Ако някой реши, че иска да се развежда ще си намери основания цяла планина - от проблеми в брака, през личностни кризи, та до кривата стена в тоалетната или капещия кран.
- Публикувана: 11 окт. 2008, 10:17 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2008, 15:35 ч.
Липсата на любов достатъчно основание ли
Амииии, аз правя разлика между онази изпепеляваща любов, съпътствана от пърхащи в стомаха пеперуди, изтръпване при всеки поглед и постоянен копнеж /т.е. любов=влюбеност/ и другата любов, която включва в себе си всичко останало - обич, уважение, приятелство, привързаност, всеотдайност, добър секс 
, липсата на другия при отсъствието му, спокойствието в негово присъствие, животът на "една вълна" и т.н. /онази любов, при която другият е станал част от живота ти и част от самия теб/.
Описаната хипотеза ми звучи като втората любов - в такъв случай бих била щастлива и никога не бих дори и търсила онази влюбеност, която вече ме радва у тийновете /примерно, при 22-годишната ми колежка, която с треперещ глас говори по телефона с гаджето си/. С времето истинската любов преминава от влюбеност към любов.
Ако изобщо липсват чувства - всичко останало /и уважението, и зачитането на личната свобода, и привидното спокойствие/ надали биха били нещо повече от лицемерие и поза. А аз самата не бих могла да живея в лъжа. Ако е така, бих си тръгнала, независимо колко сигурност /фалшива/ ми дава това "семейство"...
Ако се влюбя в друг, но обичам съпруга си, също не бих се развела.
Ако обикна друг и към съпруга ми не чувствам нищо, няма причина на този свят, която би ме задържала с него...
, липсата на другия при отсъствието му, спокойствието в негово присъствие, животът на "една вълна" и т.н. /онази любов, при която другият е станал част от живота ти и част от самия теб/. Описаната хипотеза ми звучи като втората любов - в такъв случай бих била щастлива и никога не бих дори и търсила онази влюбеност, която вече ме радва у тийновете /примерно, при 22-годишната ми колежка, която с треперещ глас говори по телефона с гаджето си/. С времето истинската любов преминава от влюбеност към любов.
Ако изобщо липсват чувства - всичко останало /и уважението, и зачитането на личната свобода, и привидното спокойствие/ надали биха били нещо повече от лицемерие и поза. А аз самата не бих могла да живея в лъжа. Ако е така, бих си тръгнала, независимо колко сигурност /фалшива/ ми дава това "семейство"...
Ако се влюбя в друг, но обичам съпруга си, също не бих се развела.
Ако обикна друг и към съпруга ми не чувствам нищо, няма причина на този свят, която би ме задържала с него...
Борисе, от миналата тема в същата мелодраматична насока поне не се ли научи, че любов се членува с едно "т" . Не се заяждам, избожда ми очите направо..
Иначе по темата -не, конкретно в описаната ситуация, когато съжителството е приятно и не създава проблеми на никой от партньорите, не виждам защо да се разпада семейството. Виж, ако лелееш и жадуваш близост навън и имаш някой предвид, се връщаме на предишната ти тема и там имаш достатъчно отговори.
Иначе по темата -не, конкретно в описаната ситуация, когато съжителството е приятно и не създава проблеми на никой от партньорите, не виждам защо да се разпада семейството. Виж, ако лелееш и жадуваш близост навън и имаш някой предвид, се връщаме на предишната ти тема и там имаш достатъчно отговори.
При така описаната ситуация аз виждам двама съквартиранти,които още малко и ще си доведат половинките да живеят задружно и весело 
Като нямат финансови проблеми защо просто не се разделят и да си живеят живота както им харесва(или може би това е което търсят.........)
Твърде хипотетично и след като не се отнася за автора не намирам смисъл в темата
Като нямат финансови проблеми защо просто не се разделят и да си живеят живота както им харесва(или може би това е което търсят.........)
Твърде хипотетично и след като не се отнася за автора не намирам смисъл в темата
Любовта е първопричината за един брак (като изключим браковете по сметка). Значи, за да са заедно един мъж и една жена все някога са се обичали.
Според мен трябва да се открият причините довели до охлаждане в отношенията и да се преодолеят с общи усилия !
Глупаво и егоистично е да зарежеш децата си, домът си и човекът, с който живееш заедно само заради едната тръпка, сбъркана с истинската любов - любовта не е само страст, моментна емоция и трябва непрекъснато да се разпалва, за да не угасне в сивото ежедневие...!
