Поредния любовен многоъгълник...

Ако знаете колко общо има м/у моята история и тази на авторката... И аз съм на 23, приятелят ми е на 32, заедно сме от почти 3 години, той се е наживял, не изпитва нужда
от нови връзки, авантюри, докато аз... Опитът ми с мъжете е доста малък, рутината и скуката си казаха думата и вече все по-често си мисля как изпускам разни моменти,
как искам да правя секс с друг, колко ми липсва чувството на влюбеност... 

Моят съвет е да си живееш живота пълноценно, аз имах възможност съвсем скоро да правя секс с НЕВЕРОЯТНО ПРИВЛЕКАТЕЛЕН мъж, но не правих, идеята за 1-2 нощи не ми допадна, той има приятелка, а и ми стана гузно. Но животът е един и трябва да се живее с емоции!!!

сигурно е голяма емоция е да пльощиш някоя мома докато жена ти се занимава с малкото бебе у дома ... така де живота е един , до го изживеем с емоции !!!

Четох, четох, та ме засърбя и аз да се изкажа !
Мисля следното:
1. Авторката има проблеми с това не "дали да го направя с този 40-годишния", а "защо той не иска да го направим". Вече в няколко нейни поста споменава, че тя го харесва, че би легнала с него, но видите ли той не проявява мераци към нея 
Това според мен е истинският проблем!
2. Някои тук споменаха, че авторката трябвало да си походи, да си поживее, че било старомодно да се живее с едни мъж, без да се опита с друг. Друга пък я разкритикуваха, че не можела да знае какво минавало през главата на мъжа й, за когото тя е първа и единствена! Ами и за мен мъжът, за когото се омъжих и от когото имам дете е първи и единствен, при това бях много по-стара от авторката, когато го намерих. И може да сте сигурни, че нищо не ме чеше да търся и опитвам с други. Изобщо не ми минават такива мисли през главата, а мисля, че това и съпругът ми го знае, защото обичта и верността се показват - когато показваш, че обичаш някого и държиш на него достатъчно силно, той вътрешно е спокоен и уверен в твоите чувства и съм абсолютно сигурна, че ми има доверие и знае, че не бих отишла при друг!
3. Авторке, походи си, поживей си, както те съветват повечето, но:
- няма да пускаш обротно тема от сорта - той ми изневери, какво да правя? Защото тогава ще ти кажем - момчето имало нужда от опит, подвий си опашката и му прости, че то това е човешко, какво толкова! Осмен това ще стане по-добър в леглото от толкоз много опит 
- аз ако бях на твое място - щях да скъсам с единия преди да му изневеря с другия! така според мен се прави и така според мен е честно! Може да съм старомодна и полуфригидна (цитирам някои мнения тук), но това е мое мнение!
Иначе само секс за придобиване на опит не оправдавам, помисли си какво би направила ако ролите ви са сменени! Дали ще ти бъде приятно и дали ще го оправдаеш!

Не опира въпроса до приятност, а до разбиране на другия, за когото твърдиш, че обичаш.
Ако се отказваме от някой само, защото той е направил или има нужда от нещо, което на нас ни е неприятно, за любов не ми говорете изобщо.
Както писах и по горе, този, който е с по голям опит, трябва да е наясно, че шанса тя да иска да опита с друг е голям, пък било то и като емоция, ако щете / защото в случая е повече това ми се струва / и ако не е готов да го понесе, да не се захваща.
Не става дума дали трябва или не трябва, факт е че на нея и се ще. На тези дето писаха, че са нямали такива мераци ще кажа само. С какво помогнахте на момичето. Нейните желания от това не са минали. И най неправилните да са, те са факт и те са нейни.Тя е разколебана, тя има желания към друг, това че вие сте нямали и нямате / за сега / какво я топли.
Честно, нечестно, малко са хората, които искат да видят чистата истина, защото обикновено е неприятна.
Както се видя, авторката не е убедена в изхода на сериозната си връзка, ако приятелят и разбере за евентуална нейна авантюра, за това май варианта да не е толкова честна е по добър и да го направи тайно. Въпреки, че като чета май няма с кого. 

Много малко са връзките и любовите, които се крепят на безрезервното споделяне и откровеност.
Трябва да си много сигурен в човека срещу теб, ако решиш да  бъдеш до край честен, за чувствата си, за колебанията си и т.н.

