Аз тебе много обича...

Благодарско за отговора.
Искрено възхищение   

Мъжът ми казва, че се разбира, че съм чужденка, защото говоря по-правилно от повечето американци.
И граматиката и спелуването ми също са на добро ниво. Сравнение с него - американецът, когато пиша дори и под диктовка не правя грешки.
Акцент... изчезва като ударя 1-2 мартинита 
Веднъж се шегувах с него и имитирах как говорят в Щатите, като с горещ картоф в устата и ми каза, че само тогава съм говорила без акцент, като истинска америкън уомън 

Някога бях чела някаква статия (естествено- в българската преса..), че понеже английският език изисквал много добра артикулация и гласните им изисквали участието на повече мускули на лицето- то англоговорящите хора се били збръчкосвали по- рано от останалите нации хехехех! Не го забелязах това да е правило, освен ако не говорим за някой "бял боклук" , дрогирал се цял живот и смукал цигарите от 10г възраст за 10г си престой в САЩ
А иначе, въпроса на zlatnata tolumba дали чужденците имат различна структура на устата, зъбите или езика... то това май е като въпроса за яйцето и кокошката...  Дали езика предопределя физиологията на устата, или устата предопределя формирането на небцето или подредбата на зъбите... ами май ще трябва да се допитаме до по- сериозни източници
За себе си мога да кажа, че въпреки добрата основа, която получих в България за английския, много се вслушвам в разговорния език, този от ТВ-то, от медиите изобщо, защото много изрази, терминологии и произношение дори са стандартни и достатъчни за комуникация. Главоболието ми да разбирам американците приключи, когато спрях да се опитвам да превеждам всичко предварително в главата си, а да използвам изразите, които са общо известни. Това, че мога да спелувам по- добре от средния американец е естествен резултат от вниманието на граматиката, която се преподава обикновено само на чужденци. Не си спомням дъщеря ми да трябва да пише за домашно всяка нова заучена дума по 10 пъти, за да я запомни как се пише... Ние обаче в БГ така учехме... Един американец, който не знаеше как се спелва ресторант ме контрира- че защо ми е да знам как се пише- аз само отивам там да ям..  Направо да се побъркаш от тъпотия...
За моето произношение... колкото повече не съм сигурна какво трябва да кажа и как да го кажа, толкова по- бързо започвам да приказвам и заблуждавам врага, че много знам !
А за акцента- винаги се успокоявам със следното : Щом Арнолд Шварценегер след толкова години в САЩ, със жена американка, със възможностите, които има да си наеме най- добрите учители в света ако иска, щом той все още си има акцент- значи няма да се тревожа толкова А и наистина много хора намират чуждестранните акценти за секси, включително и аз!!
Умирам за british английски !!!!
От друга страна, децата ни, които учат на български в чуждата страна също са ми много сладки с техния акцент! Точно пред очите ми е картичка, която моята дъщеря ми подари за Деня на майката, на която е изписала цитирам: "Obechum te mama!" Няма да ви кажа, колко ме накефи това нейното желание да го каже и напише на български !!

Имат гадовете! Моля, тези с чуждоземните мъже,
които спят с отворена уста да проверят и да докладват.

За граматиката и спелуването, изобщо не съм се съмнявала във вас.
То всеки минал през нашата школа за чуждо езиково обучение,
помни онези безкрайни диктовки и как беше -25 за лексикална,
-50 за граматична грешка 

В UK една от най-популярните радиостанции има специално предаване
за гавра с американското говорене. Хващат тел. указател и почват да
звънят на случайни хора в Щатите. Уж търсят някой или продават нещо,
или проучване... Идеята е след това да му разнищят произношението и
употребените думи, намират го за ужасно забавно...

няма нужда... нека си говорят хората спокойно и както си искат... Защо се дразниш от това? Какъв е проблема?

Това много американци го отбелязват. Според мен е просто етап, когато учиш /упражняваш даден език извън средата му. Когато попаднеш в нея, обаче, те прихваща чуждото отношение към езика и преставаш да бъдеш толкова критичен към употребата му. 

Хм, ти сериозно ли си мислиш, че това горното го мисля?!
Нямам проблем, нито пък се дразня.
Темата е шеговито-любознателна 

В смисъл, че не изтървам някой крайни звуци при изговарянето на думата.
Иначе, при по-дълъг престой в чужбина, започвам да говоря с техните думи и само акцента ме издава.
Например, той все ми се подиграва как изговарям "бътър" и "бетър" 
като се прибера в БГ и зациклям на някой думи, случвало ми се е да си поръчам такси на български с поамериканчен акцент 

Олинце,
дай, моля те, пример. нещо не мога да се сетя какво имаш предвид.

