Публикувана: 12 септ. 2008, 14:20 ч.
Последно мнение: 9 окт. 2008, 12:11 ч.

Е ли бракът занимание самотно ...

3 615
39
1

1
2
3
Всички

12 септ. 2008, 14:20 ч.

Мнения: 229

и има ли, по дяволите, запетая в този въпрос, а ако има, къде аджеба, да я сложа?
Въпросът ми е отправен към представители на семейни двойки с повече от петгодишен брачен опит, интересно ми е мнението на практиците по въпроса.
И така, въпреки цялото семейно щастие, уравновесена връзка, любим, уважаван и уважаващ партньор, с когото може да се разговаря и да се прави чудесен секс, здрави и симпатични дечица, случва ли ви сe да се чувствате самотни? Да изпитвате носталгия по времето, в което сте били свободни да правите каквото поискате и животът ви не е бил изпълнен с толкова много "трябва"?
Ако аз се чувствам така, то означава ли, че нещо в брака ми куца, или по-вероятно в главата ми да куца нещо и да имам прекалено много свободно време?
Чудя се, като че ли второто предположение е по-вярно.
Бих искала да знам дали се случва и на другиго.

Последна редакция: пт, 12 сеп 2008, 15:41 от Божура

# 1 12 септ. 2008, 14:32 ч.

на майната си
Мнения: 425

Ами предполагам зависи от очакванията и самия човек. Понякога съм самотна, но преди е имало такива моменти.

Цитат на: Божура в пт, 12 сеп 2008, 14:20

... Да изпитвате носталгия по времето, в което сте били свободни да правите каквото поискате и животът ви не е бил изпълнен с толкова много "трябва"?

Не брака ми налага "трябва-тата", по скоро отговорността за детето и задълженията към него ме ограничават. Но честно да си кажа не ми липсва често свободния живот. Мисля и се чувствам "наживяна" - засега поне Simple Smile

.
Не е задължително нещо да куца според мен, може би си в някаква дупка и е време да предприемеш нещо ново, дори и само за себе си.
За протокола 9 год. брак.

# 2 12 септ. 2008, 14:46 ч.

Мнения: 378

От както се роди детето,при мен има всичко,ние подтискаме чувствата,желанията и емоциите,не трябва да е така,но обстоятелствата са такива,дано не се изпарят от това подтискане и въздържане. Tired

# 3 12 септ. 2008, 14:48 ч.

Мнения: 884

Достатъчно свобода имам и сега. Но, да , чувствала съм се самотна...Обикновено при дълго отсъствие първите дни съм много добре, обаче следващите се чувствам много самотна, в деня на завръщането приготвям изненади, гадно ми е , ако отсъства повече от седмица.Друг път се чувтвам много самотна в грижите за децата...Но едва ли има човек, който никога , никъде не се е чувтвал самотен, не мисля ,че това е проблем. Сигурно и съпругът ми е имал такива моменти, когато не съм била особено заинтересована от неговите проблеми.Това е след 12 г брак.
И няма запетая...
denigali, изобщо не те разбирам, кое от обстоятелствата налага такова подтискане? Бебето ли? Според мен това залитване е много опасно.
Сега погледнах-бебо е на 10 месеца, време е да му намерите място във вашето семейство, така че никой да не подтиска чувствата и емоциите си.

# 4 12 септ. 2008, 15:39 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Божура в пт, 12 сеп 2008, 14:20

И така, въпреки цялото семейно щастие, уравновесена връзка, любим, уважаван и уважаващ партньор, с когото може да се разговаря и да се прави чудесен секс, здрави и симпатични дечица, случва ли ви си да се чувствате самотни? Да изпитвате носталгия по времето, в което сте били свободни да правите каквото поискате и животът ви не е бил изпълнен с толкова много "трябва"?

Ако имах всичко това, което си описала в първото изречение, не бих се чувствала самотна. Сега многото "трябва", с които се налага да се съобразявам ми тежат, защото не са неща, които си само налагам заради близките си, а защото са независещи от мен неща, основно свързани с детето и проблемите около него.
Щастие и самота за мен са несъвместими. Да, чувствам се понякога самотна и ми липсва свободата, но не мога да кажа че съм щастлива.

