Моля Ви за съвет и помощ , ако има някоя мама преживяла подобно нещо нека да сподели . Става въпрос за следното нещо , от известно време , по точно от един месец , дъщеря ми се събужда през ноща и се почва един неистов плач и сръдни . Почва да крещи и никой и нищо не може да я успокой , иска вода , в момента който й се даде вода я хвърля със всичка сила , вижда някаква играчка , иска я , казва дай ми я , дай ми я , дава й се и я хвърля със страшна сила , удря всичко наред , хапе се със всичка сила , мятка се , абе страшна картинка . И това в продължение на 1-1.30ч. В дните който не ходим на ясла / събота и неделя / това нещо се случва и около следобедния сън . Ходи на ясла от 8 месеца . Не сме ималаи такъв проблем досега . Вече незнам какво да си мисля . Ходохме на лекари , психолози , невролози , хомеопати . Нищо не помага . Незнам какво да правя ? Моля , Ви за съвет.
- Публикувана: 2 септ. 2008, 09:06 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2008, 00:03 ч.
Много странно поведение за момиченце на 2г. , съвети ?
При моето дете се получи същото след като се наложи да ни приемат в болница на системи. Отключи го месец след това. Писах и в друга тема- будеше се нощем и се почваше едно обикаляне по стаите,взимам го на ръце-не иска,оставям го-пак се мята,абе,направо да откачиш. Заведох го да му леят куршм-след третия път детето се успокои напълно. Жената каза,че сърчицето му е било цялото в черно от страх. Не знам дали вярваш в тези неща,но аз лично се убедих. Нищо не ти прлечи да пробваш. При всички случаи има причина детето ти да се държи така-не е лигавене или каприз. Нещо се е случило,което да го травмира и колкото по-навреме се открие,толкова по-добре.
Явно детето е стресирано от нещо и/или някой.
Дъщеря ми също е доста неспокойна, когато сменя обстановката.
И все пак като сте посещавали толкова много специалисти, те какво казват?
Не може поне един от тях да не е дал някакъв смислен отговор.
Ето какво открих в нета:
На около 2 години се заражда страхът от тъмнината, който не е само резултат от родителска грешка, но и следствие от вътрешен конфликт в детето или външен конфликт със средата. Не са редки случаите на нощни страхове с най- често срещан персонаж е вълкът. Той се присънва на детето, което може би се бои от наказаниеето на родителите и особено на бащата.
http://tzonkova.hit.bg/Detski_strahove.htm
http://www.eadvise.info/?page=show_art&id=38&art_id=121
http://www.kidsbg.com/home/modules.php?name=Content&pa=showp … pid=28&page=5
Дъщеря ми също е доста неспокойна, когато сменя обстановката.
И все пак като сте посещавали толкова много специалисти, те какво казват?
Не може поне един от тях да не е дал някакъв смислен отговор.
Ето какво открих в нета:
На около 2 години се заражда страхът от тъмнината, който не е само резултат от родителска грешка, но и следствие от вътрешен конфликт в детето или външен конфликт със средата. Не са редки случаите на нощни страхове с най- често срещан персонаж е вълкът. Той се присънва на детето, което може би се бои от наказаниеето на родителите и особено на бащата.
http://tzonkova.hit.bg/Detski_strahove.htm
http://www.eadvise.info/?page=show_art&id=38&art_id=121
http://www.kidsbg.com/home/modules.php?name=Content&pa=showp … pid=28&page=5
Благодаря Ви , ами какво казват , личната лекарка казва , че е здрава , че проблема не е медицински , психоложката казва , че може да се дължи на някакъв проблем в яслата или просто да е по буйна и да се опитва да се налага . Невролога при когото ходихме дирктно ни изписа успокойтелни / силни / 
който след консултация отново с личната лекарка и психолог не дадох . Накрая отидохме на хомеопат , препоръчан ми за много добър , който изписа капки , давам ги сутрин обед и вечер , но засега нищо . Миналата седмица я водих при една баба на село дето бае против страх , но и това не помага 
който след консултация отново с личната лекарка и психолог не дадох . Накрая отидохме на хомеопат , препоръчан ми за много добър , който изписа капки , давам ги сутрин обед и вечер , но засега нищо . Миналата седмица я водих при една баба на село дето бае против страх , но и това не помага 
Моята така правеше когато й никнеха зъбите и когато е много впечатлена. А тя вечно си е впечатлена от нещо през деня. Може би детенцето ти е по-емоционално.
