално, винаги ще си личи, че съм чужденка, само дето ме мислят, че съм от еди-кой си там район. Но пък аз дойдох тук с научен език, тук само го усъвършенствах и продължавам да усъвършенствам. Наистина език се учи цял живот.

Да си призная нямам много високо самочувствие за това как говоря, макар и да ми правят комплименти. Поради мнителност, все си мисля, че е от любезност. Говоря местния диалект, установих, че най-лесно ми е така. Тук диалектите се ползват с гордост и по телевизията дори. Ползвам много типични фрази и готови изречения за да си дам време, по време на разговора да обмислям по-важните изречения и да ги конструирам по-правилно. Когато говоря с непознат или се притеснявам, определено влошавам изказа рязко. Бих казала обаче, че в кратки изречения и дежурни фрази нямам акцент. Трябва да кажа няколко изречения за да успея да сбъркам и да ми проличи акцента по-ясно.

Май това да се ползват диалектни изрази в националната телевизия  е приоритет на Скандинавските страни. И при нас така стоят нещата. А по темата- някои са ми казвали,че добре произнасям думите, други са ми казвали,че все пак си имам акцент (май ставаше дума за "р" и "а",което при мен е по-отворено). Обикновено чужденците имаме проблем с ä и ö  . Това е по отношение на финския. А що се отнася до английския съм се нахъсила да си променя акцента. Иска ми се да звучи повече като british english, но........знам,че не е лесна задача.

Има какво още да се желае. Дори сега съм планирала да работя тази година по-малко, за да залегна и на езика и на магистърските класове. Понякога се срещам с някои чужденци в Холандия, които говорят много зле и тогава ми се вдига самочувствието. Друг път се срещам с някой, който дори и холандски акцент добре имитира и ми се иска и аз. Не заради друго, ами когато работиш с пуберчета това има голямо значение.
Като речник знам много думи, благодарение на стотиците списания, които съм прочела. Граматически правя понякога грешки в словореда, който се променя (аз си карам понякога на английски словоред) и най-големият кошмар са думичките de i het, които се слагат пред основните думи в изречението. Холандците казват, че дори някой да говори перфектен холандски, го разбират по това дали е чужденец.
Като погледна назад и като се сетя как го говорех и си казвам, че все пак съм напреднала доста много.

Дам и аз ги получавам тези. Имам чувството, че като ми видят името и вече са сигурни в акцента ми.
Мисля, че ще си го имам завинаги. Мъжа ми го обожава, че даже различил по акцента една българка в работата. Беше много горд, но не и аз, защото това показва, колко ни е "добър" и добре забележим акцента 

Не знам как да отговоря, определено винаги ще съм чужденка.. Цял живот уча езика, само дето British English, включае староанглийската литература, не ми помагат особено тук. Питали са ме дали не съм от Острова, което си е комплимент, но чак за американка никога няма да мога да мина. С граматиката нямам грижи, лексика винаги има да се учи - дори сега съм отворила едни стари тетрадки и чета. Забравя се.. аз лично имам къса памет за едносрични думи със струпани съгласни в тях - pot, trot, flop например (e, точно тези си ги знам какво означават )

Скоро бях в Холандия, много ми хареса звученето на езика. Думата за домашно сешоар ли означава? 

Догодина пак ще Ви препитам...
 

Ева на сцена, ти си единствената, на която холандският и звучи добре
А думата за домашно означава отверка, от тези с кръст на накрайника.

Според мен все пак има разлика в това какво става в  устата: например това как се движи езикът. Например: холандците го използват предимно в предната част на устата, докато при нас е по-назад и често пъти опрян до небцето. Техният сякаш виси по средата на устната кухина, докато при нас не е така. Същото е при английският. Откакто се опитвам и аз да го използвам в предната част и страшно си подобрих произношението.
За холандското гърлено Х съм забелязала, че ако говоря само на холандски нон-стоп и започва да ме наболява гърлото (говорещите холандски имате ли подобен проблем или аз си го внушавам).