# 5 12 септ. 2008, 18:06 ч.

Мнения: 698

Всеки човек, който чувства и мисли, трябва да си задава този въпрос, според мен. Имам 9 годишен брак, обичам съпруга си безкрайно, ако върна времето, пак бих се омъжила за него, без да се поколебая нито за миг. Но хората, които си задават такива въпроси, са писатели по душа, ентусиасти, вълшебници, нито за миг не спирай, не се чувствай виновна, това е въпрос, който трябва да се задава. Всички ние, въпреки, че сме едно цяло с любимия, сме отделни същества. И това не бива да забравяме. Не се чувствай виновна,ти си щастливка, ти си поет, писател, художник, мислител или каквото и да е там... Simple Smile

, но още си жива, не си станала клише, сянка. Обичай и не спирай да си задаваш въпроса. Simple Smile

# 6 12 септ. 2008, 21:40 ч.

Мнения: 1 100

Самотна не съм се чувствала, но няколко месеца след раждането на детето, умората си каза думата и все по-често започнах да си мисля за времето, когато безгрижно обикалях баровете с приятели. Но пък тогава мечтаех да срещна принца и да създадем семейство. Няма пълно щастие! Wink

При нас многото "трябва" идват от детето, то ми отнема от свободата, а не съпругът ми. Преди исках дете, защото без него сякаш не бяхме "истинско семейство", а само влюбени. След първите дни вкъщи с бебе, започнах да мисля, че то ще ни "развали семейството". Embarassed

Обичам го, не го мога да съм далеч от него, но се чувствам напълно поробена. Родих на 33, би трябвало да съм се "наживяла", но уви ... искам да пътувам, да купонясвам, да разполагам с времето си ... Все пак очаквам това отново да ми се случи, когато детето поотрасне. Wink

Божура, струва ми се, че причината да си задаваш този въпрос е по-конкретна, може да е много дребна и да няма нищо общо със семейството, но е нещо конкретно. Ако помислиш за това, без да слагаш рамки, мисля,че ще я намериш. Peace

# 7 12 септ. 2008, 22:23 ч.

Мнения: 6 705

Цитат на: Божура в пт, 12 сеп 2008, 14:20

...........................случва ли ви сe да се чувствате самотни? Да изпитвате носталгия по времето, в което сте били свободни да правите каквото поискате и животът ви не е бил изпълнен с толкова много "трябва"?
Ако аз се чувствам така, то означава ли, че нещо в брака ми куца, или по-вероятно в главата ми да куца нещо и да имам прекалено много свободно време?
Чудя се, като че ли второто предположение е по-вярно.
Бих искала да знам дали се случва и на другиго.

Аз се омъжих млада и беше отдавна, така че вече не мога да си представя какво е да съм била "свободна" и не ми се иска да съм такава и не изпитвам никаква носталгия. Многото трябва приемам като неизбежна част от живота си, явно човек на всичко свиква Grinning

Самотната съм се чувствала веднъж. Омъжих се след като завърших университета, след 2 години се роди детето и аз си го гледах, дори не мислех някога да работя сериозно. През това време съпругът ми правеше кариера и то доста успешна. И така на шестата година и аз като теб започнах да се чувствам самотна. Първо се чудех какво ми липсва и кой е виновен. След като се замислих сериозно установих, че ми липсва професионално развитие и живот различен от домакинството и това че не работя ме отдалечава от съпруга ми. Чувството за самота изчезна когато си намерих работа. Така че може наистина да имаш много свободно време. Може и да се чувстваш неудовлетворена от нещо без това нещо да не е свързано със семейството.

# 8 12 септ. 2008, 22:35 ч.

Мнения: 166

Няма нужда от запетаи в заглавието ти. Но човек, колкото и добре да живее, понякога има нужда от запетая в живота си. Моменти на пауза, моменти на взимане на въздух, моменти, след които следва нова мисъл с нова сила. Същото е, както в простите и съставните изречения - колкото по-сложно е изречението, толкова повече запетаи трябват - така е и в живота. И по-добре не го усложнявай прекалено.