Александра се "събуждаше" в истерия. Пиша в кавички събуждаше, защото макар и с отворени очи и на пръв поглед събудена, тя изобщо не е будна. Това установих аз. Ни приема, ни предава. Давам малко водичка и тя заспива. Сега го прави много рядко, да не кажа изобщо, но около 2-3 г. възраст се случваше по-често. Не съм ходила на лекари или психолози. Четох из нета, че има такива случаи. Тя ходи на ясла от възраст 1 г. и 3 м. Изобщо не съм го свързвала с яслата, защото ходеше с голямо удоволствие.
Александра се "събуждаше" в истерия. Пиша в кавички събуждаше, защото макар и с отворени очи и на пръв поглед събудена, тя изобщо не е будна. Това установих аз. Ни приема, ни предава. Давам малко водичка и тя заспива. Сега го прави много рядко, да не кажа изобщо, но около 2-3 г. възраст се случваше по-често. Не съм ходила на лекари или психолози. Четох из нета, че има такива случаи. Тя ходи на ясла от възраст 1 г. и 3 м. Изобщо не съм го свързвала с яслата, защото ходеше с голямо удоволствие.
Дъщеря ми в момента е такава-буди се всяка нощ и пищи по 5-6 пъти на нощ,не се удря или блъска,давам малко вода и заспива пак,но след малко отново се буди и пак пищи в просъница.Отдавам го на емоции,не ходи на ясла още,много е емоционална и всичко попива,освен това и растат зъби в момента и всичко накуп...не съм мислила за леене на куршуми-не вярвам в тези неща,въпреки,че и това неспане не се отразява добре нито на нея,нито на нас.
И двете ми деца са много емоционални и около две години се будеха и пищяха. Но сина ми имаше причина, условията в които оживеехме бяха кошмарни. Другата причина е, че беше гледал заедно с нас няколко филма на Джеки Чан и после ги сънуваше едни... Дъщеря ми сега е на 2,5 и реве за всичко, от това дали съм затворила прозореца или съм прибрала обувките до събуждането през нощта. Давам много малко вода (защото после не става винаги да пишка) и започвам да и пея. Имаме си песничка която им пея когато се гушкаме, не е нищо особено но те я свързват с нашата близост и се успокояват. Или започвам да я наричам с галени имена и да я галя по главичката, но това не винаги помага. Но и двамата си знаят, че у дома има правила и, че легне ли се веднъж в леглото не се става, иначе ще ти се качат на главата. Стремя се да балансирам между строгостта и любовта и най-вече да усетя дали са изплашени или се лигавят.
ПП. Ако търсиш духовните неща, не ги търси при баби и баячки... Иди на църква, кажете някоя молитва (е поне така правим ние и помага
)... е ти ще си решиш разбира се...
ПП. Ако търсиш духовните неща, не ги търси при баби и баячки... Иди на църква, кажете някоя молитва (е поне така правим ние и помага
)... е ти ще си решиш разбира се...
При нас също има подобен проблем-крещяне и мятане в просъница, дори без събуждане. Пак в просъниця иска вода, нося, давам и като пийне, продължава да спи. Някои нощи това с крясъците се повтаря по 5-6 пъти, други-само по веднъж или почти без. Не знам на какво да го отдам това, но понеже спим в обща стая, много се стряскам като се развика изведнъж 
Дано е просто период, че...
Дано е просто период, че... 
С подобен проблем не съм се сблъсквала, но наскоро намерих отговор от квалифициран психолог, точно по този въпрос. Ще ти го цитирам дословно:
Дано всичко отшуми бързо и да нямате повече будения през нощта.
