Незнам какво да правя!

vagabond 
всеки си знае най-добре положението, и аз искам да направя всичко за децата си, но пусто с тези мижави заплати не става, сина ми е на 16г. и работи в почистваща фирма за да има пари за глезотии ( не че ги харчи за глупости) купих му скъп ( за моето положение) телефон защото заслужава, не го казвам само че е мое дете, момичетата които го познават знаят какво дете е, разбран и отговорен, втория телефон си го купи сам ( пълна глупост според мен за какво са му два, но той си е работил и си е изкарал с труд парите за да си ги харчи) сам си плаща сметките на телефоните, таекондото, обувки, дрешки
радва ме факта че не мисли че сме му длъжни ( ако трябва да съм честна ме радва това му отношение) знае че може да разчита на нас, но ако ми каже че иска телефон за 300лв. пък другото както дойде
аз също гледам да не искам от майка ми, не и казвам когато сме зле с парите, жената на 60г. се принуди да работи в чужбина за да помага на децата си, а кога ще се поглези тя не се знае, нека не забравяме че тези родители се грижат за децата си докато станат самостоятелни ( а и след това) като често се лишават от много неща, не мога и да си помисля да кажа на майка ми че искам нещо за мен и тя няма право да си вземе един хубав парфюм примерно

Майка ти да не е в критичЕската?
Може би трябва да си потърсиш работа в някой по голям град, но не ти препоръчвам най голяемия в БГ , че е станал отвратителен .
Виж нещо по спокойно и успех.

а zа гсм zа какво ти е? zа да го исмаш? аz мога да си купя какъвто искам гсм , но имаме един прастар само zа връzка от градината на детето. За друго не ми е влиzал в работа .... даже срам сега се сетих, че само го мъкнав чантата и от няколко седмици не е zареждан ... Добре , че ми имат служенбия 

Такааа... много хубави коментари, като изключим че авторката май наистина се отказа да ги чете . Сигурно не и изнасят както и да е:)
По въпроса за това кой какво е длъжен - аз лично съм решила за себе си още като бях ученичка, че нашите не са ми длъжни, а не че те са ме натирили! Винаги са ми помагали с каквото могат и ако могат, без да ИСКАМ! Аз съм на 25, а майка ми е на 65 -работила е на две работи и още работи и считам, че има право да си живее както сметне за добре и да си купува каквото си иска! Ако не може да си гу купи й го купувам аз! И то с най - голямо удоволствие! Тя е човекът към който мога да се обърна за всичко, който е бил до мен в най-трудните моменти, който с години се е мъкнала с мен по болници, за да приличам на човек и повярвайте ми справила се е страхотно:)     Освен това, баща ми също се блъскаше до дупка, но просто имаха заеми! Не че на искали да ми дават!
Може да не съм ходила на лекции и упражнения, но когато можех четях много! Когато завършвах ми предложиха да работя в БАН и ми казаха, че съм нешлифован диамант! Работила съм и по проекти, защото са ме канили да работя мои преподаватели, не за да си спестят пари, изкарвах доста:) Така или иначе, явно нещо съм научила, нищо 4е не съм стояла по лекции! Въпрос на желание! Колкото пари съм наринала за книги...
Не съм привърженичка на излишно скъпите покупки, макар че съм бохем:) Но не считам за нужно да давам по Нти лева за телефон, 6тото било модерно! Имам три телефона, които са 100употреба и ми вършат чудесна работа:)
Не казвам, че родителите не трябва да дават, а трябва да е с мярка, ако имат възможност. А ако нямат, то тогава трябва да обяснят на детето защо не могат да му дадат