Мъжът ми иска да се върне у дома...

И аз съм си мислила много пъти така и дори не веднъж съм казвала на приятелка, която е в подобно ситуация, че е луда да се заробва, заради детето и колко по-леко ще бъде и на тримата им, ако се разделат, а не прават този компромис, заради дъщеря им.... И все такива неща в този ред на мисли, но когато ми дойде на мен до главата, обежденията ми и принципите ми, някакси потънаха някъде и обичта ми към сина ми взе връх над всичко останало! И аз незнам!
От няколко дни детето само плаче и казва "искам тати тука при мен седи, да гледа Краси"... Ей такива думи и изблици на тъга в детето ми ме побъркват и ме карат да се чуствам полувин човек! Разкъсвам се между разума си и това кое е правилно и между това, че сина ми страда ужасно и ме кара да се чуствам виновна, че дори и на полувина и аз имам вина за това му състояние! А най-ужасното е, че не мога да му помогна! Много е чуствителен знам и си мислех, че този период ще отмине, но той се завръща и то със страшна сила!
След 2 дни рев се обадих на баща му и му казах, да дойде да го вземе, за да се успокои малко, а той ми каза, да съм го била извела малко навън! Еми ако можех да го накарам сигурно щях да го направа, но сина ми не искаше да излезне и се бе вкопчил в дивана. Полудях, дори не си направи труда да звънне след някой друг час да пита успокоил ли се е, какво е станало! А предишния ден идва да го вземе, но сина ми абсолютно отказа да излезне навън, пък да тръгне с него абсурд. Искаше да стоят двамата вкъщи.
Та емоцийте ми дойдоха повече, огорчението, че не си мръдна пръстта да ми помогне, а после пак ще каже, ама защо не ми каза, че еди какво си... То е лесно така! Та обадих му се и му казах, че искам до края на седмицата да се консултира с адвокат и искам някакъв резултат и че докато не се реши проблема, няма да вижда детето! Сега сутринта ми звъни да ме пита дали съм го завела на градина и дали бил ревал! И пак все едно нищо... Незнам просто вече как да процедирам с този човек! И аз в емоцийте си понякога съм безумно крайна, но нито с добро, нито с лошо, той все си прави каквото пожелае. Лесно е, да си баща веднъж седмично и все друг да е лошия и да чупиш стойки, защо съм му креснала, защо еди какво си.... И аз ако го виждам само в събота и цяла седмица ми е спокойно и не мисла, за хиляди неща ще съм най-прекрасния родител на света!

Ако кажеш на детето истината? Че тати няма време за него? И спри да полудяваш! Старай се да не избухваш, дори кагато имаш повод за това - заради детето. Може да направиш друго - като говориш с БНД нека детето да е до теб, остави телефона на високоговорител (без той да знае естествено) и го предизвикай при следваща една такава ситуация да откаже да вземе детето. Ако то чуе всичко от неговата уста може много да си улесниш задачата. Може да е подло, но понякога е за добро.

Той е малък, на 3 години е, няма как да разбере, че татко му не може или пък че не иска да дойде! На мен самата ми е много сложно да му обясна ситуацията, защото каквото и да кажа, той казва, че иска татко му да спи при него и мама! Аз гледам напрекъснато да му казвам, колко много го обичаме с баща му и че тати живее в друга къща, но той си знае, че иска тати да живее в неговата къща, в неговата стая... Той се обърка съвсем, ние с баща му не се виждахме освен да си предадем детето и когато той реши да се връща вкъщи и времето прекрана заедно 3-мата явно го обърка и той реши, че все пак може да се върне, знам ли?

Нищо, че е на 3, не е много малък, за да няма спомени. Не изключвай ефекта от това, което ти казах. Още повече твоето колебание отначало не ти е било в услуга, а тъкмо обратното. Дай на детето да разбере (с по-твърд тон, ако трябва), че положението ще бъде такова и после го остави. То ще свикне, ще видиш. Създай му уют и спокойствие и няма да имаш проблем. Просто трябва време да мине и всичко ще си дойде на местото. Знам, че ти се къса сърцето като го слушаш как плаче, но не трябва да се притесняваш излишно - все пак и за двамата е период на адаптция.