Публикувана: 12 септ. 2008, 14:20 ч.
Последно мнение: 9 окт. 2008, 12:11 ч.

Е ли бракът занимание самотно ...

3 614
39
1

# 15 14 септ. 2008, 10:41 ч.

София
Мнения: 62 595

Самотата е вътрешно усещане, което рядко зависи от околните. Животът се променя не след сватбата или след петата година, а след раждането на поне едно дете. Поради естествето на нещата докато детето е малко се живее почти като в паралелни вселени. После започва пак сближаването и нагаждането.
Не можеш да очакваш съпругът ти да е извор на всички емоции за теб. Не сте сиамски близнаци. Явно ти е скучно от нямане на сериозни проблеми и затъване в романтични спомени и очаквания. Защото, ако имаше сериозни проблеми и затова се чувстваше самотна щеше да описваш нещата по друг начин.

# 16 14 септ. 2008, 12:36 ч.

Vienna
Мнения: 519

слу4ва се и то доста 4есто... един лубовник може би може да оправи нещата, да се по4устваш по- харесвана, по-интересна и по 3адоволена от живота си....

# 17 14 септ. 2008, 12:41 ч.

Мнения: 22 924

Не ми липсва предишния,неовързан живот,но понякога се чувствам самотна във връзката си.Забелязала съм,че това наистина зависи от мен,от моята нагласа и мометно настоение.Гледам да не мисля за миналото,за предишни щастливи дни,а да успея да направя днешните такива.

# 18 14 септ. 2008, 13:00 ч.

София
Мнения: 18 679

Да, много често бракът ми е самотно занимание. Свързано е с факта, че мъж ми много пътува. Понякога съм толкова уморена от това да влача всичко сама, че ми се реве. Но рядко. Всещност вече все по-радко. Скоро съвсем ще престане да ми се случва, надявам се Simple Smile

Не, никога не съм изпитвала носталгия по времето преди връзката си, защото връзката ми е ужасно стара. Не помня какво е било преди него, била съм дете. А и никога в нищо не съм се ограничавала, "трябва" - тата сама си ги налагам, колкото смятам за необходимо и ми харесва да имам "трябва".Честно. Никога не съм правила в брака си нещо, което не искам, само защото е трябвало. Щастливка съм, предполагам Rolling Eyes

А на тебе ти трябва едно яко разпускане. Сингъл. После ще си нов човек Peace

# 19 15 септ. 2008, 13:45 ч.

Мнения: 35 968

зависи
зависи и от двамата
имахме един период, в който беше много тъжно и самотно занимание, по-зле от съквартиранстване дори Confused

но се взех в ръце, а и момъкът удари едно рамо, за това отношенията ни отново са правилните, животът е споделен във всяко едно отношение и много по-красив от този, който водехме до скоро
за това наистина всичко зависи от двете страни - един не прави общост
сега оценявам това, което съм имала преди и после бях загубила
но нямаше никога да го оценя, ако не го бях загубила и после отново не го бяхме изградили заедно

за протокола: 13 години заедно

# 20 15 септ. 2008, 14:55 ч.

Мнения: 229

на всички!
Ако говорим конкретно за мен - 10 години брак, две дЯца, 17 годишна връзка.
И да, във всеки от отговорите ви има частица истина.
Любопитно ми беше малко или много хора се чувстват като мен - понякога, макар и рядко, да им засяда нещо в гърлото "за неизживените неща", да се чувстват съвсем, съвсем сами, когато в три през нощта пушат на терасата и чакат поредното детско събуждане или когато очите им се затварят на някоя пейка в парка или ...
Сега съзнавам, че е съвсем нормално и не е имало нужда да вдигам такава гюрлутия за това ми състояние, темата беше скрит Wink

повик за търсене на сродни души и изплакване на обикновено скрити помисли.
Повечето от съветите изпълних - педикюр, кола-маска, подстригване, една много хубава книга, два филма, ЦЯЛ един ден сама, благодарение на съпруга ми, който беше възнаграден щедро вечерта - и ето ти, самотата вече не е на дневен ред. Странни същества сме ние, човешките - малко ни трябва и слава богу.
А другото моето си беше жив егоизъм и самосъжаление.
Благодаря за вниманието! Щом дори Кумицата се е зачудила за запетаята, значи е имало някакъв смисъл от темата. Simple Smile

# 21 15 септ. 2008, 15:54 ч.

София
Мнения: 18 679

Браво! Така се правят нещата Grinning

# 22 15 септ. 2008, 16:41 ч.

Мнения: 156

Браво и от мен, Божура! Това, че човек има нужда да остане сам със себе си и с мислите си, не значи, че е самотен. Напротив, ако нямаме минутки за себе си, то ежедневието и амортизацията ни поглъщат безвъзвратно. Объркваме се от умората и отегчението и мислим, че сме сами и безсилни на тоя свят. Животът е пред нас и ни чака за открития. И не забравяй, че земята се върти и ние се возим без пари! Чао и успех! clean