# 9 12 септ. 2008, 22:43 ч.

Мнения: 1 761

Скоро прочетох една книга, в която имаше много интересен пример:
Представи си,че животът е един голям шкаф с много чекмеджета-семейство,деца,сексуален живот,хобита,интереси,таланти,приятели,професионално израстване...И във всяко чекмедже трябва да сложиш по нещо.Така,когато ти потрябват идеи,сили или подкрепа винаги има къде да търсиш.Ако сложиш всичките си неща само в едно чекмедже - може да гръмнеш от претъпкване,да повредиш съдържанието на чекмеджето,а понякога дори да не можеш да го отвориш(или затвориш).На мен това много ми хареса-в крайна сметка никой не е нито перфектен нито незаменим.Но когато живееш балансиран живот поне усещаш различни вкусове и намираш по нещо от себе си в различни области.
Направи нещо,което не си правила отдавна, а обичаш-например прочети някой любим автор,иди да потанцуваш,направи си маникюр,изпий чаша хубаво вино.... bouquet

# 10 13 септ. 2008, 10:59 ч.

Мнения: 378

Цитат на: TIHA VODA в пт, 12 сеп 2008, 14:48

Не си ме разбрала правилно,не мога повсяко време когато ми идва от сърце да го гушна или да направим нещо лудо (тай да се каже)или когато ми се при иска секс(давам ти пример просто) идеята е че нещата и желанията се подтискат вече някакси не сте сами,че да правитв това което ви се иска.Но да не си помислиш,че страдам от това напротив детето е номер 1,просто се бях замислила като прочетох темата при нас как.

# 11 13 септ. 2008, 23:30 ч.

Мнения: 940

Цитат на: Божура в пт, 12 сеп 2008, 14:20

или по-вероятно в главата ми да куца нещо и да имам прекалено много свободно време?

Намери си някакво хоби.

# 12 13 септ. 2008, 23:41 ч.

Мнения: 156

Детство мое, реално и вълшебно, детство мое, така си ми потребно... Разбира се, че всеки има спомени за отминалите дни. В това няма нищо лошо. Но запетайка няма никъде от правописна и житейска гледна точка. Ако наистина свободното ти време е в повече, ти си за завиждане, не за съжаление. Мисля, че ти липсват емоции. Предприемете някъде екскурзия. Може със семеството или с приятелки. Заемете се с някякво хоби, както казва далка, спорт, някакво ходене някъде по твоя инициатива - сама, ако трябва. dance

# 13 14 септ. 2008, 01:53 ч.

Мнения: 3 423

Това със запетаите не го разбрах нещо, но
аз все пак доста рядко говоря български...

# 14 14 септ. 2008, 01:58 ч.

Мнения: 46 520

Не ти е бракът виновен, причината е в теб (или него).

Тъкмо бях навършила 19 г., когато се обвързах с мъжа ми, днес ставам на 30 г. и никога не съм се чувствала така, освен, когато родих и бях в болница за 5- 6 дни.

П.П. Работим заедно, т.е. по 24 часа сме един до друг.

# 15 14 септ. 2008, 10:41 ч.

София
Мнения: 62 595

Самотата е вътрешно усещане, което рядко зависи от околните. Животът се променя не след сватбата или след петата година, а след раждането на поне едно дете. Поради естествето на нещата докато детето е малко се живее почти като в паралелни вселени. После започва пак сближаването и нагаждането.
Не можеш да очакваш съпругът ти да е извор на всички емоции за теб. Не сте сиамски близнаци. Явно ти е скучно от нямане на сериозни проблеми и затъване в романтични спомени и очаквания. Защото, ако имаше сериозни проблеми и затова се чувстваше самотна щеше да описваш нещата по друг начин.

# 16 14 септ. 2008, 12:36 ч.

Vienna
Мнения: 519

слу4ва се и то доста 4есто... един лубовник може би може да оправи нещата, да се по4устваш по- харесвана, по-интересна и по 3адоволена от живота си....

# 17 14 септ. 2008, 12:41 ч.

Мнения: 22 924

Не ми липсва предишния,неовързан живот,но понякога се чувствам самотна във връзката си.Забелязала съм,че това наистина зависи от мен,от моята нагласа и мометно настоение.Гледам да не мисля за миналото,за предишни щастливи дни,а да успея да направя днешните такива.

# 18 14 септ. 2008, 13:00 ч.

София
Мнения: 18 679

Да, много често бракът ми е самотно занимание. Свързано е с факта, че мъж ми много пътува. Понякога съм толкова уморена от това да влача всичко сама, че ми се реве. Но рядко. Всещност вече все по-радко. Скоро съвсем ще престане да ми се случва, надявам се Simple Smile

Не, никога не съм изпитвала носталгия по времето преди връзката си, защото връзката ми е ужасно стара. Не помня какво е било преди него, била съм дете. А и никога в нищо не съм се ограничавала, "трябва" - тата сама си ги налагам, колкото смятам за необходимо и ми харесва да имам "трябва".Честно. Никога не съм правила в брака си нещо, което не искам, само защото е трябвало. Щастливка съм, предполагам Rolling Eyes

