Назад към майката-родина

Да, няма нищо безплатно, но и здравеопазването не е услуга, като обущарската, например.

Раzбира се, 4е не е. Но от една страна българското zдравеопаzване куца и хората се осигуряват на минимална раб. zаплата zа да спестят от осигуровките, zащото не искали да плащат пове4е zа нещо, което не било на ниво. Но едновременно нивото не може да се вдигне докато нямат пари.

Нещо като въпроса, кое съществувало по рано, яйцето или кокошката?

Голям камък хвърли,голяма дума не казвай 

Засега...съм тук.След време..кой знае.
Въпреки,че съм създала дом и семейство тук,знам,че рано или късно ще се върна.Това е мой избор.

Доста неуместно използвана поговорка.
Някъде видя ли думата-Никога?
Казала съм-предпочитам, а какво ще ми се поднесе или ще избера е друг въпрос.
Да, може да се върна пак. Имам стари родители, имам мъж там, който обичам.
Но поради икономически причини, не мисля.
В общината, в която работя, трябва да се съкратят 400 чоека. Аз съм един от тях.
Не стегнах куфарите назад към БГ. Почнах да си търся нова работа. Трудно е.
Но ако се върна в БГ, пак същото-автобиографии, интервюта.
Дааа, мога да се обадя на приятел да удари едно рамо. Може и до там да стигна, знам ли.
Но това ще стане, чак когато съм опитала всичко възможно тук.

За съжаление т.нар. икономически растеж в БГ, коментиран по време на пускане на тази тема,
към днешна дата, се оказа грешна прогноза.
Имам приятели, на добри позиции, вече засегнати от кризата.
Искрено се надявам да няма същите размери, както тук.
Защото нашата социална система, не е подготвена да се погрижи адекватно.

 н Толумбичка аз също бях съкратена, но си намерих работа. Успех  и подкрепям написаното от теб по- горе.

Малко от страни на темата, след 30 минути по немската ТВ "Вокс" (Vox) в предаването  Goodbye Deutschland ще дават едно немско семейство, което отива да живее във Варна  Тъй като тоzи канал се хваща и по сателита, реших да го споделя 

Извиняваи Таняна ,прочетох съощението ти за предаването по ВОХ твърде късно.Би ли ми казала ако случаино знаеш къде мога да го гледам онлаи повторението?Предварително ти благодаря

Виж в сайта йм, но не zнам дали го ка4ват там.

Blagodaria

Със сигурност има и то вероятно е баш в България. Но както на всякъде ти трябва единствено торбата с парите. Както обезлюдиха селата можеш направо да си купиш едничко , да се населиш , да си обзаведеш едно къще, да си прокараш интернет и да си живуркаш на спокойствие. Не вярвам някой да се сети за теб и за селцето ти някога ... пътищата буренясват , картографите са все по неграмотни ... ако не си даваш адреса на никого можеш да си пре-спокойна.
за здравеопазване не се коси, бери билки, вземи си един билков справочник. Сега хомеопатията е страшно модерна , а и казват е много  безопасна , но и ефективна .

Живях 10 години в САЩ, завърших там висшето си образование, поработих, родих дъщеря си, прибрах се до БГ 3 пъти за 10 години.  Носталгията ме мъчеше първите 3 годи, после изтръпнах, завъртя ме ежедневието, докато не се стигна до моят бърз развод (след 8 години брак) и реших, че имам нужда от драстична промяна. И какво по-добре от това да се върна в БГ, прибрах се с дъщеря ми за 4-ти път, прекарах 2 месеца, намерих си много добре платена работа (не само са БГ стандарти) в София, страхотна занималня за детенце и с майка ми до мен за кураж, се впуснах, с известна доза страх, но и с много оптимизъм (все пак съм си у нас), в това ново предизвикателство. Пътят назад остава отворен и за мен, и за дъщеря ми, но сега имам възможност да и покажа и другата страна на монетата, а е и по-лесно разглеждането на Европа, отколкото, ако живеем в САЩ. За 1 година бяхме в Барселона, Атина и Мадрид, за следващата година - живот и здраве - планираме подробна Италия  Wink. Старите приятели ме приеха с отворени обятия, а дъщеря ми намери много нови другарчета, дори американчета (има едно в нейната група), с които да изгради незабравими моменти и да изживее прекрасно детство. Сблъскахме се дори и с местните болници, на дъщеря ми и се налови да лежи в детско отделени, само за изследвания, към Университетска болница, беше след ремонт, по едно дете в стая и боравеха с добра апаратура. Иначе, моят работодател, осигурява и мен, и семейството ми, в Токуда.

Разбира се, че има неща, които ме дразнят - бюрократщина без край, но пък в САЩ ме дразнеха други неща, няма пълно щастие, нали така...Хубавото е, че имах дом, който ме посрещна, когато се чувствах най-уязвима и...мекичките на баба  Laughing! Чувствам се добре, чувствам се жива, пътуваме из БГ, детенце ходи и на ски от държавната детска градина 2 пъти зимата, имам си болнични за мен и за детето, 20 дни платена отпуска (което е невъзможно за САЩ при първа година на работа), пия си кафето в Starbucks  Laughing, ходя на концерти и културни прояви и си мисля, че направих добър избор. Е, откраднаха ми портмонето и беше ходене по мъките из общини и институции, но и това мина. Избирам да насоча вниманието ми към хубавите неща, тях също ги има...

Носталгия към САЩ нямам, нито за момент, имах си няколко дружки, но се чуваме честичко. Поздрави на всички мами зад граница и на мамите, които ме посрещнаха тук, у дома! Дерзайте, бъдете себе си, отстоявайте позиции и се грижете за малките слънца до вас!  HugН

Ха ха, Дил,това ми хареса. Моят мъж беШе възхитен от една съседка на дядо ми,живеят в една махала, извън самото село. Та тази баба е по4ти 100% независима.Сама си произвежда квото и трябва и дори не знам дали си хар4и мижавата пенсия за неЩо или спестява от закуски.

Скъпа   нямаш и и представа какви чувства преминаха през мен ,докато четях поста ти.Разплаках се от радост ,препрочитах всеки един твой ред отново и ot ново.Видях и почуствах моята житейска история, точно както и ти си го описала.С единствената разлика че съм на първият етап-напускане на страната.При мен реших първо да осигуря за децата ми, поне първите основи  за завръщането ни в България(дом и работа).Това ми се отдаде малко трудно дистанционно и с много пътувания,но поне сам близо.Почуствах те много добре.С поста си ми даде повече кураж и сили да постигна мечтата си.Благодаря ти от сърце!