Цитат
Много хубава тема. Както са казали вече - някои прояви са присъщи за възрастта вече, не толкова за характера. Отакакто се помня знам, че майка ми и нейната майка са във вечен конфликт. Кога заслужено, кога не, но факт. И знам приказките на майка ми, че никога няма да прилича на майка си. Да, ама вече започва да прилича. И за нея е кръвна обида да й се каже, че е така. А то е факт. И за мен преди години беше странно да си и помисля даже, че мога да реагирам, постъпвам и мисля като майка си, но е факт, че го правя.
Идеални родители няма! Нямам и намерение да се старая да бъда такава. Ако трябва да бъда честна, това, което помня и бих избягнала в отношението с моите деца е... не знам как да го обясня - не е прекалена свобода, по-скоро прекаленото доверие и оставяне за адекватни реакции на детето, но то невинаги е готово за това. Confused
Хм, мъчно би ми било майка ми да прочете това, но е факт, че понякога ми се е искало да бъдат по-съпричастни с проблемите ми според възрастта ми.
Идеални родители няма! Нямам и намерение да се старая да бъда такава. Ако трябва да бъда честна, това, което помня и бих избягнала в отношението с моите деца е... не знам как да го обясня - не е прекалена свобода, по-скоро прекаленото доверие и оставяне за адекватни реакции на детето, но то невинаги е готово за това. Confused
Хм, мъчно би ми било майка ми да прочете това, но е факт, че понякога ми се е искало да бъдат по-съпричастни с проблемите ми според възрастта ми.
. Трудно мога да се сетя по какво искам да приличам на тях. 