Цитат
Здравейте,
ситуацията, която описвате е много често срещана в тази възраст. Ето някои от възможностите:
- ако вашето дете е тръгнало скоро на ясла /близкия един месец/, дори и да се е адаптирало без проблеми и много да му харесва, може да се превъзбужда от децата, играта, обстановката и това да е причина за нощното безпокойство. В такъв случай просто трябва да мине малко време, докато детето вътрешно се нагоди към този ритъм.
- стресова ситуация преживяна наскоро: среща с куче, раздяла с Вас за един-два дни, болест, уплах - всичко това също може да превъзбужда детето. Дори да не си спомня съзнателно, че нещо го е притеснило, в съня тези емоции да изскачат. Ако се сещате за такова събитие, е хубаво да го прокоментирате - както да поговорите с детето и да го разберете и да го утешите; така и да разкажете за това на някой близък - но задължително пред детето, и да обясните /на близкия/ ,че страховете на детето са не са толкова истински. Децата винаги надават ухо и когато чуват, че вие не се безпокоите - значи наистина няма страшно!
- детето ви е в деликатната възраст "бебешки пубертет", когато почва борбата за самостоятелност и независимост, поведението на децата често се променя, настроението им може рязко да преминава от радост в плач. Но както и при "тинейджърския пубертет" тук съществува страхът /макар и несъзнателен/, че ако разстоянието, на което детето извоюва своята самостоятелност, стане твърде голямо - връзката с родителите може твърде да изтънее. Както и вината - не "Аз съм виновен", а по-скоро "Ако разочаровам и обидя твърде много мама и татко, какво ще стане". И тогава детето има нуждата да се увери, че всичко е наред, че мама и татко го обичат, и никога няма да го оставят. Разбира се, мама е привилегирована, колкото и таткото да се грижи за детето - все още връзката, създадена по време на бременност, кърмене, първите месеци, е по-ярка от всички останали.
Каквато и да е причината за събуждането на Вашето дете, няма смисъл да го оставяте да плаче, защото безпокойството по-скоро ще се потвърждава. Но е ясно, че и то, и Вие се нуждаете от стабилен сън. Може би, като го гушкате, да му попеете малко - песничка, която вие си измислите с ваши думи, за това, че "всичко е наред, и мама е тук, и няма страшно". И после пак да го сложите в кошарката. Ако пеенето не е подходящо - децата често се успокояват, когато бъдат погалени по гръбчето - кажете й, че ще я погалите малко по гръбчето, ще я завиете топличко, и ще си легнете, защото и на вас много ви се спи. Поставете любимата й играчка /напр. мечето/ да я пази.
Важно е да не позволявате да бъдете разхождана цялата нощ, да давате водичка по сто пъти, да се слагате на гърне /това може да се случи веднъж, но повече няма смисъл/, или детето да спи при вас, или вие при него - вие си имате легло, и то също, така както напр. кучетата не спят в гнездата при птичките. Защото да се спи при мама е най-хубаво, и буденето никога няма да спре.
Ако причината е една от изброените по-горе, с течение на времето детето ще се успокои, и отново ще започне да спи. Но, навлизайки в нов житейски период /обикновено около 3-тата, 5-тата, 7-мата година/, или при по-силни преживявания - буденията ще се случват - понякога случайно, понякога пак така - нощи подред.
А ако смятате, че това е "бебешки пубертет" - за съжаление, както и при тийнейджърите, тази възраст просто трябва да се изживее. Т.е да се изчака да отмине този период, тъй труден и за родителите и за детето.
Разбира се ,че трябва да откликнете на плача на детето. Основната идея е да присъствате, когато ви вика, но без да задоволявате неговите желания. Ако давате водичка, взимате го да спи при вас, и т.н., когато възрастта отмине, и детето няма вътрешната нужда да се буди толкова често, за да проверява вашето присъствие, може да остане навикът - за пиене на вода, спане във вашето легло... Т.е., на психично ниво за детето ситуацията да се е променила, но на реално - да си остане същата.