А на тебе ти трябва едно яко разпускане. Сингъл. После ще си нов човек Peace

# 19 15 септ. 2008, 13:45 ч.

Мнения: 35 968

зависи
зависи и от двамата
имахме един период, в който беше много тъжно и самотно занимание, по-зле от съквартиранстване дори Confused

но се взех в ръце, а и момъкът удари едно рамо, за това отношенията ни отново са правилните, животът е споделен във всяко едно отношение и много по-красив от този, който водехме до скоро
за това наистина всичко зависи от двете страни - един не прави общост
сега оценявам това, което съм имала преди и после бях загубила
но нямаше никога да го оценя, ако не го бях загубила и после отново не го бяхме изградили заедно

за протокола: 13 години заедно

# 20 15 септ. 2008, 14:55 ч.

Мнения: 229

на всички!
Ако говорим конкретно за мен - 10 години брак, две дЯца, 17 годишна връзка.
И да, във всеки от отговорите ви има частица истина.
Любопитно ми беше малко или много хора се чувстват като мен - понякога, макар и рядко, да им засяда нещо в гърлото "за неизживените неща", да се чувстват съвсем, съвсем сами, когато в три през нощта пушат на терасата и чакат поредното детско събуждане или когато очите им се затварят на някоя пейка в парка или ...
Сега съзнавам, че е съвсем нормално и не е имало нужда да вдигам такава гюрлутия за това ми състояние, темата беше скрит Wink

повик за търсене на сродни души и изплакване на обикновено скрити помисли.
Повечето от съветите изпълних - педикюр, кола-маска, подстригване, една много хубава книга, два филма, ЦЯЛ един ден сама, благодарение на съпруга ми, който беше възнаграден щедро вечерта - и ето ти, самотата вече не е на дневен ред. Странни същества сме ние, човешките - малко ни трябва и слава богу.
А другото моето си беше жив егоизъм и самосъжаление.
Благодаря за вниманието! Щом дори Кумицата се е зачудила за запетаята, значи е имало някакъв смисъл от темата. Simple Smile

# 21 15 септ. 2008, 15:54 ч.

София
Мнения: 18 679

Браво! Така се правят нещата Grinning

# 22 15 септ. 2008, 16:41 ч.

Мнения: 156

Браво и от мен, Божура! Това, че човек има нужда да остане сам със себе си и с мислите си, не значи, че е самотен. Напротив, ако нямаме минутки за себе си, то ежедневието и амортизацията ни поглъщат безвъзвратно. Объркваме се от умората и отегчението и мислим, че сме сами и безсилни на тоя свят. Животът е пред нас и ни чака за открития. И не забравяй, че земята се върти и ние се возим без пари! Чао и успех! clean

# 23 15 септ. 2008, 17:19 ч.

Мнения: 1 187

Чувствала съм се самотна, а обичам мъжа си и не го заменям за друг. Явно съм изпадала в някакви състояния, дължащи се по скоро на това че осъзнавам, че не ставам по- млада. Отговорностите са ясни, те не тежат толкова, тежи еднообразието. Нещо неизживяно? Ми не съм се друсала, честно казано не съжалявам. За протокола - 10г връзка, 6 - съвместно съжителство и едно прекрасно детенце.

# 24 15 септ. 2008, 17:36 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Всякак съм се чувствала- самотна, неразбрана, нещастна, ядосана, бясна, депресирана....но по-често късметлийка, обичана, щастлива и доволна.

Смятам, че всяко мое състояние се дължи на мен самата- и преди да се омъжа съм минавала през какви ли не състояния- и по-лоши, и по-прекрасни.

# 25 16 септ. 2008, 12:35 ч.

Мнения: 1 187

Цитат на: Erica в пн, 15 сеп 2008, 17:36

Смятам, че всяко мое състояние се дължи на мен самата

# 26 16 септ. 2008, 16:13 ч.

Мнения: 467

Да, нещата се променят след брака и остава малко, но малко носталгия, най-вече за свободата и личното време, в което правех каквото ми харесва. Но и това ще мине, мисля, когато децата порастнат, ще имаме повече свобода. Най-съжалявам че не работя по професията си, защото трябва да си гледам децата.
Иначе не сам самотна, въобще, ние сме постоянно заедно, той работи у дома, и във всичко помага, абсолютно във всичко..

