Публикувана: 9 окт. 2008, 20:15 ч.
Последно мнение: 20 окт. 2008, 14:12 ч.

Кога си заобичахте бебетата?

8 389
177
1

Гост

# 165 19 окт. 2008, 10:17 ч.

Цитат на: Angel_Dust в сб, 18 окт 2008, 19:49

Абе сега четох поста ти за зодиите.....това направо го отпиши.....супер глупотевина...ми ако стане както искаш, а след всичките ти зчисления се роди преждевременно или го преносиш и отиде в друга зодия - ще го връщаш ли....
Хич не се настройвай на такива вълни - като почнеш с опитите - каквото такова...

Права си,за риск сметките да не ми излязат,обаче може и да се получи?!Планираме толкова много неще,защо не зодията на човек с който ще съм`докато смърта ни раздели`в най-прекия смисъл?Аз имам наблюдения и наистина с някой зодии се разбирам по-добре,отколкото с други!Налудничево е ,но какво пък защо да не пробвам 1-2 години да целя зодиите!? Heart Eyes

# 166 19 окт. 2008, 10:28 ч.

Мнения: 2 673

Заобичах ги, още докато бях бременна.

# 167 19 окт. 2008, 10:34 ч.

Мнения: 616

Винаги съм обожавала децата и винаги съм искала бебе, обожавам малкото човече което расте в мен и нямам търпение да го прегърна Heart Eyes

# 168 19 окт. 2008, 21:14 ч.

Мнения: 411

На втория ден след раждането.Тогава го заобичах истински,но не че преди това не съм се интересувала от него.
Задави се както си лежеше и много се изплаших.Все едно ме поляха с вряла вода.Тогава дълго си го прегръщах и не исках да го оставя.
ooooh!

# 169 19 окт. 2008, 22:03 ч.

Русе
Мнения: 616

Децата винаги са ме обичали и търсили за игри, и на мен ми е било приятно с тях. Когато роди сестра ми разбрах колко крехки и нежни са тези малки създания Heart Eyes

обожавам си племенниците Hug

Мъникът, който имам съм го заобичала още преди да решим да имаме деца, дори бях убедена, че ще е момче Mr. Green

кошмарът, който изживяхме и двамата в родилно, направи любовта ми към него още по-голяма и силна Heart Eyes

# 170 19 окт. 2008, 22:17 ч.

Мнения: 307

И двата пъти от момента,в който разбрах че ще ставам мама започнах да си ги обичам Heart Eyes

# 171 19 окт. 2008, 22:27 ч.

Все на втория етаж
Мнения: 5 894

Цитат на: tonkabonka в чт, 09 окт 2008, 21:31

Когато родих дъщера си, все още "не я познавах"... Гледах я отстрани и си повтарях "това е моето дете"... Когато навърши 2 месеца вече бях тотално и безвъзвратно изгубена в любовта си към нея и това чувство става все по-силно и силно, че направо ме боли Heart Eyes

Описваш мен.
Така бях и аз с дъщеря ми. Сега със сина по същия начин. Чудех се ще ги обичам ли еднакво, беше ме страх. Сега ги обичам безкрайно, до болка и двамката.

# 172 19 окт. 2008, 22:35 ч.

София
Мнения: 2 381

Заобичах си бебето след като го родих и вероятно чак след като минаха неразположенията след раждането и ми се възвърнаха силите. Като бях адски уморена в началото ми призряваше, че трябва пааак да ставам и да кърмя. Исках просто да си почивам, ама, нъцки. Сега го обичам безумно. Не мога да си представя живота си без него. Дори, когато заспи в ръцете ми, при кърмене продължавам да го държа, защото знам, че ще порасне и ще останат само спомените от това колко мъничък е бил.
По принцип не съм фенка на децата и преди ги отбягвах, защото смятах, че един ден ще си имам мое, което да ми надува главата, та защо някои чужди деца да го правят???
Родих на 28 г. Ако не се бях сблъскала със заболяването ендометриоза едва ли щях и досега да искам дете, но пред перспективата след години да не мога да имам, реших че е по-добре да си имам.

# 173 19 окт. 2008, 22:42 ч.

Мнения: 10

Още от 16годишна обичам децата и когато забременях бях най-щасливата жена на света.

# 174 19 окт. 2008, 23:08 ч.

Мнения: 318

От първия миг, в който го видях след раждането Hug

Най-красивия Grinning

, нямаше как да не ми се разтрепери силно сърцето, като при влюбване Simple Smile

Преди това не съми подозирала що за безвъзвратно чудо е това - майчината любов Heart Eyes

Иначе чужди деца ме радват и аз съм им много забавна, но не изпадам в неконтролируем захлас Simple Smile

Просто - мойто си е най-най Simple Smile

# 175 20 окт. 2008, 01:07 ч.

Мнения: 1 367

Започнах да го обичам в момента,в който разбрах за него.Когато ми го донесоха след раждането,той не спеше.Гледаше право в мен с едни такива огромни сини очи.Тогава вече се влюбих безумно в него.Няма друга такава обич,и тя няма нищо общо с чувствата,които изпитвам към баща му.Да,понякога ме дразни,ядосва ме,докарва ме до истерия,но той е моето дете и аз винаги ще бъде луда по него.

# 176 20 окт. 2008, 09:55 ч.

Мнения: 50

В началото на бременността много се радвах, нямаше по-щастлива жена на света, но към петия месец започнах да се замислям - най-вече дали ще успея да бъда добра майка, изобщо как ще се развие животът ми оттук нататък, все пак нов и толкова важен човек се появява (при мен дори 2 ) - отговорността е наистина голяма. И горе-долу до последно ми тежаха тези мисли, НО

Цитат

Казват, че като го гушнеш за пръв път, ти става най-любимото същество на света... Smile

Абсолютно вярно! При мен всякакви съмнения изчезнаха, когато си ги видях за пръв път, емоциите взеха връх и... Нямаше как да не ги обикна просто.