ситуацията, която описвате е много често срещана в тази възраст. Ето някои от възможностите:
- ако вашето дете е тръгнало скоро на ясла /близкия един месец/, дори и да се е адаптирало без проблеми и много да му харесва, може да се превъзбужда от децата, играта, обстановката и това да е причина за нощното безпокойство. В такъв случай просто трябва да мине малко време, докато детето вътрешно се нагоди към този ритъм.
- стресова ситуация преживяна наскоро: среща с куче, раздяла с Вас за един-два дни, болест, уплах - всичко това също може да превъзбужда детето. Дори да не си спомня съзнателно, че нещо го е притеснило, в съня тези емоции да изскачат. Ако се сещате за такова събитие, е хубаво да го прокоментирате - както да поговорите с детето и да го разберете и да го утешите; така и да разкажете за това на някой близък - но задължително пред детето, и да обясните /на близкия/ ,че страховете на детето са не са толкова истински. Децата винаги надават ухо и когато чуват, че вие не се безпокоите - значи наистина няма страшно!
- детето ви е в деликатната възраст "бебешки пубертет", когато почва борбата за самостоятелност и независимост, поведението на децата често се променя, настроението им може рязко да преминава от радост в плач. Но както и при "тинейджърския пубертет" тук съществува страхът /макар и несъзнателен/, че ако разстоянието, на което детето извоюва своята самостоятелност, стане твърде голямо - връзката с родителите може твърде да изтънее. Както и вината - не "Аз съм виновен", а по-скоро "Ако разочаровам и обидя твърде много мама и татко, какво ще стане". И тогава детето има нуждата да се увери, че всичко е наред, че мама и татко го обичат, и никога няма да го оставят. Разбира се, мама е привилегирована, колкото и таткото да се грижи за детето - все още връзката, създадена по време на бременност, кърмене, първите месеци, е по-ярка от всички останали.
Каквато и да е причината за събуждането на Вашето дете, няма смисъл да го оставяте да плаче, защото безпокойството по-скоро ще се потвърждава. Но е ясно, че и то, и Вие се нуждаете от стабилен сън. Може би, като го гушкате, да му попеете малко - песничка, която вие си измислите с ваши думи, за това, че "всичко е наред, и мама е тук, и няма страшно". И после пак да го сложите в кошарката. Ако пеенето не е подходящо - децата често се успокояват, когато бъдат погалени по гръбчето - кажете й, че ще я погалите малко по гръбчето, ще я завиете топличко, и ще си легнете, защото и на вас много ви се спи. Поставете любимата й играчка /напр. мечето/ да я пази.
Важно е да не позволявате да бъдете разхождана цялата нощ, да давате водичка по сто пъти, да се слагате на гърне /това може да се случи веднъж, но повече няма смисъл/, или детето да спи при вас, или вие при него - вие си имате легло, и то също, така както напр. кучетата не спят в гнездата при птичките. Защото да се спи при мама е най-хубаво, и буденето никога няма да спре.
Ако причината е една от изброените по-горе, с течение на времето детето ще се успокои, и отново ще започне да спи. Но, навлизайки в нов житейски период /обикновено около 3-тата, 5-тата, 7-мата година/, или при по-силни преживявания - буденията ще се случват - понякога случайно, понякога пак така - нощи подред.
А ако смятате, че това е "бебешки пубертет" - за съжаление, както и при тийнейджърите, тази възраст просто трябва да се изживее. Т.е да се изчака да отмине този период, тъй труден и за родителите и за детето.
Разбира се ,че трябва да откликнете на плача на детето. Основната идея е да присъствате, когато ви вика, но без да задоволявате неговите желания. Ако давате водичка, взимате го да спи при вас, и т.н., когато възрастта отмине, и детето няма вътрешната нужда да се буди толкова често, за да проверява вашето присъствие, може да остане навикът - за пиене на вода, спане във вашето легло... Т.е., на психично ниво за детето ситуацията да се е променила, но на реално - да си остане същата.
Дано всичко отшуми бързо и да нямате повече будения през нощта.