В крайна сметка тук дори не говорим за семейство и деца. Не ми казвайте само, че това е евентуалния и съпруг и баща на децата и защото тя от сега има колебания, няма да станат по малко, а повече.
Е, какъв е правилния съвет в случая?
Вариантите според мен са два - или го застрелва с колебанията си и съмненията си и го пита директно какво би направил той на нейно място или го прави тайно и разбира какво иска самата тя.
Може изхода да е и добър, може и да завърши връзката, но този риск съществува винаги. Застраховка за любов няма.

Не изпускай хубавите моменти в живота си.Годините минават бързо и един ден,ще си дадеш сметка,че не си живяла живота си добре.Мисли с главата си,а не с емоциите.Те идват и си отиват.               
Успех. 

Следях темата и моето обобщение и извод от "ситуацията" е следното. Ти не обичаш вече приятелят си. Не, не бързай да отричаш. Това чувство е все още на подсъзнателно ниво. Защото когато една жена е обсебена от един единствен мъж, тя не мисли за друг. И само за секс с другия, ама то не било само секс, ами искала и чувства  все пак - дрън-дрън. Любопитство - дрън-дрън. И какво очакваш да намериш при другия по-различно ? Една жена се "заглежда" тогава, когато нещо й липсва в настоящата връзка, също  и мъж, междувпрочем.Този 44-годишният, твоята  сегашна тръпка, ще бъде заменен от друга тръпка. И това чувство продължавай да го наричаш "любопитство" щом така ти харесва. От моята "камбанария" нещата изглеждат така - твоя приятел не ти е достатъчен, в прекрасната ти млада главица се роят плътски помисли към друг мъж. Аз за моя 48 годишен живот не си спомням момент, в който да съм била с любим мъж и да съм желаела друг. Може и да ме е хванала склероза, ще кажат мамите, ама не помня такъв случай. Не че съм ослепявала от любов, не че съм оглушавала към свалки и комплименти, но в моята душа и сърце такова "любопитство" като твоето не се е пораждало. Един ми е бил достатъчен в периода, в кайто сме се обичали. И ми е било спокойно, и съм била  на "ти" със себе си, и не съм мислила как да не научи любимия, че съм "полюбопитствала" с друг. Виж, когато любовта започне да се изпарява, като при твоя случай, когато рутината във връзката възтържествува, тогава е друго. Мило момиче, освободи приятеля си от своето присъствие - така е по-честно. И тогава любопитствай на воля, защото, видиш ли, "се живее един път и трябва да се опита", както те съветваха тук някои. Послушай ги, наистина се живее един път, но в този наш единствен живот трябва да има чест и морал.

Нямаше как да го напиша по-добре от ivajla.

Като почнете така, "Аз...еди какво си", "На мен това не ми се е случвало, следователно ТИ  нещо не си в ред". Хората са толкова различни - едни (едната половина от писалите тук) имат нужда само от един мъж в живота си, нямат желание за друг,чувстват се щастливи и удовлетворени от това. Ок, нека продължават да бъдат щастливи   

Други обаче (другата половина от пишещите) са хора, постоянно търсещи нови емоции, тръпки, нещо да им свие стомаха от вълнение.  На тях еднообразието и рутината им тежат, или имат някакви проблеми с партньора.Е, какво лошо има да се пуснат по течението, да си реализират желанията (дори инстинктите). Или трябва да се сдържат, да вървят против себе си, да се чувстват неудовлетворени и подтиснати, само защото  първата половина са определили някои неща като нередни и "грешни" ?  Ами нека, в крайна сметка,  всеки да живее живота си, както иска. Защо трябва постоянно да се съобразяваме с някакви рамки и ограничения, наложени от вън, от някой друг?

А това, че едните не разбират начина на живот на другите и ги осъждат, говори само за едно - ограниченост в мисленето. Защото светът е шарен, и това , което ти мислиш и чувстваш е твоя свят, но за другите е друга вселена. Така, че стига с тези постове на неразбиране и възмущение. Бъдете малки по-широкоскроени, опитвайте се да погледнете от другата гледна точка. Дори и да не я разбирате, поне я приемете.

Никой не им пречи, нека си живеят както си искат, но нека това им поведение да не е подигравка с чувствата на другите!

Ограничено мислене е това, че всеки е длъжен да се съобразява с твоите капризи и да ти прощава дивотиите и да не се наранява от твоето поведение...