Според мен трябва да се открият причините довели до охлаждане в отношенията и да се преодолеят с общи усилия !
Глупаво и егоистично е да зарежеш децата си, домът си и човекът, с който живееш заедно само заради едната тръпка, сбъркана с истинската любов - любовта не е само страст, моментна емоция и трябва непрекъснато да се разпалва, за да не угасне в сивото ежедневие...!
Винаги са ми изключително странни изказвания от рода "Любовта вече отдавна си е отишла!". Аз съм от хората, които твърдят, че при подобен сценарии, тя изобщо не е била налице. Лудото, страстно привличане, което изгяря бързо като сухо дърво, не е собствено любов, няма ясен контиунитет. То е мимолитно, дори болезнено силно преживяване, най-често свързано предимно със страстите на тялото и емоциите, отколкото с някакво състояние на духа, т.е. цялостно отдаване на даден човек.
В този смисъл, въпросът ми се струва малко необмислен, но има и друг проблем. Въпросът е от общ характер, защото може да се отнесе до множество случаи, но не може да получи общ отговор, а само конкретен, спрямо даден случай. Така че, не виждам как ще дадем задоволителни отговри.
В този смисъл, въпросът ми се струва малко необмислен, но има и друг проблем. Въпросът е от общ характер, защото може да се отнесе до множество случаи, но не може да получи общ отговор, а само конкретен, спрямо даден случай. Така че, не виждам как ще дадем задоволителни отговри.
Научно е доказано, че химията между двама души продължава за около две години. След това остават обичта, уважението, взаимното доверие. Ако търсиш непрекъснато любов то значи да прескачаш непрекъснато от човек на човек и да се развеждаш във всеки момент, в който усетиш, че няма вече любов. Аз не бих го направила.
Ама това правило ли е или има изключения? Защото ние сме все още безумно влюбени след хм...7 години...
Аз не бих се развела на твое място най-вече заради децата. Но ако се появи някой на хоризонта...
Не се знае... Знам, че приятелят ми много държи на любовта и ако тя изчезне между нас, би се разделил с мен. Но аз не бих... 
При наличието на дете / деца / , особено ако са малки, в никакъв случай. След като говорим за уважаващи се взаимно индивиди , при които любовта и при двамата си е отишла, следва негласно / а защо не и гласно / споразумение за поддържане на странични връзки, дискретно разбира се.
Ако децата са големи и особено при наличието на перспектива за лично щастие на кой да е от двамата партньори, развода е за предпочитане.
Труден е случая, ако любовта си е отишла едностранно, т.е. единия все още обича и желае пълноценна връзка, а другия само съжителство.
А с това Не съм много съгласна. Напълно е възможно да обичаш някого страстно с тялото си и същевременно от цялата си душа. Дори смятам, че да срещнеш така любовта в точното време, би била завинаги. Малко обаче са късметлиите.
Ако децата са големи и особено при наличието на перспектива за лично щастие на кой да е от двамата партньори, развода е за предпочитане.
Труден е случая, ако любовта си е отишла едностранно, т.е. единия все още обича и желае пълноценна връзка, а другия само съжителство.
А с това
Лудото, страстно привличане, което изгаря бързо като сухо дърво, не е собствено любов, няма ясен контиунитет. То е мимолетно, дори болезнено силно преживяване, най-често свързано предимно със страстите на тялото и емоциите, отколкото с някакво състояние на духа, т.е. цялостно отдаване на даден човек.
Не.
Аз обаче се питам обратното- ако е останала само обичта (понеже за любов, всмисъл на влюбеност не може да се говори при продължителна връзка/брак) и нищо друго не свързва двамата (като общи цели и интереси, и съществува разминаване в очакванията на един към друг, фундаментални различия при възпитаването на децата, несходства в характерите и т. н.) заслужава ли си? Доста дълго време не мога да си отговоря
Аз обаче се питам обратното- ако е останала само обичта (понеже за любов, всмисъл на влюбеност не може да се говори при продължителна връзка/брак) и нищо друго не свързва двамата (като общи цели и интереси, и съществува разминаване в очакванията на един към друг, фундаментални различия при възпитаването на децата, несходства в характерите и т. н.) заслужава ли си? Доста дълго време не мога да си отговоря
Не съм много съгласна. Напълно е възможно да обичаш някого страстно с тялото си и същевременно от цялата си душа.
Да, и аз това казвам - двете заедно става, но не само първото.