Педофили - как да предпазим децата

При сина ми (сега на 7 г.) темата бе подхваната още във възрастта, в която той се научи да се справя сам с "пишо-то" и "аки-то" в тоалетната. Поводът за подхващане на разговор по въпроса беше едно негово упорство, че е вече голям и може да отиде сам в тоалетната (а бяхме в голяма пицария с много народ- буквално нямаше свободна маса). Тогава му казах, че трябва да отиде с тати в мъжката тоалетна, но когато е само с мен ще влиза с мен в женската тоалетна - сам НЕ! Обясних му деликатно, че има хора (мъже, но понякога и жени), които гледат на малките момченца и момиченца по по-особен начин и че искат да им видят тайните места. Спомням си, че беше много изненадан, че въобще е възможно да съществуват такива хора. После през годините се е случвало сам да задава въпроси. Сега, когато е по-голям разбира още повече значението на понятието педофил.
Говорила съм му никога да не тръгва с непознат нанякъде, да не се доверява на "ела да ти дам дъвка и пр. в колата... или еди къде си" и такива неща.
Когато сме на обществено място и трябва да посети тоалетна, ако е с мен влизаме в женската тоалетна и аз го чакам в предверието, а той си влиза сам в кабинката, ако е с баща си по същия начин - само, че в мъжката. В предверието (там където са умивалниците и огледалата) имаме пряко наблюдение, в коя кабинка е той и кой влиза във WC-то.
По-добре от малък да знае, че има и "лоши" хора, отколкото да се довери на всеки срещнат. Сега, когато му предстои да тръгне на училище на 15.09 отново темата ще бъде опреснена.

Дъщеря ми скоро тръгна на детска градина и много й говоря. Че не трябва да говори с непознати чичковци, не трябва да тръгва никъде сама или с хора, които не познава, дори да й дават шоколади, бонбони или играчки. Няма нужда да знае що е то педофил, но знае, че има лоши хора, които причиняват болка на по-слабите от тях. Мисля, че горе-долу ме разбира.
В този ред на мисли я подготвям и за нещата с които може да се срещне в градината и от които трябва да се пази - "бонбонки", дадени й от други деца без знанието и в отсъствието на госпожите, бъркане в гащите/имаше скоро такава тема/ и други подобни.

За сега /а тя е съвсем мъничка / се опитвам да и покажа че не бива да търпи ласки ако не и е приятно.На този етап изисквам от близките си да я оставят на мира ако покаже че не иска да я гушкат.
Стремя се да и покажа че сме длъжни да се съобразяваме с нея.

Игси, благодаря за коментара. Наистина постъпвате правилно. Искрено се моля да няма мито едничко дете, обект на такива изроди. Много ми се иска детските сълзички да са причинени само от охлузвания по коленете и лактите 

Polly N. и mamamari, благодаря ви за мненията. зашо, обаче, не всички майки са така заинтересувани за децата си, ами оставят всичко все на някой друг - в у-ще ще го научат, в детската градина ще го научат и т.н.

Записвам се да следя темата.
Дъщеря ми е на три години и 8 месеца и просто не знам откъде да я подхвана. Обяснявам и, че не всички хора са добри, че не трябва да ходи и да заговаря всеки, тя казва "добре, мамо." и пак прави същото. Много е контактна и много ме е страх за нея.

Вчера за първи път щерка ми отказа почерпка с шоколад, защото "Мама не ми дава да взимам нищо от други хора". При това бях близо до нея, а жената, която я черпеше, е майка на едно детенце в нашата група, т.е. познават се.
До сега съм обяснявала, че има хора /мъже и жени/, които изглеждат добри, обещават или дават подаръци, а всъщност контактите с тях могат да са опасни. Явно до тук сме схванали урока  , но ще продължавам да говоря.
Знае още, че никой освен мама, татко, баба, госпожите в градината или някой лекар, нямат право да я пипат по дупето, гърдичките и т.н., да я карат да се съблича или да прави неприятни за нея неща.
Не дава да я целуват и прегръщат дори роднини и близки приятели и аз абсолютно уважавам това нейно нежелание да я докосват.
На 4г. и 2 мес. е още и мисля, че за момента няма нужда да обяснявам в детайли що е то педофил. Не ми се ще да прибързвам, но постепенно и към останалите подробности ще минем.

И моят калпазанин е същия от бебе - не прави разлика между познати и непознати когато си търси компания - просто отива и заговаря хората. Опитвам се без да  го стресирам излишно да го науча да не се доверява на всеки срещнат, но засега нямам особен успех.

[bbim_bam][/b], браво на теб! Моят син имам чувството, че за шоколад и мен ще продаде ...та не знам, явно трябва повечко да говоря.

Записвам се и аз да следя темата, не мога да се похваля с осочени успехи в тази област, но когато му дадат нещо, първо ме поглежда, за да разбере дали може да го вземе и тогава посяга, а и знае, че не трябва да излиза сам на улицата.

