Как да се справя с този "звяр"?

Подкрепям. Аз самата също се опитвам да действам така и определено смятам, че горните имат точно този ефект (желания)

Всъщност не това е важното. Не е важно какво точно мислят хората. Нито пък е вярно, че е добро момиче, ако стане, и е лошо - ако не.

Изборът е пред теб.

1. Да оставиш дедето за минута върху колелото и да му предложиши безкрайно интересна алгтернатива. Тук се иска въобръжение...

2. Да го вдигнеш и да го отдалечиш веднага а) като му су караш
                                                                           б) без много.много коментари

Ванто е да постъпиш според момента така, че да има най-малко ощетени...по-точно...минимум ревящи.

Белята, аз точно това и направих - вдигнах я от колелото и на ръце я понесох на прилично разстояние от обекта й на желание (колелото), и докато се отдалечавахме се опитвах да й отвлека вниманието с други неща - кончето минава (макар че никакво конче нямаше  ), но детето си беше наумило да реве до скъсване... Тъкмо някой от околните й връчи едно тракълце, веданага дотича едно друго детенце и се хвана и то за него - и айде пак рев! Ами не мога пък да я прибера на пуста площадка, където няма деца и там да си играе само, трябва да свиква с колектива.
Иначе, едно голямо благодаря за това, което си написала като възможни изходи от определени ситуации!   

Белята, страхотно си го написала!    Много ми харесват посланията ти. Особено това за въображението и аламинутните "изобретения". Понякога имам чувството, че трябва да съм Айнщайн и Едисън, взети заедно и повдигнати на квадрат, за да се справя с най-малко "ревящи щети". Това всъщност много ми допада. Сигурно щеше да ми е много скучно иначе.
 
Киса, следващият път пробвай с нещо извън "обора" и постиженията на съвременната авиация (разбирай "мамо, виж къде е самолетчето")  Нещо по-откачено, което да я грабне на 100%

На първото - не питай старило, а патило, имала съм удоволствието да гледам сестра си и не само нея.

На второто - едва ли човек, който се изказа не до там етично по адрес на детето на една майка от форума, може да ми дава акъл, кое е етично, кое не.


Да за едни майки едно е редно, друго не е редно - Kissa попита, майките отговарят - всяка по нейния си начин, но изведнъж почнаха да се размахват закони, социални и тем подобни и темата се изроди. И сега всеки си се държи за неговото и си вика аз съм прав! - и така е, всеки си е прав за него си.

Киса,
Това което аз бих направила в тази ситуация - не бих давала на сина си въобще да се качва на колелото. Ще му го покажа и ще му обясня, че колелото е за по-големи деца, че скоро ще отидем в магазин и ще изберем и за него или че ако слуша ще напишем писмо на Дядо Коледа с молба за колело, като ще изместя разговора около големите магазини за играчки или около Коледата и т.н. и ще отдалеча детето от обекта на желания  .
Много по-лесно е да го залисаш преди да е пробвал от "забранения плод" отколкото да му дадеш да поседи 5 мин. и да очакваш, че после доброволно, тихо и мирно ще стане. Научи се да мислиш поне с 1 действие пред детето и просто да не допускаш ситуации с истеричен край.
При мен това дава отлични резултати.
Колкото до това, че децата не разбират като им обясняваш - не съм съгласна. Моя скромен опит ме научи, че децата всичко разбират. Дори и някоя дума да не им е съвсем ясна от контекста на изречението схващат за какво иде реч. Винаги обяснявам на моите, това е доста изтощително, но според мен дава резултати. Говоря с тях като с възрастни, така им засвидетелствам уважение, НО не очаквам реакция като от възрастен  . При всеки случай обаче аз пак обяснявам защо и как.
Успех 

Това, което се опитвам да обясня на уважаемата аудитория е, че удрянето на децата няма нищо общо с това дали си прав за себе си или не. Не можем да си удряме децата, независимо дали чувстваме правота в това или не. Да. Детето е мое. Да. Аз съм го родила. Да. Аз го отглеждам. Това обаче не ми дава право да го удрям и да му причинявам болка. И понеже, по типично български обичай, на това твърдение очаквам реакция от рода на: "Кой? Аз ли не мога?" или пък "Кой? Ти ли ще ми кажеш?" (както се и получи, де), с надежда биде "размахан" законът от една вярваща в промяната към по-добро. И независимо, че въпросният закон не е с качеството, с което би могъл да бъде, факт е, че съществува и всяка една от нас трябва да знае това! А имненно, това ми ти знание да я навежда на мисълта, че не постъпва правилно и - не се притеснявам да го кажа, защото е крайно време да се научим, че законите са, за да се спазват - законно!
 
