За съжаление съществува, много хора живеят така,
но малко си го признават, най-вече пред себе си
но малко си го признават, най-вече пред себе си
- Публикувана: 13 авг. 2008, 18:52 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2008, 16:51 ч.
За Него ли сте мечтали или просто се оженихте
Не знам дали ще се изтъпанчи някой да го каже.За много хора обаче голямата любов е не този/тази,с когото живеят,радват се на утрото и на залеза и отглеждат с обич децата си.А някой извън дома.Чувала съм от един стар,стар приятел,че голямата любов е несподелена.
А при мен как беше-по не чак толкова странни обстоятелства осъмнах след страстна нощ с най-добрия си приятел.Познавахме се от девет години и беше свидетел на не една моя връзка.И за мен,и за него беше изненада това,че се влюбих-не беше страшно,агонизиращо,не беше болка.А нежно и усмихнато.И слънчево.Не съм премисляла и пресмятала какъв е,добре ли ще се грижи за семейството си,дали е перспективен.Просто го гледах,пръстите ми тръпнеха при допира с кожата му и си го представях чудесно с бяла коса,набръчкана кожа и 90 годишен.Едва по-късно разбрах,че по пътя ни има и ще има тръни и трънаци и само от нас зависи дали ще съумеем да ги заобикаляме,прескачаме или преминаваме през тях с надрани крака.И сърца.Но...засега сме заедно и за миг не съм съжалявала за избора си.
А при мен как беше-по не чак толкова странни обстоятелства осъмнах след страстна нощ с най-добрия си приятел.Познавахме се от девет години и беше свидетел на не една моя връзка.И за мен,и за него беше изненада това,че се влюбих-не беше страшно,агонизиращо,не беше болка.А нежно и усмихнато.И слънчево.Не съм премисляла и пресмятала какъв е,добре ли ще се грижи за семейството си,дали е перспективен.Просто го гледах,пръстите ми тръпнеха при допира с кожата му и си го представях чудесно с бяла коса,набръчкана кожа и 90 годишен.Едва по-късно разбрах,че по пътя ни има и ще има тръни и трънаци и само от нас зависи дали ще съумеем да ги заобикаляме,прескачаме или преминаваме през тях с надрани крака.И сърца.Но...засега сме заедно и за миг не съм съжалявала за избора си.
направо си мечтаех за него,бях луда по него.съзерцавах го от далече.познавах ме се от 2/3 години,но всеки си имаше по някого.през това време обаче неспирах да мисля за него. а и времето в, което бяхме с други партньори,поне аз си направих равносметка,какво притежава той/съпруг сега/ и какво му липсва ,на базата на останалите.никога не ме е интересувало имали пари,няма ли и т.н.аз просто го обичах,влюбена до уши и си го исках.сигурна бях,че това е човека за мен и в деня на сватбата ни бях не 100%, а 1000% ,че искам да споделя живота си с този човек и да съм с него до края.и днес потвърждавам думите си.той е най-голямата ми любов и неискам никой друг. 
не вярвам някой да се изтъпанчи тук и да каже, нещо различно от 'той е голямата ми любов' ама ще почакам 
За протокола, официално съм не омъжена.
За протокола, официално съм не омъжена.
Ами айде да не те карам да чакаш повече
. Не, не е ТОЙ, след 5 години заедно, решихме че трябва да се женим. А! Грешка! Аз бях лудата дето каза : "Абе ние ще се женим или ще се разделяме?" И той каза "Ми хубу" 
И така вече 8 години брак... И тук идва ред на За съжаление съществува, много хора живеят така,
но малко си го признават, най-вече пред себе си
но малко си го признават, най-вече пред себе си
За мое лично удоволстви ще кажа, че аз успях да си го призная, макар и късно, макар и наскоро, но успях... И не само на себе си. И сега смятам да си стана от ..... и да направя нещо по въпроса.
Спрях да мечтая за Него откакто утрепаха Винету в третия том. 
И взех първия, дето ми хвана окото. Още не ми го е върнал, та не мога да се огледам за друго.
И взех първия, дето ми хвана окото. Още не ми го е върнал, та не мога да се огледам за друго.
Супер!!! 
идеалът ми за мъж се менеше с годините и все бях разочарована, бях на 30.накрая реших че задължително трябва да се оженя за да изпълня мечтите си да се видя булка, да родя дете и пр. Загърбих идеалите си и спрях да правя компромиси с мъжете които влизаха в живота ми. За кратко време смених няколко мъже.най близките ми ме гледаха с неодобрение.не беше морално....и т.н. И на мен ми беше трудно да им обясня как се чувствам и защо го правя и че за първи път се чувствам доволна от себе си че не правя компромиси и съм твърда и че имам право да намеря това към което съм се устремила.трудно ми беше и защото наистина не бях свикнала да преживявам толкова бързо мъжете в моя живот.но вече ми беше писнало.непрекъснато провокирах съдбата си търсех ГО навсякъде и го намерих.този път реших да разчитам само на инстинкта си," химия", използвах и опита си какъв не искам да е,никакви идеали не следвах,опитах да бъда и повече реалист-от какъв мъж се нуждая в този объркан живот и така.след помалко от година се оженихме.щастлива съм. не изключвам и ролята на късмета в цялата работа, но на човек за да му провърви трябва и той да направи малко повече усилия и да бъде оптимист и да вярва в себе си .обичам мъжа си и все повече го заобичвам защото той всеки ден ме прави щастлива.имаме дете. и така.
За мен несподелената любов е нещастна. А голямата любов е споделена, поне за известно време. 
Права си, едва ли някой доброволно ще каже, че се е оженил просто така. Но по изневерите си личи.
Права си, едва ли някой доброволно ще каже, че се е оженил просто така. Но по изневерите си личи.
Че тя несподелената любов, любов ли е?
Този термин ми напомня за състоянието, в което бях на 15 години. Само, че от тогава минаха още толкова и сега мога смело да заявя, че голямата Любов е тази, която никога и при никакви обстоятелства не ти минава!
Т.е. голямата Любов е на първо място - любовта към себе си!
За протокола - омъжих се по любов и всичко отиде по дяволите
