Как може децата да са "някой, който се меси в семейството", ами те са най-важните членове на това семейство за мен.
Деца? На 20+ години. Със собствено семейство.
- Публикувана: 26 авг. 2008, 15:43 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2009, 17:59 ч.
Сираче, при живи родители и то с възможности
Деца? На 20+ години. Със собствено семейство.
На всеки може да се ядосам, ако ми цъфне с неприятно инфо, но в подобен случай бих се ядосала много повече на мъжа, че притеснява децата, отколкото на тях
Айде стига с тези деца. Дете на 20+ години. Чувствате се много големи. Не дай се Боже свекървата да ви даде съвет, ама иначе сте много големи. Пък в семейството трябва да сте деца. Но мъжът - неее, той трябва да за..е майка си. Нали е мъж, не е дете.
На всеки може да се ядосам, ако ми цъфне с неприятно инфо, но в подобен случай бих се ядосала много повече на мъжа, че притеснява децата, отколкото на тях
Айде стига с тези деца. Дете на 20+ години.
На 25 съм... сестра ми е по-голяма... ако питаш родителите ми, за тях сме сигурно на не по-вече от 5-6. Така че вероятно това което е написала Tess важи в пълна сила за моите родители. Реплики от рода на "Не яж ... за да остане за децата" са доста показателни!!!
Да не говорим че има деца, кото на по 30г. още не могат да се отделят от полите на мама.
Как може децата да са "някой, който се меси в семейството", ами те са най-важните членове на това семейство за мен.
Деца? На 20+ години. Със собствено семейство.
Или искаш да кажеш че твоя син вече не ти е син и не е от твоето семейство, само защото се е оженил? Че той вече не трябва да се интересува от теб и да ви зареже защото си има съпруга?
Деца? На 20+ години. Със собствено семейство.
Или искаш да кажеш че твоя син вече не ти е син и не е от твоето семейство, само защото се е оженил? Че той вече не трябва да се интересува от теб и да ви зареже защото си има съпруга?
[/quote]
Нали това се иска от мен като свекърва.
Вместо да изпишеш вежди, вадиш очи.
За огромно съжаление точно така се получи, НО ако ти би лъгала майка си и би си траела когато я унижават, но аз НЕ БИХ. Аз исках само да повярва, че е нещо повече от това, което я изкарва баща ми и да и покажа, че не е нужно заради нас/мен и брат ми/ да търпи това негово отношение
Айде стига с тези деца. Дете на 20+ години. Чувствате се много големи. Не дай се Боже свекървата да ви даде съвет, ама иначе сте много големи. Пък в семейството трябва да сте деца. Но мъжът - неее, той трябва да за..е майка си. Нали е мъж, не е дете.
И когато сме били на 5 , пак сме се чувствали много големи
Така, че.... 
Деца? На 20+ години. Със собствено семейство.
Или искаш да кажеш че твоя син вече не ти е син и не е от твоето семейство, само защото се е оженил? Че той вече не трябва да се интересува от теб и да ви зареже защото си има съпруга?
Нали това се иска от мен като свекърва.
[/quote]
От теб се иска да уважаваш избора на сина ти, както от нея се иска да уважава майката на съпруга си. От теб се иска да уважаваш правото й на домакиня в къщата й и майка на децата й, както и решенията които взима за тях, както от нея се иска да уважава правото ти да виждаш внучетата си и да им се радваш.