А това, че едните не разбират начина на живот на другите и ги осъждат, говори само за едно - ограниченост в мисленето. Защото светът е шарен, и това , което ти мислиш и чувстваш е твоя свят, но за другите е друга вселена. Така, че стига с тези постове на неразбиране и възмущение. Бъдете малки по-широкоскроени, опитвайте се да погледнете от другата гледна точка. Дори и да не я разбирате, поне я приемете.

[/quote]

Наташа, добре си го казала и много добре звучи - като клише!
Само че реалният живот не е клише и нещата не се получават като на филм.
И не съм съгласна, че широкоскроен значи да правиш каквото си искаш и по всякакъв начин! Къде остават любовта и уважението към човека до теб? Нима според теб авторката трябва да забегне при друг, да се накефи и да се върне при приятеля си "ни лук яла, ни лук мирисала" - ето против това се възмущавам и това не приемам.
Не мисля, че съм тесногръда - нека си ходи момичето, но след като е разяснила пред себе си какво иска, с кого и как!
А това само тя си знае - ние само си чешем езиците в безсмислен спор - трябва ли неомъженото момиче да кръшка или не, защото за мен това си е кръшкане - хем с по-възрастния господин, хем обичала приятеля си и не искала да го напуска! Хем сърби, хем боли......
И освен това точно това правя - поставям се от другата страна - на мястото на нейния приятел!

1.Защо да не прави, каквото си иска.Обет не е дала на никого, за да го спазва.
2.Само факта, че тя си мисли за други мъже, показва, че няма любов, но още не го е осъзнала.
3.Темата не е пусната от нейния приятел, за да се поставяш на негово място.

Разбира се, че ще прави каквото поиска.
Много пъти съм си мислила обаче, че е важно да мериш с един аршин.
Т.е. - да не причиняваш на другите това, което не искаш на теб да ти причинят.
Иначе се получава чиста проба лицемерие, да не говорим, че и в собствената ти глава ценностната система се разпада.
Малко са хората, които изцяло се поддават на емоцията и страстта, като едновременно с това позволяват и на човека до себе си да го направи.
Ок, на момичето му се живее, да го прави, само не разбирам, защо беше намесен и приятелят тук - за да се предизвика поредния конфликт в кокошарника?
Твърде яко сме затънали в блатото на лъжите явно, щом подобни откровени измами ни се струват съвсем в реда на нещата.
Чие одобрение е нужно не разбирам, за да се завре човек в такава каша?
Всеки си носи глава на раменете и сърце в гърдите, ама не - дайте тука пак да си оскубем перушината по форумски   

Мислех да не пиша повече по тази тема, тъй като въпроса е много далеч от моя живот към момента.Отдавна съм минала дните , че съм била само с един мъж.    Но тези непрестанни апели да поставяне на мястото на другия като някаква проповед за праведност ми идват в повече. Тъй като другия не е по важен от самия теб.
Много години съм се поставяла и за своя жалост все още се поставям на мястото на другия и все разбирам отсрещната страна, но ............. когато дойде момента някой да се постави на моето място, се оказва, че почти не се случва. Да мислиш за човек си струва, ако си убеден в неговата отдаденост към теб. Иначе можеш да си позволиш егоизъм на воля.
В крайна сметка никой не може да и гарантира, че сега , утре или след година както тя се съобрази с него, той няма да реши , че му се тръпне някъде другаде.
И може би тогава на нея ще и е много приятно от факта, че е мислела да се съобрази и да не го нарани.

да не причиняваш на другите това, което не искаш на теб да ти причинят. - не гарантира, че към теб ще се отнесат така.

Авторката, мислиш ли че това твое желание е наистина тръпка, а не си се поддала на така модерното в момента, че трябва да си се наживяла и да си опитала повече от един мъж.
Иначе от морална гледна точка не виждам нищо кой знае какво щом ти не виждаш. Това, че аз или други не го приемат не е твой проблем.
Към призоваващите да се раздели с приятеля си, да играе честно и т.н. - да сигурно така би било най-честно, но не и най-разумно от практична гледна точка.


Поставянето на мястото на другия и съобразяването с него е защото ние така го искаме или задоволяваме някакво свое желание. Пак е вид егоизъм - ти си искал така и така си постъпил. Няма място за трагизъм. Другото е принуда и съобразяване с независещи от нас обстоятелства не израз на нашето чисто желание да сме добри и бели.

Айде моля без да ме анализираш. Никакъв егоизъм не е да се поставиш на мястото на другия и да избереш него вместо себе си. За точно такова нещо говоря в случая, ако имаш нещо да кажеш за собствения си живот, не ме цитирай, че и трактовки свободни да правиш.