# 27 4 окт. 2008, 08:36 ч.

Сядам на компютъра, натежала от чувство за самота и задушаване и попаднах на вас. Много готино! Аз съм омъжена от 15 години - сполучлив брак, но много пъти се чувствам сама и ми писва от това да стоя в къщи и да гледам децата. Но разбрах, че това е нормална реакция на човек, който се чувства постоянно отговорен и се грижи всичко да е наред, за да може спокойно да се забавлява. Но се получава така, че май така и не стигаш до забавлението, просто защото всички се "наместват" спрямо ситуацията и ти оставаш единствения воин. Другите в семейството винаги имат нещо важно за правене и ти оставаш с малкия човек, който има нужда от грижи и не можеш просто да го хвърлиш на някой, когато искаш примерно просто да се помотаеш по центъра. Все е звързано с уговорки и усложнения за гледането на детето.Поне при мен винаги е било сложно и отнемащо много енергия да оставя детето си за малко. Ето защо все се чувствам прецакана-все се налага да преглъщам и да продължа, но това много наврежда в един момент.Не мога да се справя със ситуацията от години- няма на кого да разчитам и да съм спокойна и страшното е че вече загубих желание да излизам все ми се лежи и ми се гледа телевизия-просто нищо вече не ми се прави...

# 28 4 окт. 2008, 09:12 ч.

София
Мнения: 18 679

Ако трябва да съм сто процента честна, и аз изпитвам понякога леееек уклон към чувство за вина, когато тропна и двете деца на мъжа ми, който да речем е бил 10-12 часа на работа, просто за да отида на масаж или малко по магазините, да си проветря главата. Но щом почувтсвам нещо подобно, веднага се подсещам, че родителството е право и задължение за двама, че домът и семейството се поддържат от двама и моята работа не е 10-12 часа, а 24 и затова ми се полага почивка! И чувството за вина моментално изчезва Grinning

А защо няма на кого да разчиташ? Като няма роднини, има всякаква помощ срещу заплащане. И домашни помошнички, и детегледачки почасово - каквото ти трябва. Пробваш, пробваш и накрая си намираш подходящия човек. Трябва вътре в себе си обаче да приемеш, че дори и някой да не прави нещата така, както ти би ги свършила,важното е, че не ги вършиш ти и можеш това време да го посветиш на себе си. Проблемът е в главата ти, не в живота около теб.
Няма да получиш тиквен медал затова, че никога не си "хвърляш" детето на детегледачка за 2 часа, колкото да идеш на фризьор, примерно.

# 29 4 окт. 2008, 10:17 ч.

Мнения: 625

Често съм се питала, коя е по- щастлива - семейната жена с деца, или свободната, без всякакви ангажименти.Нямам отговор, но завиждам на свободните жени. Embarassed

# 30 4 окт. 2008, 10:38 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Дива-не в сб, 04 окт 2008, 10:17

Често съм се питала, коя е по- щастлива ....

Обичаната и оценената.

Няма пълно щастие като трайно състояние. Когато сме сами търсим него, копнеем за деца, после започва малко по малко да ни липсва свободата... Но няма как останем в този момент, когато смятаме, че сме тотално щастливи. Не можем да спрем времето. Да се научим да събираме малките зрънца щастие, които за всяка от нас са различни и да ги запазим в душата си.

# 31 4 окт. 2008, 14:46 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: Дива-не в сб, 04 окт 2008, 10:17

Зависи от жената и семейството. Няма човек без ангажименти. Ако не са деца, ще е гадже, ако не е гадже, ще е работа и т.н. И понеже в моята ценностна система семейството е на първо място, ангажиментът към него не ми тежи, а ме прави щастлива. Харесва ми да съм обвързана. Когато почувствам нужда да съм сама - писах вече какво правя. Баланс му е майката в тоя живот. Ако не се бъхтиш, и почивката не ти е сладка. Ако бъхтиш твърде много, и почивката ти не е почивка Peace

# 32 4 окт. 2008, 14:54 ч.

Мнения: 2 908

Аз пък когато бях сама исках неистово да съм обвързана.....сега,когато съм обвързана...искам да съм сама Rolling Eyes

# 33 4 окт. 2008, 15:25 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: irrababy в сб, 04 окт 2008, 14:54

Аз пък когато бях сама исках неистово да съм обвързана.....сега,когато съм обвързана...искам да съм сама Rolling Eyes

А предпочиташ ли да нямаш най-сериозния си ангажимент - Габриела? Сериозно?