Отношенията снаха-свекърва трябва да се основават на взаимно уважение и ненамеса в личното пространство на другия... Ако пък успеете да изградите приятелство - още по-добре. Но в никакъв случай не трябва да смяташ че си загубила сина си, само защото се е оженил, и ако снаха ти се отнася по този начин, значи проблема не е в теб. (все пак се счита че снахата става част от семейството на мъжа си - хората са казали "женско чедо - чуждо чедо")
Защо ли темата тръгна в тази посока 
като проблема е съвсем на друго място
Колко пъти да повторя, че е по-добре да сме самостоятелни??? Аз не им се сърдя, че не ме издържат!!!! Дори когато бяхме в една къща ние се издържахме сами. Не сме чакали да ни напълнят хладилника
Но им се сърдя за това, че не ги е грижа за мен и още повече за внучката им
като проблема е съвсем на друго място Колко пъти да повторя, че е по-добре да сме самостоятелни??? Аз не им се сърдя, че не ме издържат!!!! Дори когато бяхме в една къща ние се издържахме сами. Не сме чакали да ни напълнят хладилника
Но им се сърдя за това, че не ги е грижа за мен и още повече за внучката им
Защо ли темата тръгна в тази посока като проблема е съвсем на друго място
Колко пъти да повторя, че е по-добре да сме самостоятелни??? Аз не им се сърдя, че не ме издържат!!!! Дори когато бяхме в една къща ние се издържахме сами. Не сме чакали да ни напълнят хладилника
Но им се сърдя за това, че не ги е грижа за мен и още повече за внучката им
като проблема е съвсем на друго място Колко пъти да повторя, че е по-добре да сме самостоятелни??? Аз не им се сърдя, че не ме издържат!!!! Дори когато бяхме в една къща ние се издържахме сами. Не сме чакали да ни напълнят хладилника
Но им се сърдя за това, че не ги е грижа за мен и още повече за внучката им
Има конфликт. И двамата сте виновни.
Че и двете страни имат вина - ясно като бял ден, но аз зяпнах от първия ти коментар, Мадам Х.....
Да правят майка ми на луда и да си трайкам? Че аз и за позната няма да си затварям устата ако с години я унижават.
С години!!!
Едно е да не се месиш - съвсем друго да се правиш на тъп и сляп. Това са роднините, За Бога - майката, която ти е дала живот... или бащата, който е бил личния ти Супермен.
Нека не ставаме крайни!
marojinka, единствения съвет, който мога да ти дам е да не подчиняваш живота и ежедневието на черни мисли, тъга, и чувство за вина. Гледай си прекрасната малка госпожица и мъжа си. Не се моли за внимание и не робувай на хорски приказки.
Малко встрани от темата - моите родители се разведоха, когато бях на 8, а сестра ми на 5. Сеира преди това го помня, а панаирите покрай делата и останалите глупости приключиха едва преди 4-5 години (сега съм на 24).
Страшно съм близка и с двамата и ги обичам безумно, но един прекрасен ден ги събрах, за да им кажа, че за едно нещо са ми били изряден пример - Как да не се постъпвам в семейството си!
Вземи си поука, миличка, и се старай да не допускаш същите грешки
А щастието и радостта ви се усмихват всеки ден в лицето на детенцето ви, просто му се усмихвайте в отговор
Да правят майка ми на луда и да си трайкам? Че аз и за позната няма да си затварям устата ако с години я унижават.
С години!!!
Едно е да не се месиш - съвсем друго да се правиш на тъп и сляп. Това са роднините, За Бога - майката, която ти е дала живот... или бащата, който е бил личния ти Супермен.
Нека не ставаме крайни!
marojinka, единствения съвет, който мога да ти дам е да не подчиняваш живота и ежедневието на черни мисли, тъга, и чувство за вина. Гледай си прекрасната малка госпожица и мъжа си. Не се моли за внимание и не робувай на хорски приказки.
Малко встрани от темата - моите родители се разведоха, когато бях на 8, а сестра ми на 5. Сеира преди това го помня, а панаирите покрай делата и останалите глупости приключиха едва преди 4-5 години (сега съм на 24).
Страшно съм близка и с двамата и ги обичам безумно, но един прекрасен ден ги събрах, за да им кажа, че за едно нещо са ми били изряден пример - Как да не се постъпвам в семейството си!
Вземи си поука, миличка, и се старай да не допускаш същите грешки
А щастието и радостта ви се усмихват всеки ден в лицето на детенцето ви, просто му се усмихвайте в отговор