Когато не съм говорила дълго холандски, в началото и мен ме наболява гърло

Има какво да се желае още. Като говоря бързо бъркам словореда. Интересно е, че като ходим в Германия и заговоря немски ме питат дали съм холандка  , в Холандия естествено никой не се съмнява, че съм чужденка. Имам акцент, но обикновенно ми казват че не е дразнещ. 
По нашия край гърленото Х е по приглушено, та нямам проблеми с гърлото. Като се съмнявам дали думата е хет или де я правя умалителна и за да съм сигурна, че е правилно. 

Установих, че най-много грешки правя, когато трябва да прехвърля от един език на друг.
Напр. ако съм говорила до сега на български, ми е трудно да превключа на иврит.
Подобни "превключвания" влияят най-значително словореда и напасването на мъжки и женски род при употреба на съществително и прилагателно. Ужас! ("Един краставица, моля!"  )

Безкрайно интересна тема! Интересувам се  от двуезичие заради детенцето.

Аз съм над нивото "мене тебе обича"  и пиша по-добре от мнозинството местни. Имам акцент, да, но съм го приела като част от моята хибридна идентичност. (Има много теории за акцентите, но след 7 години е трудно да се усвои фонетиката на езика като роден. Обясненията са доста комплексни и противоречиви, а има примери които опровергават правилата).

Интересно е, че тука имам акцент. Когато отида в България, също ми казват, че имам акцент. Много ми се смяха миналия път заради предиханията, които правя след някои съгласни, като например след първата буква в "петък" или "Пепи".

А детето ми определено говори с  доста явен акцент на български, така че не само възрастта е от значение, но и колко езикът се приказва около детето.

Същите наблюдения. Само, че не е ми е комфортно да говоря така.
Имам почти същото усещане, както със скобите като дете.
И все се притеснявам, че фъфля. Защото ако на български говориш
така, ще фъфлиш. Добре, че от към плюмчене го докарвам 

И на мен не ми е удобно и най-важното, че поне аз изразходвам два пъти повече енергия, защото се концентрирам и върху това. И долното  чене изтръпва доста лесно.....Но е ясно, че има ефект.

В този късен час се сещам само за едно нещо, което тренира добре
движенията на езика и изтръпването на ченетата...
И няма никакви проблеми с акцента и речниковия запас 


Калинка, сподели моля, ако не е много лично, как се държат децата
именно по отношение на акцента или евентуална грешка-
не обръщат внимание, шеговито коментират, злобно се подиграват?

Kalinka
Ха ха ,за гърленото Х не съм забелязала да ме боли гърло но и тук по нашият край  е по-меко.Колкото до самите диалекти,за мен всички говорят еднакво.
Ева на сцена-Милена ти е казала значението на думата.Аз я написах,че това ми беше една от най-трудните думи за научаване не,че ми влиза често в речника де.

Зависи от нивото на учениците: тези, които са на ниско (като техникуми) казват веднага това, което мислят и са способни да те сринат с едно изречение. Слава Богу, през миналата година нямах такова преживяване.
Обикновените гимназиални класове са по шегичките. Примерно, ако нещо произнеса погрешно и след това си правят майтапи и имитират. Всъщност е смешно до един момент и те като прескочат този момент им изнасям кратка лекция  и престават.
Високите гимназиални класове дори и да правят коментар, са достатъчно хитри да го правят зад гърба ти ( оценките са основната движеща сила на тези деца и не искат слаби такива).

В средата на годината имах нов клас и още в началото им казах, че е възможно нещо да не разберат, да не го кажа правилно и много ще ми е приятно, ако използват такъв момент не за да ме уязвят (много типично за пуберите, когато им преподава чужденец), а дойдат и ми кажат, така че да се поправя. Нямах проблеми с тези деца и сега знам за бъдещето какво да казвам....

