Как се справяте психически?

Здравейте!
Много хубава тема сте избрали за разговор,но колкото повече чета толкова повече се отчайвам.Преди не ми правеше впечатление дали ще видя някое дете и ще се размина с бременна жена.А сега всякъш живея в един свят на бременни и деца.Жените надули корема ми изглеждат толкова секс че дори и 100 кила да са няма да ми направи лошо впечатление и няма да се притесня от това че един ден и аз ще бъда така.Дори факта че родилните болки са големи не ме притеснява(поне за сега)Толкова много да искам да забременея че имам чувството че бебето ще излезе като тапа от мен.Тук в този форум виждам доста жени които се мъчат да имат деца и опитите им са неуспешни в продължение на години.Преди всякъш бях по спокойна.Притеснява ме факта че преди имах 2 годишна връзка с момче което беше първият мъж в моя живот.Бях на 13г и естествено не бях много добре информирана за това как да се пазим.В продължение на 2 години приятелят ми изхвърляше семето си в мен,като а си мислих че той ме пази...знам ли....След като се бях разделила с него и след 5-6 години се зачудих с какув акъл съм го правила това...Ами ако бях забременяла.И си казвах че господ ме е пази.Но сега си имам друг приятел(вече съм на 25)и скоро ще правим сватба,но от 3 месеца започнахме да действаме за бебе и започнах да се съмнявам че не господ ме е пазил през онези 2 години а явно съм имала проблем.А знам че това момче вече е йенен и си има синче.Значи проблема не е в него.Мислите ли че не съм била достатъчно развита тогава и затова не съм забременяла.?Естествено радвам се че не се е случило тогава защото сега много щях да си патя.Но...как е възможно да правиш опити с двама различни мъже и да няма нещо положително. ?Дали не трябва да си направя изследвания?и всъщност какво трябва да кажа на генеколожката като отида при нея.?Как се казват тези изследвания?

Много ще се радвам някои да ми отговори на това което съм записала защото със всеки изминал ден изпадам в големи депресии.Благодаря предварително