Хората, които престанат да се желаят, много трудно продължават да се обичат. Съответно, липсата на любов се компенсира със забежки. Забежките водят до отклоняване на вниманието от партньора вкъщи и насочване на положителната енергия извън дома. Тогава не е ясно как ще се запазят добрите, културни отношения, за които се говори, че съществуват.
Скоро говорих с една приятелка, която ми разказваше за една жена, вече над 80-годишна. До смъртта си, нейният съпруг й държал ръката, преди да заспят и й казвал, че е неговата любов.
Вероятно не го е владеела онази младежка страст, но любовта я е имало. На тази възраст.
До края на живота си, човешкото същество се нуждае от любов. И трябва да я търси, да я изисква, а не да оправдава липсите й като някакви безумни трансформации в приятелство и т.п.
Скоро говорих с една приятелка, която ми разказваше за една жена, вече над 80-годишна. До смъртта си, нейният съпруг й държал ръката, преди да заспят и й казвал, че е неговата любов.
Вероятно не го е владеела онази младежка страст, но любовта я е имало. На тази възраст.
До края на живота си, човешкото същество се нуждае от любов. И трябва да я търси, да я изисква, а не да оправдава липсите й като някакви безумни трансформации в приятелство и т.п.
! Затова първо трябва да си наясно дали обичаш, дали си обичан и дали си готов да носиш отговорностите на семейния живот и чак тогава да се обвързваш.
така си мисля сега,пък не знам как ще реагирам ако ми се случи 