При нас е проблем, че е друга провинция (език, култура, история) и много от децата растат в шовинистични семейства (биха били ужасни и към някой идващ от друга част, въпреки че е холандец). Честно казано това е една от основната причина да си търся някъде другаде място, където има деца от различни култури. Това повече ми допада (дори и да са мароканчета или турчета).

Благодарско за отговора.
Искрено възхищение   

Мъжът ми казва, че се разбира, че съм чужденка, защото говоря по-правилно от повечето американци.
И граматиката и спелуването ми също са на добро ниво. Сравнение с него - американецът, когато пиша дори и под диктовка не правя грешки.
Акцент... изчезва като ударя 1-2 мартинита 
Веднъж се шегувах с него и имитирах как говорят в Щатите, като с горещ картоф в устата и ми каза, че само тогава съм говорила без акцент, като истинска америкън уомън 

Някога бях чела някаква статия (естествено- в българската преса..), че понеже английският език изисквал много добра артикулация и гласните им изисквали участието на повече мускули на лицето- то англоговорящите хора се били збръчкосвали по- рано от останалите нации хехехех! Не го забелязах това да е правило, освен ако не говорим за някой "бял боклук" , дрогирал се цял живот и смукал цигарите от 10г възраст за 10г си престой в САЩ
А иначе, въпроса на zlatnata tolumba дали чужденците имат различна структура на устата, зъбите или езика... то това май е като въпроса за яйцето и кокошката...  Дали езика предопределя физиологията на устата, или устата предопределя формирането на небцето или подредбата на зъбите... ами май ще трябва да се допитаме до по- сериозни източници
За себе си мога да кажа, че въпреки добрата основа, която получих в България за английския, много се вслушвам в разговорния език, този от ТВ-то, от медиите изобщо, защото много изрази, терминологии и произношение дори са стандартни и достатъчни за комуникация. Главоболието ми да разбирам американците приключи, когато спрях да се опитвам да превеждам всичко предварително в главата си, а да използвам изразите, които са общо известни. Това, че мога да спелувам по- добре от средния американец е естествен резултат от вниманието на граматиката, която се преподава обикновено само на чужденци. Не си спомням дъщеря ми да трябва да пише за домашно всяка нова заучена дума по 10 пъти, за да я запомни как се пише... Ние обаче в БГ така учехме... Един американец, който не знаеше как се спелва ресторант ме контрира- че защо ми е да знам как се пише- аз само отивам там да ям..  Направо да се побъркаш от тъпотия...
За моето произношение... колкото повече не съм сигурна какво трябва да кажа и как да го кажа, толкова по- бързо започвам да приказвам и заблуждавам врага, че много знам !
А за акцента- винаги се успокоявам със следното : Щом Арнолд Шварценегер след толкова години в САЩ, със жена американка, със възможностите, които има да си наеме най- добрите учители в света ако иска, щом той все още си има акцент- значи няма да се тревожа толкова А и наистина много хора намират чуждестранните акценти за секси, включително и аз!!
Умирам за british английски !!!!
От друга страна, децата ни, които учат на български в чуждата страна също са ми много сладки с техния акцент! Точно пред очите ми е картичка, която моята дъщеря ми подари за Деня на майката, на която е изписала цитирам: "Obechum te mama!" Няма да ви кажа, колко ме накефи това нейното желание да го каже и напише на български !!

Имат гадовете! Моля, тези с чуждоземните мъже,
които спят с отворена уста да проверят и да докладват.

За граматиката и спелуването, изобщо не съм се съмнявала във вас.
То всеки минал през нашата школа за чуждо езиково обучение,
помни онези безкрайни диктовки и как беше -25 за лексикална,
-50 за граматична грешка 

В UK една от най-популярните радиостанции има специално предаване
за гавра с американското говорене. Хващат тел. указател и почват да
звънят на случайни хора в Щатите. Уж търсят някой или продават нещо,
или проучване... Идеята е след това да му разнищят произношението и
употребените думи, намират го за ужасно забавно...

