Здравейте, искаше ми се да съм достатъчно силна и да се справя, но...немога да спра да се измъчвам. Затова ми се иска да чуя странично мнение, за което предварително БЛАГОДАРЯ.
Ето и моята история.......С баща ми никога не сме се разбирали - той винаги ни е унижавал, обиждал,критикувал и какво ли още не. За него целувки, прегръдки, похвали, мили думи, дори честитене на рожден ден са пълни глупости. Нямах право на желания, мнения и т.н. Слава Богу, майка ми беше страхотен човек - криела ме е, подкрепяла ме е, разбирала ме е. Преди година и половина баща ми за пореден път унижи майка ми, аз както винаги се намесих да я защитя. Тогава майка си събра багажа и се качи да живее при брат ми. В началото и беше трудно, тя не знаеше как да се радва на живота, беше свикнала да я комадват, да няма право на желания и мнения, а само да слугува. Бях до нея,убеждавах и че стойностен човек и че заслужава уважение - бързо влезе в крачка. Мн се радвах за нея. Но преди 2-3 месеца баща ми нае камериерка да поддържа стаите. "Имаме" къща на 5 етажа на морето. Майка явно изревнува, тая да не я измести и малко след това поднови отношенията си с баща ми. От месец и малко слезе при него на първия етаж. Радвах се за нея - макар че аз все още не говоря с баща си. Но тя стана неузнаваема - влюбена като ученичка, ревнува от камериерката,която в последвтвие изгони, пишеше и заплачителни смс - "да не закача мъжа и", промени изцяло поведението си и към баща ми - не му мълчеше и козируваше както преди. Почти не обръщаше внимание на мен, брат ми и хората,който бяха до нея през раздялата. Може би няма лошо - наваксваше пропуснатото през годините.Но....ето какво стана в петък - Случайно от офиса, където работя виждам баща ми отпред, след малко идва и камериерката от някъде. След малко тръгнаха на някъде с колата, не интимничеха. Звъннах и докладвах на майка. Тя побесня - казах и да се успокой, че нищо не е станало, да говори спокойно и т.н. Но..тя звъняла на него, звъняла на нея - никой не вдига. След час някъде се чува с баща ми, той и обеснил, че и направил услуга, че имала работа в района,но не.....Майка звъняла пак на камериерката, обяснавала и се 1 час по тела. Тя пък се оплакала на баща ми и изобщо голям филм....А аз посъветвах майка да не прави сцени и глупости. И прибираме се ние вечерта след работа с "мъжа ми" / нямаме брак/ и след малко майка идва при нас, накратко : Деца,имам една лоша новина. Оплесках много нещата днес и баща ти каза, че ти ме настройваш срещу него и щом аз искам той да не се вижда с тая, той иска вие да се изнесете от тук." Стоях като гръмната, незнаех как да реагирам. Питам я: "Може ли поне да пренущуваме и днес или..? Беше привечер. А тя:"Незнам, не го питах" . Умрях и се родих наново, вярвате ли ми. Незнам как намерих сили да стана, отворих и вратата и тя излезе. Радвам се поне, че успях да здържа съзите си пред нея. Без много да се чудим почнахме да събираме багажа, а то..колкото за тир. Към 23:00 ч бяхме готови, сложихме най-необходимото в колата, другото в едни комшии пренесохме и така.....Докато милото сваляше багажа, наште си вечеряли спокойно и си гукали сладко......Кажете ми моля ви, грешно ли е да ги обвинявам???Знам, че съм вече голяма, трябва сама да се грижа за себе си,но това ли е начина. А и ние не сме им пречили финансово, на отделен етаж сме, сами се храним и поим. Немога да разбера какво им пречихме толкова. да не говорим, че кокато съм се оплаквала на баща си, че ми липсва бащина ласка, той винаги се е оправдавал с къщата, че заради нас я правел, с нея ни доказвал любовта си. А сега?
Ох стига толкова, че мн дълго стана. Аз ли греша кажете? Имам ли право да ги съдя или те са прави?
