Що всички сте се вкопчили така в тоя живот...като че ли е единствен 
За втория живот ли намекваш или за третия?
- Публикувана: 8 септ. 2008, 16:36 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2008, 14:03 ч.
На 24 и ми се струва че живота ми е минал....
За втория живот ли намекваш или за третия?
Чудесно е, че изследванията на майка ти са добри - ето, виж че има на какво да се порадваш 
Изобщо научи се да се радваш на малките неща - слънчев ден, хубава песен, усмихнат непознат, спокоен разговор с приятелка, печене на чушки в компанията на мама, красивото цъфнало цвете, новото нещо, което прави детето...
Това е всъщност щастието. 1 или 2 пъти в живота те връхлитат големи облаци от щастие - като се влюбваш, жениш, раждаш дете... останалото време се радвай на дребните хубави неща, вместо да се огорчаваш от дребните лоши неща. А хората живеят години наред с прекаран инсулт, някои и с два. Въпрос на начин на живот след инсулта.
Хапчета не препоръчвам
Започне ли се с антидепресанти, няма спиране, 2 мои приятелки се опитват вече от години да ликвидират зависимостта си от хапчетата. Ти си млад човек, не ти трябва зависимост от химия. Имаш достатъчно душевни сили да се справиш. Тъкмо след време, като те нагази пак някаква депресия, ще знаеш как да я преодолееш. (разбира се, помощта на психотерапевт е най-доброто средство, но като няма как... ще се измъкваш като барон Мюнхаузен за собственя си перчем от блатото)
Изобщо научи се да се радваш на малките неща - слънчев ден, хубава песен, усмихнат непознат, спокоен разговор с приятелка, печене на чушки в компанията на мама, красивото цъфнало цвете, новото нещо, което прави детето... Това е всъщност щастието. 1 или 2 пъти в живота те връхлитат големи облаци от щастие - като се влюбваш, жениш, раждаш дете... останалото време се радвай на дребните хубави неща, вместо да се огорчаваш от дребните лоши неща. А хората живеят години наред с прекаран инсулт, някои и с два. Въпрос на начин на живот след инсулта.
Хапчета не препоръчвам
Започне ли се с антидепресанти, няма спиране, 2 мои приятелки се опитват вече от години да ликвидират зависимостта си от хапчетата. Ти си млад човек, не ти трябва зависимост от химия. Имаш достатъчно душевни сили да се справиш. Тъкмо след време, като те нагази пак някаква депресия, ще знаеш как да я преодолееш. (разбира се, помощта на психотерапевт е най-доброто средство, но като няма как... ще се измъкваш като барон Мюнхаузен за собственя си перчем от блатото) Хапчета не препоръчвам Започне ли се с антидепресанти, няма спиране, 2 мои приятелки се опитват вече от години да ликвидират зависимостта си от хапчетата. Ти си млад човек, не ти трябва зависимост от химия. Имаш достатъчно душевни сили да се справиш. Тъкмо след време, като те нагази пак някаква депресия, ще знаеш как да я преодолееш. (разбира се, помощта на психотерапевт е най-доброто средство, но като няма как... ще се измъкваш като барон Мюнхаузен за собственя си перчем от блатото)
Започне ли се с антидепресанти, няма спиране, 2 мои приятелки се опитват вече от години да ликвидират зависимостта си от хапчетата. Ти си млад човек, не ти трябва зависимост от химия. Имаш достатъчно душевни сили да се справиш. Тъкмо след време, като те нагази пак някаква депресия, ще знаеш как да я преодолееш. (разбира се, помощта на психотерапевт е най-доброто средство, но като няма как... ще се измъкваш като барон Мюнхаузен за собственя си перчем от блатото)
Във всеки, дори и най-смотан, областен град можеш да намериш подходящ лекар. Коя е тази област дето от центъра и те делят цели 200км? Недей да си търсиш извинения, а мисли и търси решение за транспорта ти до там. Средствата не са по-важни от твоето здраве, сигурна съм, че го знаеш! 
То може да има много лекари, но в България добрите специалисти в тази област са малко. Така че преди да тръгнеш да се доверяваш на някой, намери такъв, който си разбира от работата (когато осъзнаеш, че в това няма нищо лошо, нищо срамно, нищо страшно и можеш да го направиш)
И в никакъв случай не подхождай лекомислено към хапчетата, които само задълбочават проблемите.
Зависимостта е всъщност психологическа, на биохимично ниво реално не се получава. Нещо като патерицата, която те е страх да пуснеш дълго след като кракът ти отдавна вече е заздравял...
Съжалявам, нямам време за подробни приказки в момента, върти ме лудница около началото на учеб.година, бизнесът ми е свързан с това...
Съжалявам, нямам време за подробни приказки в момента, върти ме лудница около началото на учеб.година, бизнесът ми е свързан с това...
Кати,има едим медикамент казва се РЕМОТИВ,без рецепта,на билкова основа най-загрижено те съветвам да се го вземеш!
Ако ще ти стане по-добре и да е минал половината ти живот имаш още толкова,ще ти стигне да си отгледаш мъника,че даже и да по-остарееш!
Но е есен и такива размисли са си съвсем нормални,даже и аз съм с понижен тонус и се вкарвам в `тежки`размисли!
Релакс
Ако ще ти стане по-добре и да е минал половината ти живот имаш още толкова,ще ти стигне да си отгледаш мъника,че даже и да по-остарееш!
Но е есен и такива размисли са си съвсем нормални,даже и аз съм с понижен тонус и се вкарвам в `тежки`размисли!
Релакс
Недей така...
Аз бях 10-ти клас, когато ми казаха, че имам скоротечна левкемия и ми остават два месеца...
Оказа се лекарска грешка, разбира се, но това ми показа, колко е хубав живота, стига да сме живи и здрави.
Нито пари, нито нищо има значение...
Просто се усмихваш на небето, слънцето, дърветата, поемаш дълбоко дъх и ЖИВЕЕШ!!!
Аз бях 10-ти клас, когато ми казаха, че имам скоротечна левкемия и ми остават два месеца...
Оказа се лекарска грешка, разбира се, но това ми показа, колко е хубав живота, стига да сме живи и здрави.
Нито пари, нито нищо има значение...
Просто се усмихваш на небето, слънцето, дърветата, поемаш дълбоко дъх и ЖИВЕЕШ!!!
Кати, недей така... Имаш толкова много! Вместо да тровиш дните си с безсмислени страхове какво би могло да се случи, радвай де на това, което имаш. Радвай се на любовта на съпруга си, радвай се да гледаш как расте детето ти, радвай се на приятелите си, радвай се на смяната на сезоните, радвай се...
Напоследък са ти се случили неща, от които ти се струва, че си изгубила почва под краката си, но това са само изпитания, през които човек минава, докато израства като личност. Ти не си остаряла, просто растеш
Тепърва ти предстоят най-хубавите ти, най-плодотворните ти години.
Затова сега стани от компютъра, иди при детето си и си поиграйте, вникни в неговия детски свят и си спомни какво е да си дете и да се радваш на всеки нов ден и новите неща, които той ти предлага. После приготви нещо вкусничко, среши си косата, сложи малко грим и посрещни съпруга си. Изживейте една хубава вечер и когато някоя черна мисъл се прокрадне в ума ти, отпъди я с друга - колко е хубава, че сте заедно и сте щастливи.
С една дума, недей да разсъждаваш толкова много, просто живей!
Напоследък са ти се случили неща, от които ти се струва, че си изгубила почва под краката си, но това са само изпитания, през които човек минава, докато израства като личност. Ти не си остаряла, просто растеш
Тепърва ти предстоят най-хубавите ти, най-плодотворните ти години.
Затова сега стани от компютъра, иди при детето си и си поиграйте, вникни в неговия детски свят и си спомни какво е да си дете и да се радваш на всеки нов ден и новите неща, които той ти предлага. После приготви нещо вкусничко, среши си косата, сложи малко грим и посрещни съпруга си. Изживейте една хубава вечер и когато някоя черна мисъл се прокрадне в ума ти, отпъди я с друга - колко е хубава, че сте заедно и сте щастливи.
С една дума, недей да разсъждаваш толкова много, просто живей!
Мичееее, миче, защо така си се настроила негативно! Тц, Тц! Така мила вредиш не само на себе си ами и на другите.Ако поне малко не си завладяна от егоцентризъм и други емоционални проблеми, помисли за хората, които те обичат! И живей заради тях! Живееш ли изпълнена с любав към другите, а не кам себе си, дори физическите болки не се усещат и изчезват! Така че обичай, раздовай се и приемай само обич от хората около теб 
Така че обичай, раздовай се и приемай само обич от хората около теб
От иzвестно време съм съучастник в една подобна история и раzбирам какъв ужас е. Страшно е трудно, объркано и продължително. В крайна сметка човек сам се орпавя, но не беz прикаzките и подкрепата на блиzките. Сам имам в предвид, че каквото и който и да опита не може нищо да направи zа да помогне, ако човека не е убеден сам какво точно му е и с какво се бори и докато продължава да си кътка и доукрасява теориите довели го до тук.