няма нужда... нека си говорят хората спокойно и както си искат... Защо се дразниш от това? Какъв е проблема?

Това много американци го отбелязват. Според мен е просто етап, когато учиш /упражняваш даден език извън средата му. Когато попаднеш в нея, обаче, те прихваща чуждото отношение към езика и преставаш да бъдеш толкова критичен към употребата му. 

Хм, ти сериозно ли си мислиш, че това горното го мисля?!
Нямам проблем, нито пък се дразня.
Темата е шеговито-любознателна 

В смисъл, че не изтървам някой крайни звуци при изговарянето на думата.
Иначе, при по-дълъг престой в чужбина, започвам да говоря с техните думи и само акцента ме издава.
Например, той все ми се подиграва как изговарям "бътър" и "бетър" 
като се прибера в БГ и зациклям на някой думи, случвало ми се е да си поръчам такси на български с поамериканчен акцент 

Олинце,
дай, моля те, пример. нещо не мога да се сетя какво имаш предвид.

Честно, сега пример не мога да ти дам, защото вече 1 година и нещо съм си в БГ.
Но Аз си знам къде ми е грешката - изговярям думите, как да се изразя  цели. Като " I will not", а не " I won't" ; "because" вместо само " 'cause"
Казвам цялто "гуд морнинг" вместо накрая да приглуша последните "нг"

разни такива малки неща са, но си личи по тях.

Мдаа, и аз се чувствам много тъпо ако на въпрос случайно ми се изпусне едно "yeah" през устата  И все ми идва на ум един виц (който може и да е близък до реална история) "Жена се връща от екскурзия в чужбина и започва да обеснява на приятелките си какъв подарък им е донесла. Та започва тя с "Донесла съм ви нещо, ама как беше на български  .........ааааа, да -КАФЕ"  "
 

Аз имам дефектно "Р" на български и затова немското ми беше перфектно, но с умльаутите (произношение) и родовете (граматика) имах доста зор в началото. Избягвах да говоря немски и където можех се оправях на английски. Речникът ми се обогати доста бързо, защото "завързах" приятелство с 3 германки страдащи от логорея.  С течение на годините английският ми се влоши до известна степен. 

Като дойдохме в САЩ първите два месеца говорех с немски словоред и с ужасен немски! акцент. 10 месеца след това продължавам да си говоря с "немски" акцент без значение колко се старая, обикновено малко. 
И много мразиМ да ме питат що съм с руско име и говоря с немски акцент.  (За протокола, името ми е далеч от "руско", нито личното, нито фамилията, която разбира се окончава на "ова"...).
Граматически и лексикално нямам проблеми, така казват другите, но за второто смятам, че мога да поработя още.
Говоря принципно с нормално до бавно темпо на всички езици, вкл. български и може би това е причина да не си личи много, ако забравя някоя дума, защото имам време да се сетя или да я заместя със синоним.

Холандският, френският и руският ми са под всякаква критика. Говоря като чук, с много бедна лексика и често неправилно граматически. Не ми пука. 


tinaros, от статията, която си чела май само това е вярно. 

Някой беше питал за класовете по редуциране на акцент.
Лично аз мисля, че има смисъл и ще се запиша, ако намеря прилична оферта.
Познавам един учител в Колумбия Университет, които преподава дикция и води класове по редуциране на акцент, който постоянно това повтаря - движи си устата, размърдай си лицевите мускилите и т.н... За съжаление не мога да си го позволя финансово този учител. Слушала съм записи "преди" и "сега" на негови ученици, ех... 

Ай ,че весела тема! 

Относно норвежкия ми ли?     Ами  тук има не знам си колко диалекта.  А диалекта  пък  където ние живеем  ми е най-смешен.

Не говоря техния диалект и не искам да го говоря. Говоря си правилно букмол-което си е техния официален книжовен език. Така поне съм сигурна , че ще ме разберат в която и да е точка на страната.