Честно, сега пример не мога да ти дам, защото вече 1 година и нещо съм си в БГ.
Но Аз си знам къде ми е грешката - изговярям думите, как да се изразя  цели. Като " I will not", а не " I won't" ; "because" вместо само " 'cause"
Казвам цялто "гуд морнинг" вместо накрая да приглуша последните "нг"

разни такива малки неща са, но си личи по тях.

Мдаа, и аз се чувствам много тъпо ако на въпрос случайно ми се изпусне едно "yeah" през устата  И все ми идва на ум един виц (който може и да е близък до реална история) "Жена се връща от екскурзия в чужбина и започва да обеснява на приятелките си какъв подарък им е донесла. Та започва тя с "Донесла съм ви нещо, ама как беше на български  .........ааааа, да -КАФЕ"  "
 

Аз имам дефектно "Р" на български и затова немското ми беше перфектно, но с умльаутите (произношение) и родовете (граматика) имах доста зор в началото. Избягвах да говоря немски и където можех се оправях на английски. Речникът ми се обогати доста бързо, защото "завързах" приятелство с 3 германки страдащи от логорея.  С течение на годините английският ми се влоши до известна степен. 

Като дойдохме в САЩ първите два месеца говорех с немски словоред и с ужасен немски! акцент. 10 месеца след това продължавам да си говоря с "немски" акцент без значение колко се старая, обикновено малко. 
И много мразиМ да ме питат що съм с руско име и говоря с немски акцент.  (За протокола, името ми е далеч от "руско", нито личното, нито фамилията, която разбира се окончава на "ова"...).
Граматически и лексикално нямам проблеми, така казват другите, но за второто смятам, че мога да поработя още.
Говоря принципно с нормално до бавно темпо на всички езици, вкл. български и може би това е причина да не си личи много, ако забравя някоя дума, защото имам време да се сетя или да я заместя със синоним.

Холандският, френският и руският ми са под всякаква критика. Говоря като чук, с много бедна лексика и често неправилно граматически. Не ми пука. 


tinaros, от статията, която си чела май само това е вярно. 

Някой беше питал за класовете по редуциране на акцент.
Лично аз мисля, че има смисъл и ще се запиша, ако намеря прилична оферта.
Познавам един учител в Колумбия Университет, които преподава дикция и води класове по редуциране на акцент, който постоянно това повтаря - движи си устата, размърдай си лицевите мускилите и т.н... За съжаление не мога да си го позволя финансово този учител. Слушала съм записи "преди" и "сега" на негови ученици, ех... 

Ай ,че весела тема! 

Относно норвежкия ми ли?     Ами  тук има не знам си колко диалекта.  А диалекта  пък  където ние живеем  ми е най-смешен.

Не говоря техния диалект и не искам да го говоря. Говоря си правилно букмол-което си е техния официален книжовен език. Така поне съм сигурна , че ще ме разберат в която и да е точка на страната.

Иначе бъркам родовете и  представките пред тях.  Те нямат абсолютно никаква логика   Маса например  е в  среден род,  чаша (стъклена) е в среден род, а чаша за кафе пък е в  мъжки...

 Друго си е английския, толкова по-лесен и логичен.

  Била много пъти свидетел на хора, които са от различни части на  страната и говорят  съвсем различни диалекти и не могат да се разберат помежду си... 

Дори и с моя мъж се случи така, че като бяхме пред време в столицата и пазарувахме, му се наложи в един магазин  за дрехи 3 пъти да повтори какво търси...  Наистина се учудих ! 

А руския ми е като на рускиня. Говоря без никакъв акцент и граматически грешки.  Повечето от детството си, съм го прекарала там  и съм започнала с руска азбука, а в последствие завърших средното си специалното образование там, та явно този език  ми се се внедрил в мозъка завинаги! И за какво ли ми е тоя руски...?!

 Ей, така ако го говорех  и норвежкия... 

Английския си ми е на сърце и затова го говоря с кеф! 

Ооо, тук комбинацията английски+руски отваря
доста възможности за хубава работа...

Къде е това?    Казвай за да се преселвам 

А тука тази комбинация хич не върви.  Но пък комбинацията английски+испански  дава добра възможност за работа тука. Въобще испанския  сега  е много популярен тука.  И аз го харесвам, но  ужасно  ме мързи сега  да почвам да уча  друг език.