Да се чувстваш неудобно, че имаш дете!

Може и случката, която ще разкажа на някой да се види тривиална и част от ежедневието, но мен ме накара да се почувствам доста гадно.
Днес взех дъщеря си на обяд  от ДГ, имах да върша лични неща, а отделно обикаляхме да купуваме нови дрехи и обувки за есента, и ни се наложи да ползваме градски транспорт. Първо чакахме на спирката повече от 20 минути, пейката беше заета само от млади хора, но никой не се сети да отстъпи място на детето. Е, казах си нищо, какво толкова. Дойде автобуса, всички наскачаха и буквално ни избутаха. Качихме се последни с доста зор. Автобусът- солидно пълен. Докато потегляше детето залитна и падна. Вдигнах я и я накарах да се хване за дръжката. Никой не се сети да ни отстъпи място, все млади хора тук-таме по едно бабе с торби. Та возим си се ние бутат ни, блъскат ни, поглеждат ни, нищо. Само дето дъщеря ми настъпи една 25-30 госпожица, казах й да се извини, детето го направи. Но, тази така се разкрещя, къде гледало детето, що не сме ходели пеша, рейсовете били за хора с работа, а не за дечурлига. Не казах нищо, въпреки че, не ми е в стила . Просто й пожелах да е жива и здрава и тя да има деца. И вместо някой да се застъпи за мен и детето, доста хора се съгласиха с въпросната госпожица. Да сме си стоели вкъщи, къде на тая жега с детето и пр.
Свърших си работата- на връщане в автобуса пак същото, никой не се сети да стане.
С нас се качи и едно солидно бременно момиче, и на нея никой не стана.
Всеки гледаше през прозореца, все едно е на екскурзия в Париж, а не минава всеки ден през кварталния пейзаж.

Та така, днес се почувствах неудобно, че имам дете и си позволявам да го кача в градския транспорт.