Вендета

Все по-малко се нервя в тая посока. Казвам си, че съм се отървала леко. Старая се да си взема поуката, за да не повторя грешката и... продължавам. Много е кофти за здравето да живееш с черни мисли и яд.
Затова, ако избухна на момента, чудесно, в противен случай давам най-доброто от себе си да не се тръшкам и да не си го слагам на сърце, животът е кратък.

Аз съм Скорпион... връщам всичко и винаги тройно. Никога не кроя планове кога и как точно  да си отмъстя но в крайна сметка си отмъщавам. Никога и на никой длъжна не съм останала а който си мисли, че съм, само се заблуждава... просто моят момент не е настъпил. Дребните камъни обръщат колата.

Злопаметна съм да.Ако щете ми вярвайте но се мразя когато съм такава.Всеки път си казвам че няма да обръщам внимание на идиотите които ме обиждат с дума или действие но винаги действам импулсивно - първо си стоваря гнева и след това мисля.А осъзнавам че така вредя само на себе .

Хааха, Мишон, забавляваш ме, крайна си просто. Всъщност не съм зарязана аз, а голямото ми дете пред компютър  с детски филмчета, леко забаламосана, при толкова силна нужда да е навън.  Все едно, спят вече. На мнение съм, че децата нямат нужда само от покрив над главата и издръжа, но това е съвсем друга тема. 

Директна съм, така че когато нещо/някой ме предизвика, реагирам веднага, както го усетя. Ако не направя нещо веднага, значи нищо няма да направя. И много помня. Рядко натяквам, но много го помня. Обикновено не съжалявам за реакцията си, дори да е крайна - така съм се чувствала, така съм реагирала; нямам излишно време и нерви та да трупам негативни емоции в себе си. Не се чувсвам дребна душа, а и щом ми става по-добре не ми пука какво мислят другите.

На вид го докарвам благородна и великодушна, но всъщност съм ужасно злопаметна. Ако някой си позволи по някакъв начин нарочно да ме засегне или уязви директно пред мен или зад гърба ми (това пък ми е най-противно), никога не би се ползвал със същия статус, какъвто е имал за мен. Ставам зла и лоша, но не и отмъстителна. Има кой да отмъщава вместо мен. Не съм аз тази, която ще раздава правосъдие и дълбоко съм убедена, че ако някой умишлено е търсил как да ме уязви, ей така, за да си направи кефа и да си обслужва егото, рано или късно ще си пожъне кавото си е посял.

 А иначе за злободневните ситуации, за които си говорите, съм като мълния. Сама се чудя от къде изпускам такива импулси. Някой ден ще си изям боя някъде. Но това не е вендета, а силно накърнено чувство за справедливост и желанието ми на всяка цена да я въдворя.

Добре де, аз също имам силно чувство за справедливост. Но според мен не се въдворява ред или хармония по този начин, само обслужваш собственото си его, изливаш си гнева и до там, нищо не променяш особено. Това към Логопедка.
Хората така или иначе си правят каквото си знаят...

Аз все пак си мисля, че някои хора не осъзнават собствените си постъпки и не съобразяват, че неволно стават причина някой да се чувства зле и да изпитва неудобства заради някое тяхно действие. Ако желаят ще се променят, но пък аз не живея с тази мисия. Стига ми да му покажа, че е сбъркал, а пък следващия път просто ще го "напсувам" наум и ще отмина, тцъкайки с език и дълбоко възмутена, че някой живее, все едно е сам на този свят и няма нужда да се съобразява с никой, но не бих посегнала умишлено да нараня или повредя, въпреки че понякога ужасно ми се приисква.

Но съм от хората, които непрекъснато правят забележки (вербална агресия, може би): ако видя такси, което е спряло точно на мястото до тротоара, където майките и инвалидите да минават с количките, на шофьорите, които зареждат магазините и спират преди пешеходната пътека пред едно училище и няма никаква видимост за пресичащите, на магазинерките, които ми слагат хляба на тезгяха или в паничката за пари  , на майките, които хвърлят боклуци по градинките и на родителите, които пресичат на червено с децата си и ей такива ми ти неща. Майка ми се майтапи (или не май), че съм с даскалски манталитет, но това не ме спира. Да, много бих искала обаче да стана непукист и изобщо да не се впечатлявам, но не успявам. Възхищавам се обаче на хора, които видя да правят малки жестове и неща, които са насочени към другите: като например да си дадеш мигач на място, където пътя се раздвоява и без да се длъжен, но ей така за да подскажеш на другите, да отстъпиш ред, да задържиш врата на някой...все добринки, които не изискват много, но пък те карат да се чувстваш добре и ти и другия, за който си го направил.