Иначе бъркам родовете и  представките пред тях.  Те нямат абсолютно никаква логика   Маса например  е в  среден род,  чаша (стъклена) е в среден род, а чаша за кафе пък е в  мъжки...

 Друго си е английския, толкова по-лесен и логичен.

  Била много пъти свидетел на хора, които са от различни части на  страната и говорят  съвсем различни диалекти и не могат да се разберат помежду си... 

Дори и с моя мъж се случи така, че като бяхме пред време в столицата и пазарувахме, му се наложи в един магазин  за дрехи 3 пъти да повтори какво търси...  Наистина се учудих ! 

А руския ми е като на рускиня. Говоря без никакъв акцент и граматически грешки.  Повечето от детството си, съм го прекарала там  и съм започнала с руска азбука, а в последствие завърших средното си специалното образование там, та явно този език  ми се се внедрил в мозъка завинаги! И за какво ли ми е тоя руски...?!

 Ей, така ако го говорех  и норвежкия... 

Английския си ми е на сърце и затова го говоря с кеф! 

Ооо, тук комбинацията английски+руски отваря
доста възможности за хубава работа...

Къде е това?    Казвай за да се преселвам 

А тука тази комбинация хич не върви.  Но пък комбинацията английски+испански  дава добра възможност за работа тука. Въобще испанския  сега  е много популярен тука.  И аз го харесвам, но  ужасно  ме мързи сега  да почвам да уча  друг език. 

По английско.
Нещо много са настъпили към руския пазар.
От друга страна, Лондон е особено благодатен,
руснаците умират да харчат пари там.

Пък за новия език-ново гадже-испанец 

Изобщо не се справям добре със затвореното О. (напр. първото О в "Комо")
За сега успявам да произнеса само един вид О, но вече поне ухото ми усеща разликата между затворено и отворено О, а преди ми звучаха абсолютно по един и същи начин.
Правя някои граматически грешки - понякога от незнание, а понякога от чист мързел.
Понякога, когато съм набрала скорост и говоря много бързо, запецвам в средата на някоя по-засукана дума, понеже ми се оплита езикът.
Ето, например преди няколко дена омазах думата "пречипитозаменте" още някъде по средата.

Да,  и моя мъж само това "чака"...да се поява с гадже испанец...  и  после  ще има...   

Добри новини..
Днес в офиса се разговорихме за английския език.
Всичките ми колеги са британци.
Разказаха ми, че в West Sussex, например, много бъркали
миналото време на bring (brought) и buy (bought).
Аааа, викам, шегувате се, ама това нали е роден език,
как ще бъркаш подобно нещо?! Мммм, бъркали 
А пък тръгнахме от bring, защото шефа разправяшеза сестра си,
женена в Щатите, и как там този глагол замества поне 10 други.
Самият той каза, че никога не е предполагал,
в колко различни смислови варианти може да се използва bring.
Аз като си спомня в у-ще как учихме глаголи и предлози 
Според  моите британци, това е тъпо 

И  още нещо-те, англичаните, постоянно се извиняват за акцента си!
Оооо, така ли... Смело бърборя 

Хич не ми дреме как им звуча. Който иска ме разбира, който не иска - минавам на английкски. Езика ми харесва, но се съмнявам някога да го говоря перфектно - произношение пък изключено. Но в областта, където живеем се отнасят по-добре към чужденеца, който говори английски и пусне някоя местна думичка, отколкото към този, който се опитва да се разбере само на холандски. Та си караме с това, което знаем, нали се оправяме.