# 34 4 окт. 2008, 15:36 ч.

софия
Мнения: 636

След 4г. брак не мога да кажа че се чувствам самотна. По скоро на моменти ме обземат носталгични настроения по времето, когато разполагах с времето си. А това беш преди да се роди нашето съкровище Елена. Това, което най-много ми липсва е възможността да почета хубава книга, да се поизлежавам сутрин до 9 или просто да не мисля сега къде трябва да се ходи, какво трябва да се върши. Тези тегоби идват от факта, че откакто се е родила Елена я гледам основно аз-съпруга ми е на работа, помага човека, но не е същото като да си 24ч. с детето. Тя доста ангажира-като всяко дете, и факта че дори и за 10мин. не съм сама понякога ме угнетява....Вероятно като тръгна на работа след половин година нещата ще се променят, тъй като ще имам време поне да помисля на спокойствие в интервала между 10 и 17, а после да се нарадвам с цялото си сърце на любимите си хора.

# 35 4 окт. 2008, 16:35 ч.

Мнения: 1 761

Аз пък....никога не съм била толкова щастлива,колкото съм сега,когато съм омъжена.Преди имах много време,много пари,непрекъснато обикалях магазини,ресторанти,срещах се с приятели....но нещо все ми липсваше.Липсваха ми домашно приготвените манджи ( тогава изобщо не готвех и се хранех само по ресторанти),липсваше ми усещането за дом,липсваше ми спокойствието ( непрекъснато ми звънеше телефона).Явно съм домошар.
Детето ми е прекрасно,много го исках,много му се радвам и понякога дори ми липсват безсънните нощи,когато го разнасях на ръце и му пеех.Не ходя всяка седмица на фризъор,както преди,не си купувам нови обувки за всеки тоалет,не се прибирам посред нощ и не ходя на сауна така редовно.Но може би защото знам,че ако наистина искам нещо да направя сама, мъжа ми винаги ще си вземе един ден отпуск и аз мога да правя каквото искам.Вчера една приятелка ми се обади да се видим в друг град-не отидох,имах нужда да прекарам деня с мъжа ми детето.Разхождахме се тримата,пазарувахме,ходихме на пързалката,гледахме филмчета.Синът ми може и сам да си играе,не ни ангажира непрекъснато,но всеки ден му отделяме поне един час само за него.Според мен самотата зависи от това колко силна е връзката с партнъора,дали имате общи интереси и дали позволявате други хора да се намесват в отношенията ви.

# 36 8 окт. 2008, 19:50 ч.

Да съгласна съм, че баланса е най-важното, но лошото е, че когато настъпят "сините" настроения имам нужда от внимание, някой да ме "види" отблизо. Не винаги искам да отида на фризьор (не че е лошо) или на масаж. Проблема е, че понякога не съм сигурна къде съм - като че ли съм невидима. И нямам сила да направя каквото и да е. А когато искам истински нещо и съм в кондиция съм много амбициозна и активна. Мисля, че факта , че се стремя да дам най-доброто от себе си в семейството е причината от време на време да блокирам и да ми се иска да съм на някой остров и да няма никой наоколо. В същия момент съм пълна със самосъжаление и не мога да се понасям.

# 37 9 окт. 2008, 09:27 ч.

Мнения: 229

Цитат на: nora nova в ср, 08 окт 2008, 19:50

имам нужда ... някой да ме "види" отблизо.

Да, когато ме гледа, да вижда мен, да се замисли за мен, за секунди само - хей, как си, какво мислиш ...

# 38 9 окт. 2008, 09:52 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

понякога да

# 39 9 окт. 2008, 12:11 ч.

Мнения: 370

значи,да въпреки добрия си,дългогодишен брак,въпреки това,че обичам съпруга си,и то наистина обичам след 10год брак/преди това нялма да броя/,въпреки добрия ми животрпдкрепен финансово и здраво и хубяво дете и добрия секс ,който имам с половинката ,имам доста моменти,в които се чуствам самотна.не,неизпитвам носталгия към предишния си живот,защото небих могла да живея сама и без любов.без да обечам някой.да,имам дъщеря си,но това е друг вид любов.но с признавам ,че се чуствам самотна понякога,и то е несамо заради малкото свободно време,многото ангажименти,а и заради това,че аз съм човек,който малко говори за себе си ,но умеме да слуша другите.такаче ,аз слушам половинката,а обратното е по-рядко.и поради това немога да изкажа какво ми е в главата и това води до моята самота.

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

?Въпроси всякакви за СО? 2024

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Причина:

Причина: