Публикувана: 9 септ. 2008, 22:44 ч.
Последно мнение: 16 септ. 2008, 09:26 ч.

Малка къща в прерията

6 463
89
1

# 75 11 септ. 2008, 11:54 ч.

Мнения: 592

барабалекс newsm10

!
ivonska - много мислят като теб, но Сф е на този хал, защото повечето си мислят че там е като на село - пресичаш където ти скимне, караш кола в която улица ти кефне и ето ти нервните проблеми. Но съм убеден, че ако бяха германци, в Сф нямаше да е така и нямаше да я има и темата, и депресията и "бягството"!

# 76 11 септ. 2008, 11:57 ч.

София
Мнения: 1 783

Даааааа, всички щяха да си прекарват ваканциите и свободното време съзерцавайки трамвай в дъждовен ден. Кофти за тези градове, в които няма трамваи...
Доколкото разбирам гражданите на добре уредените държави си прекарват времето само в градските паркове. Не пътуват, не почиват. Нямат нужда.

# 77 11 септ. 2008, 12:01 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Цитат на: notar в чт, 11 сеп 2008, 11:54

Но съм убеден, че ако бяха германци, в Сф нямаше да е така и нямаше да я има и темата, и депресията и "бягството"!

notar тук не си прав. Темата за депресията и желанието за бягство от големия град я има в Берлин, а там е пълно с германци Mr. Green

# 78 11 септ. 2008, 12:06 ч.

София
Мнения: 62 595

Чак в прерията, насред нищото не искам. Бих предпочела да е в някакво село, да има хора наоколо. И още едно условие - добра инфраструктура и технически благинки на цивилизацията.

# 79 11 септ. 2008, 12:13 ч.

Мнения: 2 759

Цитат на: ДУХ в ср, 10 сеп 2008, 00:05

Ако има начин да се издържам някак бих прекарала целия си живот на такова място..

. Със семейството. Само когато (ако някога) много ми дотрябва нещо да идвам до града... Искам да си правя всичко сама и да ми е уникално... И хляб, и мляко, и завески, и рози, каренца, и на децата дрешки... Децата да израстнат в гората... Много искам Blush

# 80 11 септ. 2008, 12:16 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Цитат на: барабалекс в чт, 11 сеп 2008, 02:20

"Спокойствие" не идва от "място".

Съгласна съм с барабалекс.
Не искам сама със себе си, нямам нужда. Искам четиримата заедно - те са моето зарядно. Пък и моята батерия трудно се разрежда.

# 81 11 септ. 2008, 12:42 ч.

Мнения: 17 546

Им, позволи и на други реки да текат редом с твоята! И без това водата на тази земя е на изчезване... Grinning

# 82 11 септ. 2008, 16:18 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: Имелда в чт, 11 сеп 2008, 11:30

Реките от аобсолютна мъдрост в тази тема са на път да ме удавят.

# 83 13 септ. 2008, 14:10 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

За кратки периоди се усамотявам, когато съм на път. За повечето хора е уморително, мен ме зарежда.
След това някъде на рум-сървиз и с любим човек бих се чувствала най-добре, домакинстването ми е нещо ужасно омразно, все едно ме измъчват.
'Малката къща в прерията' с всички неизбежни грижи по нея направо ще ме депресира.

# 84 14 септ. 2008, 11:21 ч.

Мнения: 592

Цитат на: ДеЩоВиди в чт, 11 сеп 2008, 16:18

И аз не мога да разбера защо всимко се приема толкова крайно, нещата се разграничават чак толкова, пък се слагат и диагнози на приятелката ми. И защо се намесват толкова много децата. Исках да направя акцента върху разговор със себе си, не толкова мястото, времето, с хора или без... Все едно де.
[/quotе]
ДеЩоВиди, темата обещаваше да е интересна, но така я зададе, че сама я насочи към сегашния и фейс - като гледам само приятелки те подкрепят, май от кумова срама, а и Сопрано не я отрази подобаващо в седмичните си обзори! А и наистина не е необходимо да ходим всички в "къща в прерията", когато искаме да останем насаме със себе си! Кой както намери за добре!

# 85 15 септ. 2008, 16:50 ч.

София
Мнения: 95

Аз също имам мечта,която засега оставям несбъдната-нарочно!Има място,което живее в сърцето ми,а сърцето ми-в него.Просто е:имах село,свързано не толкова с детските лудешки спомени,защото бях кротко дете,а с топлотата от обичта на баба ми.Сега,когато тя вече не е между живите,аз отново се връщам там-много по-рядко отколкото би ми се искало...и то най-често в спомените.Не мога да се преборя с усещането си,че сега, обитавайки мръсната столица,губя съществена част от себе си.Там-сред природата,до лехите с цветя,или ако щете с домати:),там ,където боровият мирис нахлува в стаята ми щом отворя прозореца.Там,където часовникът губи своята сила,а птиците огласят двота...Искам да живея там,но не става-практически и го съзнавам. Осъзнавам,че драмата на човека се крие в разминаването между инстинктите на сърцето и трезвотата на преценките!

# 86 15 септ. 2008, 21:54 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: Magesta в ср, 10 сеп 2008, 12:46

Разбирам я жената - има нужда от почивка , а нищо не зарежда душата повече от промяната Peace

Дори мисълта за евентуална такава има своите положителни въздействия.
Мисля си , ако имах възможност / абстрактно Wink

/ да си сменям жителството - и редувам изброените места , до момента в който почуствам нужда да "дигна гълабите " - би било славно Grinning

Аферим Мagesta, е това е и моето верую.

# 87 15 септ. 2008, 23:20 ч.

Мнения: 4 892

ДеЩоВиди, много хубава тема. Понеже аз копнея по едни такива моменти и непрекъснато ги мечтая...Затова ми е хубава.

Мечтая да остарея по-бързо... Някои бленуват вечна младост, уви, аз не. И да си имам една "малка къща в....", където да съм сама. Къде - ами в Будапеща, Варшава, Прага, Амстердам, Копенхаген или Прованс. И никъде другаде. Е, айде, може и някъде из Швейцария Wink

За предпочитане е сезоните да са четири, ясно отчетливи. Малка къща, с веранда, двор, градинка, пейки и маса от ковано желязо и дърво в градината. Разходки, книги, ТВ, мързелуване, излежаване. Приятели. Детето ми /децата, ако се размножа още/ да ме посещават често. Ще се науча да готвя. Ще си пека сладкиши. Мечтая за съвършен ред в къщичката ми, никой да не ми го нарушава. О, мечтая си за бабешки клуб, дето да се кикотим дъртите чанти, да се забавляваме, да правим разни неща заедно, да споделяме.
Абе една блудкава средностатистическа бабичка в странство или емиграция.

Ще взема и мъжа ми с мен, ако тогава все още има желание да сме заедно.

Ей така аз си представям "малката къщичка в прерията" и под това няма предвид къщата само като дом, място за живеене, сграда....Имам предвид старостта като начин да си отпочина, да остана сама със себе си...
Сега мисля така. Днес, а и от известно време искам и бленувам горенаписаното.
Сътворих една малко хаотична писаница, но аз поне си разбирам.

Поздрави, ДеЩоВиди! bouquet

# 88 16 септ. 2008, 09:22 ч.

Мнения: X

NinoTino , не си сама, да знаеш. И аз се улавям как си мечтая на моменти как ще се пенсионирам и ще си чета книжки на спокойствие вкъщи,а после ще ходя с приятелки някъде на по пастичка с безкофеиново кафе Laughing