Личният лекар на каква база заключи, че детето е добре? Дъщеря ми имаше такъв(не чак толкова силен) неспокоен период - буди се нощем с писък или доста се върти и мрънка на сън. Заведохме я на лекар, но вече имаше оплаквания от болки при ходене по малка нужда. Та, аз си мисля, че от това е била неспокойна. След изследвания се оказа цистит.
Не бих и никога не съм се доверявала на куршумолеене. Трябва да се търси причината, а не да се замазва положението с баене.
Не бих и никога не съм се доверявала на куршумолеене. Трябва да се търси причината, а не да се замазва положението с баене.
Моят син на два- три пьти прави така. Пьрвият пьт на другият ден се оказа, че е болен/настинал/, но аз страшно се уплаших. Говорих с личната и според нея или го е боляло нещо или му е било лошо и е трябвало да му дам например Нурофен или Калпол.
Другите два пьти беше по-леко. И аз мисля. че той не е буден и е нещо като бьлнуване. Спираше да плаче чак след като се сьбуди напьлно. Една майка от квартала каза, че нейното дете е така често, водила го е на много лекари и са и казали, че детето е много емоционално. Хубаво било да го успокоява и да го буди внимателно.
Дано не се случва повече.
Другите два пьти беше по-леко. И аз мисля. че той не е буден и е нещо като бьлнуване. Спираше да плаче чак след като се сьбуди напьлно. Една майка от квартала каза, че нейното дете е така често, водила го е на много лекари и са и казали, че детето е много емоционално. Хубаво било да го успокоява и да го буди внимателно.
Дано не се случва повече.
Като се замисля сега, Любчо беше на около 2 годинки, когато нощем събуждаше квартала с неистови писъци. Дереше се, мяташе се напред назад...кошмар, по половин час не можеше да се укроти. Говорехме му, опитвахме се да го вземем на ръце, но не даваше да го пипнем. Явно всичко беше на сън и като се опомнеше, му давахме малко водичка, гушкахме го и заспиваше. Но си спомням, че с мъжа ми си бяхме изкарали акълите..., явно бяха емоции от яслата. Постепенно отшумя, но честно казано не помня точно кога.
И моята дъщеря го изкара това периодче. само, че при нея беше страх от камиони. Събуждаше се и крещеше камиона, камиона. Изкарахме известно време така и я заведохме при една бабичка, която й "изля куршум" - образува се фигурка на камион и бабата каза, че се е уплашила от камион. Изпълнихме всичко, което каза да правим и страха изчезна.
И моята дъщера вече две вечери подред се буди с рев и тръшкане...около 24.00часа. И аз не знам какво да я правя, не помага нищо - нито гушкане, нито приказки, песнички, водичка....Ужасно е!
Дано отмине скоро, няма никакви признаци на болежки през останалото време, същата лудетина щура си е!
Ще я наблюдавам внимателно и ще следя темата.
Дано отмине скоро, няма никакви признаци на болежки през останалото време, същата лудетина щура си е!
Ще я наблюдавам внимателно и ще следя темата.
ОФ минахме през този кошмар ... продължи доста време
Според мен при Зори беше стрес - тогава влезнах в болница и за пръв път се разделяхме за повече. Освен това тръгна на ясла. И нали в началото всички казват - изчакайте, трябва време да свикне, ние си мислим че е нормално да отива с рев и да не иска да стои там. Да ама не.... Сменихме яслата и се оправи за седмица. В новата свикна бързо и ходеше с желание Спря и да се буди нощем с писъци.
А по време на тези нощни будения нищо не помагаше - не мога да дам съвет. Изпадаше в истерия и каквото и да правехме не успявахме да я извадим. Опитвала съм какво ли не.... но при две годишните е трудно. Още не могат да изразяват натрупаните емоции
минахме през този кошмар ... продължи доста времеСпоред мен при Зори беше стрес - тогава влезнах в болница и за пръв път се разделяхме за повече. Освен това тръгна на ясла. И нали в началото всички казват - изчакайте, трябва време да свикне, ние си мислим че е нормално да отива с рев и да не иска да стои там. Да ама не.... Сменихме яслата и се оправи за седмица. В новата свикна бързо и ходеше с желание
Спря и да се буди нощем с писъци.А по време на тези нощни будения нищо не помагаше - не мога да дам съвет. Изпадаше в истерия и каквото и да правехме не успявахме да я извадим. Опитвала съм какво ли не.... но при две годишните е трудно. Още не могат да изразяват натрупаните емоции
Моята дъщеря също си спомням, че имаше такъв период, на наши приятели детето-също на сходна на вашата възраст беше с тези проблеми. За съжаление не мога да кажа от какво точно преминаха, но тогава решихме да не правим нищо извън установения и режим-да се успокои и да намери сигурност в ежедневието си. И така-всеки ден се повтаряше до лудост като предходния-става в точно определено време, ходим на едни и същи места- пълно копиране на деня, и така след около месец нещата отшумяха. Според мен новите впечатления в тези периоди трябва да се сведат до минимум и да се даде отдих на нервната им система.Успех!
Моя синковец имаше период, когато щом нещо не го устройваше, започваше да си блъска главата - в пода, стените - където завари. Побърквах се от притеснение. Мисля си, че просто не знаеше как да изрази емоциите си достатъчно добре и оттам идваше проблема. Премина ... без да правим нещо определено - явно с времето го израстна.
Ходила съм аз, водила съм колега след катастрофа и ако съм сигурна, че проблемите са породени от някакъв страх , бих завела и детето да му"леят куршум" , при конкретна жена обаче.
И моята имаше страхове и рев, не искаше да спи в къщи, според мен от филми; мислехме, че като е малка не разбира.. Много внимавам ве4е с това
И моята имаше страхове и рев, не искаше да спи в къщи, според мен от филми; мислехме, че като е малка не разбира.. Много внимавам ве4е с това
Моят син между 2 и 4 години имаще този проблем...
ставаше с писъци от леглото но не се събуждаше
идваше в спалнята ставах и почвах да го гушкам а той ме буташе и ми говореше и показваше неща които според него бяха там! но всъщност нямаше нищо разбира се ...
светвахме лампите карах го да седне и аз до него и тихо му обяснявах че сме само ние там, други няма и той е добре...
ех доста продължи но го израстна в крайна сметка...
и на нас докторите ни казаха че е просто много чуствителен и натрупва емоциите в себеси защото не знае как де ги изрази...
търпение, нежност и любов ... това е което можем да направим като родители...
успех и дано скоро отшуми
ставаше с писъци от леглото но не се събуждаше
идваше в спалнята ставах и почвах да го гушкам а той ме буташе и ми говореше и показваше неща които според него бяха там! но всъщност нямаше нищо разбира се ...
светвахме лампите карах го да седне и аз до него и тихо му обяснявах че сме само ние там, други няма и той е добре...
ех доста продължи но го израстна в крайна сметка...
и на нас докторите ни казаха че е просто много чуствителен и натрупва емоциите в себеси защото не знае как де ги изрази...
търпение, нежност и любов ... това е което можем да направим като родители...
успех и дано скоро отшуми
Здравейте,
Реакцията на Вашето дете е агресивен модел на отреагиране на натрупаното напрежение, гняв и стрес на, които е подложено в яслата. Сънят сам по себе си има защитна функция в психиката ни, чрез съня ние се освобождаваме от натрупания гняв, напрежение, тревожност и редица други емоции, които са ни завладели през деня. Съня е филтър на нашата психика и той ни помага да се защитаваме и останем здрави. Детето филтрира, чрез съня натрупаните отрицателни преживявания, чрез агресивно поведение по време на сън. Това поведение и този механизъм на отреагиране имат защитна функция за детето. Необходимо е време и пространство, за да се отреагират натрупаните емоционални преживявания и след това да се изгради модел за справяне, това ще успокои детето и ще му даде сигурност.
Необходима е психотерапевтична игрова работа с детето.