Я казвай кое е това място, че да се местиме натам, че на мен ми омръзна да ме гледат странно като заговоря на холандски и още по странно като заговоря на английски  Едно от нещата, които малко ме дразнят тук е как въобще не си правят труда да се опитат да те разберат и дори като кажеш нещо съвсем просто (за което съм сигурна че го казвам добре или поне приемливо) веднага питат "Какво?". От друга страна ги разбирам, превеждат им белгийския холандски със субтитри по телевизията като че ли е чужд език 

и аз искам да го знам местенцето и на мен ми писна да не ме разбират

а за превода и в БГ не смао сръбски, но и македонски "превеждат" със субтитри

За акцента - мисля че никога няма да го загубя( според мен ако си дошъл преди 15-та си годишнина нямаш акцент). Ходих на курс за намаляване на акцента - там добре, но като излезеш навън все едно че не си бил на курса.
Аз имам доста изцепки в писането, т.к. пиша доста е-майли. Появи ли ми се някой в офиса ухилен до усхите- сгазила съм пак лука. Но поне се забавляват с мен.

fata morgana, Gelderland ежедневно+всички големи, средно големи и не толкова големи градове в NL. Също и села. До сега единствено служителка на IND (един брой)  ни е отказвала да говори или слуша английски...но това е политическа постановка, както всички се досещаме. Или не...
Между другото субтитрите са си доста полезно нещо - те тук в два съседни града не могат да се разберат понякога, ако карат на диалект, та през граница ли! 

звездичка, хайде сега, какво си измишльоткаш . Deventer, както споменах ни е любим град, т.е. често посещаван от нас... не съм останала с по-различно впечатление да е при вас...

Възможно е и ние да не сме да попадали на холандец неговорещ английски (поненякакъв, включително 80-годишната баба съседка - в училище го били учили! ).

А за холандския...ако този срещу вас владее повече местния дилект, нормално е взаимно да не се разбирате. Предполагам, че не сте вие усвоилите някой диалект и за това да не ви разбират.    

ееее аз освен с мъжО и приятели се мъча да говоря на холандски ...а за Девейтър...явно не си живяла там

Аз говоря Английски тук, и знам само него то 12сте официални езика.  Разбирам и малко Африкаанс, но не го говоря.  Звучи ужасно.  Все едно се храчещ.  Много грозен и тъп език за мен. 
Останалите са черни езици, които никой не говори вече, но записани официални. 
Английски говоря много добре.  Не ми се случва вече да бъркам или затруднявам.  Говоря го като Българският.  Все пак за 13г го научих.  Нали и завърших тук.  Акцент винаги ще имам защото не го чувам.  Чуват го хора които са английско говорещи.

За мен немския е като майчин, дори ме мислят за германка понякога.

Ха, ти там ли си? Моите втори баща и майка живеят там и техният зет като заговори на един Винтерзвайкски холандски.....лошо ми става. Понякога гадая думите, защото нали не ги произнасят изцяло.
Образованието също си казва думата: колкото по-високо, толкова по-добра е артикулацията. Пуберите са ужас в това отношение.

И аз много мразя *какво?*, като попитат. Но ги хванах, че причината не е, че не разбират, а че не слушат внимателно. Правят го и помежду си.
не смея да се оплаквам от Фриш.

Аз уча английски от 10 годишна. Живяла съм известно време в Щатите. Там работех изцяло с клиенти и това много ми помогна да науча разговорния английски. Акцент винаги ще имам, въпреки че се опитвам да говоря както говорят местните. Понякога обаче като се притеснявам и не мога да се изразявам правилно – започвам много да обяснявам и това ги обърква. В такива момент нито за акцент мисля, нито за граматика. Сега живеем в Канада – тук хората говорят много по-ясен и разбираем английски, отколкото американците. Кофтито е, че тук има индийци и китайски с толкова тежък акцент, че направо ми се стъжня като ги слушам. Работата ми включва и доста говорене по телефона и понякога е много трудно да разбираш по телефона. Ако е местен разбирам почти всичко, ако има дума която не знам се досещам за значението й от контекста. Но като ми заплямпа някакъв индиец с акцент е голямо мъчение! Мисля, че нашият акцент и този на руснаците и европейците е многа по-приятен отколкото този на индийците. Моята колежка американка винаги ми казва да говоря възможно най-опростено – но това става със слушане и заучаване на начина, по който говорят те.