# 23 15 септ. 2008, 17:19 ч.

Мнения: 1 187

Чувствала съм се самотна, а обичам мъжа си и не го заменям за друг. Явно съм изпадала в някакви състояния, дължащи се по скоро на това че осъзнавам, че не ставам по- млада. Отговорностите са ясни, те не тежат толкова, тежи еднообразието. Нещо неизживяно? Ми не съм се друсала, честно казано не съжалявам. За протокола - 10г връзка, 6 - съвместно съжителство и едно прекрасно детенце.

# 24 15 септ. 2008, 17:36 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Всякак съм се чувствала- самотна, неразбрана, нещастна, ядосана, бясна, депресирана....но по-често късметлийка, обичана, щастлива и доволна.

Смятам, че всяко мое състояние се дължи на мен самата- и преди да се омъжа съм минавала през какви ли не състояния- и по-лоши, и по-прекрасни.

# 25 16 септ. 2008, 12:35 ч.

Мнения: 1 187

Цитат на: Erica в пн, 15 сеп 2008, 17:36

Смятам, че всяко мое състояние се дължи на мен самата

# 26 16 септ. 2008, 16:13 ч.

Мнения: 467

Да, нещата се променят след брака и остава малко, но малко носталгия, най-вече за свободата и личното време, в което правех каквото ми харесва. Но и това ще мине, мисля, когато децата порастнат, ще имаме повече свобода. Най-съжалявам че не работя по професията си, защото трябва да си гледам децата.
Иначе не сам самотна, въобще, ние сме постоянно заедно, той работи у дома, и във всичко помага, абсолютно във всичко..

# 27 4 окт. 2008, 08:36 ч.

Сядам на компютъра, натежала от чувство за самота и задушаване и попаднах на вас. Много готино! Аз съм омъжена от 15 години - сполучлив брак, но много пъти се чувствам сама и ми писва от това да стоя в къщи и да гледам децата. Но разбрах, че това е нормална реакция на човек, който се чувства постоянно отговорен и се грижи всичко да е наред, за да може спокойно да се забавлява. Но се получава така, че май така и не стигаш до забавлението, просто защото всички се "наместват" спрямо ситуацията и ти оставаш единствения воин. Другите в семейството винаги имат нещо важно за правене и ти оставаш с малкия човек, който има нужда от грижи и не можеш просто да го хвърлиш на някой, когато искаш примерно просто да се помотаеш по центъра. Все е звързано с уговорки и усложнения за гледането на детето.Поне при мен винаги е било сложно и отнемащо много енергия да оставя детето си за малко. Ето защо все се чувствам прецакана-все се налага да преглъщам и да продължа, но това много наврежда в един момент.Не мога да се справя със ситуацията от години- няма на кого да разчитам и да съм спокойна и страшното е че вече загубих желание да излизам все ми се лежи и ми се гледа телевизия-просто нищо вече не ми се прави...

# 28 4 окт. 2008, 09:12 ч.

София
Мнения: 18 679

Ако трябва да съм сто процента честна, и аз изпитвам понякога леееек уклон към чувство за вина, когато тропна и двете деца на мъжа ми, който да речем е бил 10-12 часа на работа, просто за да отида на масаж или малко по магазините, да си проветря главата. Но щом почувтсвам нещо подобно, веднага се подсещам, че родителството е право и задължение за двама, че домът и семейството се поддържат от двама и моята работа не е 10-12 часа, а 24 и затова ми се полага почивка! И чувството за вина моментално изчезва Grinning

А защо няма на кого да разчиташ? Като няма роднини, има всякаква помощ срещу заплащане. И домашни помошнички, и детегледачки почасово - каквото ти трябва. Пробваш, пробваш и накрая си намираш подходящия човек. Трябва вътре в себе си обаче да приемеш, че дори и някой да не прави нещата така, както ти би ги свършила,важното е, че не ги вършиш ти и можеш това време да го посветиш на себе си. Проблемът е в главата ти, не в живота около теб.
Няма да получиш тиквен медал затова, че никога не си "хвърляш" детето на детегледачка за 2 часа, колкото да идеш на фризьор, примерно.

# 29 4 окт. 2008, 10:17 ч.

Мнения: 625

Често съм се питала, коя е по- щастлива - семейната жена с деца, или свободната, без всякакви ангажименти.Нямам отговор, но завиждам на свободните жени. Embarassed

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Не знам как да продължа и какво е редно

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Причина:

Причина: