valerie, не изнасям факти от личният си живот, с които се чудя как да се "похваля", а задавам въпроси, които се породиха от личните ми наблюдения върху една особена ситуация и категоричното отричане на изневярата, както и твърде рискованото твърдение: "На мен това няма да ми се случи никога!".
Това са твърде заети с друго хора. Примерно.
Тъкмо родили, нямат време да се обърнат, та
камо ли да се заглеждат по чужди задници.
Или мъже, които явно се притесняват от размер,
твърдост, портмоне или са просто смотани, та не
се решават да прекрачат собствените си граници.
Ако човек е със свободна глава, със свободна воля,
със свободна фантазия и самочувствие, напълно си
е в реда на нещата да оценява и други обекти и да
има желания, но и да ги осъществява, а не само да
се фиксира върху моментната му даденост или да се
крие в нея като на спасителна лодка за собствените
си неосъщественост, страхове, притеснения, болка.
Просто е различно изживяване, силна емоция, стаено напрежение... но е хубаво 