В такива моменти е добре да гушнете и успокоите дето си по начините, които са подходящи за него, песен, люшкане, гушкане и т.н. В никакъв случай не употребявайте агресия и медикаменти върху него!!!! Добре е да засилите родителския контакт с детето това също ще го успокои!!!!
Реакцията на Вашето дете е агресивен модел на отреагиране на натрупаното напрежение, гняв и стрес на, които е подложено в яслата. Сънят сам по себе си има защитна функция в психиката ни, чрез съня ние се освобождаваме от натрупания гняв, напрежение, тревожност и редица други емоции, които са ни завладели през деня. Съня е филтър на нашата психика и той ни помага да се защитаваме и останем здрави. Детето филтрира, чрез съня натрупаните отрицателни преживявания, чрез агресивно поведение по време на сън. Това поведение и този механизъм на отреагиране имат защитна функция за детето. Необходимо е време и пространство, за да се отреагират натрупаните емоционални преживявания и след това да се изгради модел за справяне, това ще успокои детето и ще му даде сигурност.
Необходима е психотерапевтична игрова работа с детето.
В такива моменти е добре да гушнете и успокоите дето си по начините, които са подходящи за него, песен, люшкане, гушкане и т.н. В никакъв случай не употребявайте агресия и медикаменти върху него!!!! Добре е да засилите родителския контакт с детето това също ще го успокои!!!!
в една много хубава американска книга "What to expect - the toddler years" (Какво да очакваме - годините на ранното детство) пише за подобни явления - т.н. нощни кошмари или night terrors (не nightmares или "лощи сънища", което е различно според авторите).
признаците: - случват се рядко, но почти всяко дете между 2 и 6 години изживява поне един епизод; когато са по-чести, обикновено има фамилна история на подобни кошмари, характеризиращи се с безпокойство, мятане, писъци, блъскане и т.н. с отворени очи, но без детето реално да е будно.
обикновено възникват в ранните часове след заспиването. те са част от фазата на дълбокия сън и обикновено децата не се будят напълно. прояви - обикновено детето диша учестено, има ускорен пулс, изглежда уплашено и объркано. често може да ви вика, а след това да ви отблъсква. може да крещи, стене, плаче, говори или дори да халюцинира, да седи, да ходи и да блъска. очите може да са отворени или вторачени, но детето все още спи. продължителността им е от 10 до 30 минути, след което детето обикновено продължава да спи.
както виждаш - случва се и е описано в литературата. авторите съветват по време на такива епизоди да не се опитвате да прегръщате и стискате детето, да го събуждате - тъй като това ще удължи явлението. на следващата сутрин, децата не помнят какво е станало. пишат още, че ако се случат повече от 3 епизода на нощен кошмар, да се потърси лекарски съвет, защото в редки случаи може да се касае за друго разстройство, което се контролира медикаментозно.
признаците: - случват се рядко, но почти всяко дете между 2 и 6 години изживява поне един епизод; когато са по-чести, обикновено има фамилна история на подобни кошмари, характеризиращи се с безпокойство, мятане, писъци, блъскане и т.н. с отворени очи, но без детето реално да е будно.
обикновено възникват в ранните часове след заспиването. те са част от фазата на дълбокия сън и обикновено децата не се будят напълно. прояви - обикновено детето диша учестено, има ускорен пулс, изглежда уплашено и объркано. често може да ви вика, а след това да ви отблъсква. може да крещи, стене, плаче, говори или дори да халюцинира, да седи, да ходи и да блъска. очите може да са отворени или вторачени, но детето все още спи. продължителността им е от 10 до 30 минути, след което детето обикновено продължава да спи.
както виждаш - случва се и е описано в литературата. авторите съветват по време на такива епизоди да не се опитвате да прегръщате и стискате детето, да го събуждате - тъй като това ще удължи явлението. на следващата сутрин, децата не помнят какво е станало. пишат още, че ако се случат повече от 3 епизода на нощен кошмар, да се потърси лекарски съвет, защото в редки случаи може да се касае за друго разстройство, което се контролира медикаментозно.