Родителите ми...

Това е наистина добър съвет. Понякога родители като си мислят, че правят услуга  на децата си не разбират какво им причиняват. Но все пак не е късно, май така ще сте най-добре всички.

Внимавайте, момичета!
И аз, в желанието си да не изгубя контрол (само че като майка ми, която постоянно тероризира баща ми емоционално) се оттласнах до толкова, че направих от съпруга си нейно копие. Сега той ме тероризира и ужасът ми е закъснял. Превърнах се в копие на страдалеца, опитвайки се да защитя любимия. Пазете се!

Аз съвет не мога да ти дам по простата причина,че съм в положението на майка ти  
Баща ти НЯМА да се промени!Това са толкова години,живени по този начин...на него му е добре така.Ако не му беше комфортно нямаше да го прави,нали!?
И това не важи само за по-старото поколение....мъж ми е на 30г  
Това,което трябва да разбереш е дали майка ти иска да продължава да живее така!Вие вече сте големи и тя няма за кого да мисли и да се притеснява освен и само за себе си!Едва тогава можеш да поискаш съвет какво и как...според ситуацията.
На мен самата ми е адски трудно да си тръгна защото съм много далеч от роднини,приятели,познати....живея единствено и само с него  
Или може би не съм събрала достатъчно смелост все още  

Първо искам да благодаря за съчувствието и за милите думи . За съжаление, положението не е точно такова каквото си представяте, аз наистина съм се отделила вече от тях, не разчитам за много неща на тях, но брат ми, който е все още само на 15, се превръща все повече в копие на баща ми, така че аз бих подкрепила майка си, ако тя реши да напусне аща ми, въпреки че ще ни е доста трудно финансово, но проблемът е, че аз каквото и да й кажа, тя никога и по никой начин няма да го направи. Вече до толкова е свикнала с всичките обвинения, потиснатост и т.н., че не може да си представи да води друг живот. Целият й живот се изчерпва с този на баща ми. Тя е финансово зависима от него, освен това нейните родители винаги са й казвали колко чудесен човек е баща ми, че толкова пари осигурявал за нас (сякаш това е най-важното), че тя трябвало едва ли не краката да му целува (била съм свидетелка на подобни изказвания) и че само да си помисли да го огорчи по някакъв начин би била пълен идиот. Изобщо на нея й е насадено, че тя винаги бърка, че е виновна и че трябва да си търпи. Точно това се опитва и мен да ме учи - казва ми, че моят приятел като се прибере трябва всичко да е изрядно, защото той цял ден е работил (сякаш аз не съм изморена и той не живее на същото място), винаги ме кара да мисля, че другите са прави, а аз греша и трябва да им се извиня.
Разбирате ли, аз не казвам, че единственият им проблем е само и единствено слугинстването. Според мен най-основен проблем е, че те просто не са си близки, няма доверие, уважение, а само някакво обидно отношение - дори не става дума за някаква любов, а за това, което аз си представям, че след 30 години брак трябва да го има.
simon_el, разбира се, че не очаквам някой да разреши МОЯ проблем (най-малко пък в един форум) и както казах не разказвам много, защото и ти сама знаеш, че е невъзможно да се опише всичко в няколко реда (а и не искам), но просто се опитвам да разбера как да помогна на майка си (както и на себе си, защото това, с което е свързана работата ми изисква да мога да комуникирам с хората нормално и да мога да им вярвам). Как да я убедя да го напусне, като тя хем не иска, хем не мога да нося отговорност за избора на някой друг (особено на майка ми). Не се съмнявам, че баща ми бърка, но как да й кажа:"Разведи се с него". Той не ми е безразличен, баща ми е все пак и както казах - не е чудовище, аз все пак съм тяхно дете, не арбитър.
 А иначе смятам, че вариантът за разговор с баща ми и по-точно за това как той вижда нещата би ми бил полезен, за съжаление обаче каквото и да кажа той няма да ми обърне внимание, това са дребни неща за него, които не заслужават внимание и не са някакъв проблем, точно това ме е възпирало много пъти. Все пак може би ще пробвам. Благодаря ви наистина за подкрепата!!!