говорила съм на синът ми , той е на 7.Обеснила съм му ,ч че има лоши хора , които никак не изглеждат на лоши. Да не ходи никъде с непознати  дори да  дават сладки неща или дискове с игри и разни такива.... Сънът ми явно много се впечатли и малко се поуплаши. Не иска да излиза и да остава сам Казва, че се страхува да не го откраднат
А, сега ми кажете как да се обеснявам сега, че да му премине малко страхът? Трудна работа
Наистина е трудно да се оцели златната среда. Синът ми е много чувствителен и много ми е трудно

аз лично отчитам грешка в моя телевизор, що се отнася до този проблем. Взима като го черпят (адски ми е неудобно, ако са познати майки да му се карам ако е взел нещо, а то или трябва да важи за всички или нищо няма да се получи) , ходи при непознати - хм, това напоследък май по - малко го прави, като че ли го хваща срам..., но си е много контактен и заасега само повтарчм че не всички са добри хора и че може някой да го вземе и повече да не види мама и тати - дълго време бях против чак такива черни краски, но наскоро реших, че е по - добре да го посплаша малко

Лорена, явно трябва да се прецени според детенцето. Моя пък реших нарочно да го сплаша. Засега няма реакция като при твойто детенце...

Да намериш границата наистина е много трудно - хем да запознаеш детето с реалните опасности, хем да не го травмираш със страшна информация  

Лорена, намерете някое познато по - голямо детенце, на което можете да се доверите и ги пускайте да излизат заедно или да играят у вас. Когато е сам му ангажирай вниманието с нещо, да не мисли само за страховете си. Може да гледа и филми, но ги провери какви са преди това, че има и такива с кофти сюжети, които също могат да го притеснят, докато ви няма  

Честно казано, предпочитам страх в подобни ситуации, отколкото излишната и рискована смелост.

   Темата е много интересна. Нашето момиче е много малко все още, но това което ме притесни след като прочетох мненията ви е, че досега никога не е плакала от непознати хора. Усмихва се на всички и не я притеснява, когато я вдигат. Ако и занапред остане толкова контактна и дружелюбна с всички, ще ми е много трудно да я накарам да разбере нещо подобно.

Tinche, вие сте много малки още, те се променят децата с времето. Моята пък като беше бебе не даваше никой друг да я взима освен мен или баща й.  Сега пък е обратно. Пак не дава много много да я пипат, ама ходи и се закача с всички, няма значение дали е познат или не. Гушка децата /сега по - рядко де/, а да не говорим че лакомства взема от всички, само да види че някой яде нещо и вече е там.  И аз много се притеснявам, въпреки че все още съм навсякъде с нея, но мисля към 2-та година вече да почна да говоря.

Темата е много интересна. Записвам се да я следя.

Точно за педофили не съм споменавала, но подхванах темата за опасностите преди 1-2 месеца. Тогава започна да се отскубва от мен на улицата и да тича напред, докато се скрие от погледа ми в навалицата. Обясних, че не всички хора са доброжелателни и ако прави така някой може да го вземе и да не ме види никога повече. Също така забелязах, че голямата му страст са бонбоните и шоколада и за да ги получи е готов на всичко. Уточних, че не трябва да взима нищо от непознати, нито да тръгва с тях. Още му вее вятър в главата и ми говори за плановете си за саморазправа с недоброжелателите  , но мисля, че поставих едно добро начало. Сигурно съм, че ще трябва да повторя този разговор безброй пъти.

Не си спомням къде, но бях чела, че повечето от насилените деца са станали жертва на роднини и познати. В тази връзка ми се струва, че подходът на bim_bam  е най-добър. Детето трябва да отказва контакт и да споделя с родителите си всеки израз на обич проявен от хора извън семейството.

Не знам дали има универсален подход в това отношение... децата са много различни и по - скоро родителят трябва да се нагажда според тях. Опитвам се много да говоря с детето си, обяснявам и обяснявам... не всеки път вниква точно във всичко казано, малка е още, но целта ми е да се научи да споделя, нещо, което аз не съм правила с майка ми. И да знае, че ТЯ и само тя разполага с тялото си.
Колкото до нежеланието й да я докосват хора извън семейството - не съм я учила специално, тя сама започна да протестира, още от едногодишна някъде. И до сега срещам възмутени баби например, които се обиждат, че детето не им давало да му се порадват  А дребната е много смешна и в същото време категорична, когато им казва "Не ме пипайте, аз вас не ви познавам" или "Не говоря с чужди хора изобщо". А не е затворено дете, контактна е, приказва мнооооого, но само когато тя иска.

Ще следя и аз темата. Напоследък често мисля по въпроса и засега само съм казвала да не говори с непознати и да не взима нищо за ядене от чужди хора. Но вече е време сериозно да поговорим.

Признавам си, че досега не съм подхващала тази тема, но явно ще трябва да намеря подходящият начин да обясня, че не всеки, който му се усмихва и го черпи, му мисли доброто.
Ще следя темата.