Ето и моята история.......С баща ми никога не сме се разбирали - той винаги ни е унижавал, обиждал,критикувал и какво ли още не. За него целувки, прегръдки, похвали, мили думи, дори честитене на рожден ден са пълни глупости. Нямах право на желания, мнения и т.н. Слава Богу, майка ми беше страхотен човек - криела ме е, подкрепяла ме е, разбирала ме е. Преди година и половина баща ми за пореден път унижи майка ми, аз както винаги се намесих да я защитя. Тогава майка си събра багажа и се качи да живее при брат ми. В началото и беше трудно, тя не знаеше как да се радва на живота, беше свикнала да я комадват, да няма право на желания и мнения, а само да слугува. Бях до нея,убеждавах и че стойностен човек и че заслужава уважение - бързо влезе в крачка. Мн се радвах за нея. Но преди 2-3 месеца баща ми нае камериерка да поддържа стаите. "Имаме" къща на 5 етажа на морето. Майка явно изревнува, тая да не я измести и малко след това поднови отношенията си с баща ми. От месец и малко слезе при него на първия етаж. Радвах се за нея - макар че аз все още не говоря с баща си. Но тя стана неузнаваема - влюбена като ученичка, ревнува от камериерката,която в последвтвие изгони, пишеше и заплачителни смс - "да не закача мъжа и", промени изцяло поведението си и към баща ми - не му мълчеше и козируваше както преди. Почти не обръщаше внимание на мен, брат ми и хората,който бяха до нея през раздялата. Може би няма лошо - наваксваше пропуснатото през годините.Но....ето какво стана в петък - Случайно от офиса, където работя виждам баща ми отпред, след малко идва и камериерката от някъде. След малко тръгнаха на някъде с колата, не интимничеха. Звъннах и докладвах на майка. Тя побесня - казах и да се успокой, че нищо не е станало, да говори спокойно и т.н. Но..тя звъняла на него, звъняла на нея - никой не вдига. След час някъде се чува с баща ми, той и обеснил, че и направил услуга, че имала работа в района,но не.....Майка звъняла пак на камериерката, обяснавала и се 1 час по тела. Тя пък се оплакала на баща ми и изобщо голям филм....А аз посъветвах майка да не прави сцени и глупости. И прибираме се ние вечерта след работа с "мъжа ми" / нямаме брак/ и след малко майка идва при нас, накратко : Деца,имам една лоша новина. Оплесках много нещата днес и баща ти каза, че ти ме настройваш срещу него и щом аз искам той да не се вижда с тая, той иска вие да се изнесете от тук." Стоях като гръмната, незнаех как да реагирам. Питам я: "Може ли поне да пренущуваме и днес или..? Беше привечер. А тя:"Незнам, не го питах" . Умрях и се родих наново, вярвате ли ми. Незнам как намерих сили да стана, отворих и вратата и тя излезе. Радвам се поне, че успях да здържа съзите си пред нея. Без много да се чудим почнахме да събираме багажа, а то..колкото за тир. Към 23:00 ч бяхме готови, сложихме най-необходимото в колата, другото в едни комшии пренесохме и така.....Докато милото сваляше багажа, наште си вечеряли спокойно и си гукали сладко......Кажете ми моля ви, грешно ли е да ги обвинявам???Знам, че съм вече голяма, трябва сама да се грижа за себе си,но това ли е начина. А и ние не сме им пречили финансово, на отделен етаж сме, сами се храним и поим. Немога да разбера какво им пречихме толкова. да не говорим, че кокато съм се оплаквала на баща си, че ми липсва бащина ласка, той винаги се е оправдавал с къщата, че заради нас я правел, с нея ни доказвал любовта си. А сега?
Ох стига толкова, че мн дълго стана. Аз ли греша кажете? Имам ли право да ги съдя или те са прави?
ще се справим. Но не там е въпроса - не е ли срамота, да живеем на квартира само на 10 км от "родителите ми". Лишенията не ме плашат толкова, баба знае и 2 и 200. Но ми тежи отношението им - Знам, че ще съжеляват и че ще ни търсят, но....какво ще промени това. Не искам да им прощавам, искам да свикна с мисълта, че нямам родители и въпреки това да се усмихвам 
Такова нещо лично аз не бих могла да простя, затова хич и не се наемам да ти дам съвет. Успех и си живей живота, а после се радвай на бебчо. 
Но те ще съжаляват - с детенце което е напът и като почнат да си омръзват или нещата да се връщат постарому, да видиш как ще тича майка ти при тебе пак...
Предпочитам да се науча да съм щастлива и без тях, отколкото да вярвам в чудеса. А иначе имам нужда, имам огромна нужда от майка си особено - особено сега и то не толкова финансова,колкото морална, но......тях сега не ги е грижа. Те са на друга вълна. Да са живи и здрави. Не им желая нищо лошо. Искам само ние / аз, татито и бебчо/ да сме добре и да се справяме с ударите на живота. Нищо повече 
/ и твое семейство,а не да живееш с проблемите на вашите.А така натоворваш и мъжа си,а това няма да е от полза на отношенията ви. 
Аз съм в някакво подобно положение с майка ми. Не знам какво им се случва понякога на старците-разбойници ,но аз също имах желание да се сдобря с нея , въпреки че тя е виновна аз,мъжа ми и баща ми да се изнесем от 4-стаен апартамент и сега да се мъчим като грешни дяволи. Знаеш ли,по-добре да не патим заради грешките на родителите си. Имаш си семейство като слънце,оправяте се...Знам,че е тежко да нямаш връзка с родителите си и ей така от нищото като че ли си се отгледала сама..ПОнякога ми тежи на съвестта, заради това,че ми е майка и недай си Боже утре нещо да й се случи ,ще ми тежи още повече ,че не съм направила опит. НО осъзнах,че само защото съм по-млада и съм дъщерята ,няма да променя принципите си.Аз съм чиста пред себе си! Щом не предприемат първата стъпка,щом не показват ,че им липсвате,явно не си заслужава. Гледай напред и от сърце ти желая всичко при теб да се оправи и да сте много безгрижни и щастливи