Сигурна съм, че на почти всички тук им се е случвало да си плеснат детето, когато от гняв са стигнали до пълна липса на контрол и слабост от своя страна. Това може да се приеме за човешко, все пак насилието е заложено в нашата природа, уви (макар че, се чудя, дали няма някакви други начини за изразяване на гнева и безсилието, от това да причиним болка на детето си). Но да се твърди, че това може да бъде нормално действие и естествена част от метода за възпитание и да се раздават подобни съвети, това е нещо срещу което всеки би могъл и би трябвало да се противопоставя. В коя година живеем, в кой век, простете!

Още веднъж казвам: не става въпрос за отричане на нечий метод на възпитание, още по-малко за налагане на друг такъв. Говорим само за онази част с възпитателния пердах, потупването и прочие действия, които причиняват физическа болка на детето поне за физическата да поговорим, че емоционалната изглежда е с космически измерения за нашето мислене.
И независимо, че голяма част от присъстващите твърдят, че ставало въпрос за невинно потупване, аз искам да попитам, аджеба, как точно невинното потупване ще привлече вниманието на детето, след като било опитано "всичко друго". Ами очевидно е, че се разчита на това да го заболи, за да се "съгласи" с исканията на родителя! Сигурни ли сте, че това, че детето ви изпитва или е изпитало болка ви прави доволни и щастливи, даже да сте постигнали целта си?

Ели, много ми допадна това, което каза за мисленето с един ход пред детето!  Макар, че много пъти не става точно така, и аз се опитвам да ги "предхождам" малчуганите.

ПП. Може на някои хора да им се струва, че темата се "изражда" или разводнява, но в случая за мен това е съвсем естствено развитие на въпроса, ерго еволюция, а не просто мутация. Ако на някого това му пречи, може просто да отвори тема, която да е специална за целта и където да обсъждаме темата за "възпитателното пердахопотупване". На мен не ми пречи.

знам че писанията на деметра ме карат да буда по-добър и по-спокоен родител и когато яростта и безсилието почнат да ме обладават ми е по-лесно да се контролирам, спомняики си нещо от нея написано и така не пляскам дъщеря ми, и съответно след това не се чувствам виновна и нещастна, че съм я ударила. за което благодаря:)
много съм щастлива например вчера, че се справих със ситуация сходна на гореописаните с абсолютно спокойствие, точно в момента спомняики си първия постинг по темата на деметра:)
бяхме на едно езеро и дъщеря ми е ужасен фен на водата, ако може нон стоп да стои там и да се къпе и пляска. та водата в езерото беше доста хладна, но детето ни гледайки другите деца как се плискат и забавляват се запъти и тя натам и влезе, въпреки че екстра и бях взела басейн, които беше напълнен с вода и сложен на тревата до езерото. започна купона и кефа и в езерото достатъчно дълго че да и посинее устата и да почнат да и тракат зъбите. колкото и калено дете да е, всичко има мярка.  започваме с уговорки да излезе малко на слънце да поиграе в басейна навън и по-късно пак ще ходи в езерото. да, ама неееееее. започнаха едни писъци, едно тръшкане, всичко живо се обърна и започна да гледа сеир.
е с отвличане на вниманието много не успяхме, защото беше истеричен рев и въобще не чуваше, но се наложи бързо да я облеча, да я въря на количката и мъжът ми да кара с нея ролери, друго нещо което и е любимо. но аз бях абсолютно спокойна, говорех и мило и я убеждавах, въпреки че бях сигурна че нищо не чува и не разбира и абсолютно не я плеснах.   като се върнаха след 1 час, беше най-кроткото и добро детенце.
и понякога си мисля че по-скоро ние родителите (визирайки само себе си) имаме проблеми с това да овладяваме гнева си и да си изпуснем ръката и да плеснем. това е проблем с гнева и безсилието ни, реакциите на децата в повечето случаи са  нормални.
важното е да се мъчим да се променяме и да бъдем по-добри родители, да разбираме повече децата ни за да можем да възмитаме нормални емоционално и здрави деца.

Наскоро бях на една лекция за поведението на децата на тая възраст. Беше много интересно. Не за друго, а защото нещата, които казаха бяха много логични, стига да се замислиш за тях. Например прословутото тръшкане. Всеки има лоши дни, в които просто не е на кеф. Децата не са изключение. И в това няма лошо. Само дето ние успяваме да удържим емоциите си, а децата не могат още да го правят. Понякога даже самото дете се обърква от това, което става с него и изпада допълнително в истерия. Това, което е много важно в такъв случай е да му обясниш както точно изпитва то, например "Ти си ядосан, защото не може да си играеш с това камионче. Разбирам те, и това е нормално, но разбери, че така и така...".

Сара - това за което е ставало дума е основния принцип на грижовното напътствие което за мен лично е най добрия метод на възпитание
За него пишат семейсто Марта и Уйлям ПИйпър - Деметра нееднократно е препоръчвала книгата им "Мъдрата обич". Орогоналното заглавие е "Smart Love" - ако можеш да си я намериш и на холандски или на английски ще ти е много полезна, защото вътре има доста примери и просто си струва да се отгръща от време на време