Бихте ли поощрили дъщеря си да се пази девствена за съпруга си?

"Няма втори шанс за първи впечатления.!!"

Много точно и на място казано! Имам предвид за "втория шанс".
Като чета обаче мненията ви си задавам два въпроса.
1: Как е възможно да има толкова хора, които да казват, че е възможно двама души да се обичат и да не си допадат сексуално?
2: "разните секти които се подвизават
безнаказано у нас успешно промиват мозъците както на младите ,така и на старите.."... чудя се кои секти имаш предвид? Щото и православната църква доколкото знам така мисли. А ако имаш предвид евангелските църкви ще кажа само, че вероятно не познаваш добре българската история. Вероятно за теб те са се появили в България някъде около 90те на ХХ век. Ами ако мислиш така не си съвсем права. В България евангелски църкви съществуват преди страната ни да има своя независима църква (това означава и преди Освобождението). Голяма част от първите български министри след Освобождението са завършили евангелското училище "Робърт колеж". ... 
Моят опит със секса е по-ограничен. Не съм имал друга жена освен съпругата си. Това не означава, обаче че съм се разочаровал след брака. Майка ми не е имала друг партньор освен баща ми и доколкото знам ако въобще двамата са имали някакви неразбирателства те никога не са се основавали на сексуално несходство. Баба ми не е имала друг мъж освен дядо ми и мога да кажа, че двамата много си подхождаха във всеки смисъл. Това няма как да не проличи. Отнася се също и за прабаба ми... И мога да кажа, че всички които съм споменал са били евангелисти.

Чудя се на какво се дължи такъв голям процент "влюбени" хора, дето не си подхождат сексуално?
А дали моят мозък е "промит" ... Ами мисля, че имате за какво да ми завиждате!

Да отговоря аз пък на БориСе - не ми е ясно от къде си информиран за сексуалният живот на собствените си прабаба и прадядо и съответно баба и дядо! И да те попитам не бъркаш ли едно напасване в характерите и добро приятелство с "чудесен сексуален живот"! Още повече говориш за поколения, при които развода е бил почти немислим! Кажи ми тези влюбени твои прародители - колко време и каква дружба са имали преди брака? Според мен говорим за примирение и приемане, че хубав или лош -това ще е твоят партньор! Лично мое мнение е че просто твоите баби са били умни жени и са знаели, че трябва да са  доволни за да могат да водят нормален живот иначе ги чакат кошмарни години! Не мога да се съглася, че това е бил техният личен избор, но такива са били времената! Изобщо обаче не желая да коментирам въпроса от теологична гледна точка и не е важно дали жените са "евангелистки" или не!
А относно върхушката от преди освобождението - не малка част са учили и в т.нар. "Католически" колежи - моят баща е бил във френски католически пансион, до 4-ти клас, след това момчетата или са заминавали за Франция или са отивали в обикновени училища! Моят баща е щял да замине, ако не е била дошла далечната 1944г. А за върхушката за която ти говориш може да се поспори дали са получавали "евангелско" образование или не, но в крайна сметка това не е обект на тази тема!

Нямам против да споря, но преди ти да започнеш да го правиш е добре да се подготвиш, защото аз съм подготвен. А за баба ми и дядо ми ... Наистина има за какво да завиждаш, вярвай ми.

Е,то и не съм имала друг мъж,освен бащата на дъщеря ми,обаче нито сме женени,нито имаме намерение...

БориСе - не мога да разбера на какво трябва да завиждам на твоите баба и дядо! Ами ако ти кажа най-чистосърдечно, че твоите баба и дядо трябва да завиждат на мен - "вярвай ми" - какво правим? Впускаме се в безсмислено дъвкане на едни и същи доводи!Не виждам също за какъв спор трябва да се подготвям и още повече, защо трябва да те убеждавам в неща, за които всеки си има собствено мнение и разполага с някакви факти! Още повече писах и ще се повторя, че историята не е място за обсъждане тук!
Но както и да е...! Все-пак тази тема е всеки да си изкаже личното мнение, а  моето просто не съвпада с твоето и това е положението!

Това са глупости.Отдавна мина това време.

такова е и моето мнение..

какво ако всичко е наред преди брака, но стане така, че мъжа приживее някаква травма и неможе да задоволява по една или друга причина жена си, това причина за развод ли е? Като се жени човек, не го ли прави за живот, не обещава ли да се грижи за другия и обича и в болест и здраве и там както върви ритуала.... Излиза, че някой се жени или е с някой най вече заради добрия секс? Малко първично ми се струва....

1.На мен не ми се е случвало истински да обичам някой и да не си пасваме в леглото. Както и познавам доста религиозни тук, които са се пазили (мъжа и жената) и нямат проблеми в  секса.

2. да бих поощрявала дъщеря си и сина си....но остава тяхно право да решат кога и какво да правят в живота.


-----------
стига с тия секти бе, кое е секта и кое не е? Една е била Църкавата на Исус, всичко от там нататък е секта в истинския смисъл на думата, това, че някой са от дълго време като католици, православни, протестанти  не ги отделя от тази категория.

Мъжът ми се прибира вчера и ми казва, че негов колега индиец ще се жени и сме канени на сватба. Питам го за кого, понеже го познавам човека и знам, че живее сам - млад, преуспял програмист, 30+, интелигентен, но сам. За жена от Индия, казва ми моят мъж, която той (колегата) не бил виждал още.  Така повелявала традицията, но индиецът вярвал в правилния избор на родителите си  и освен това щял да има преимуществото да я види преди сватбата (не разбрах на снимка, на живо или как). Девойката е 100% честна, дума да няма. Организирали сватбата от разстояние. Та, не само девствени на по 30, ами и на сляпо се се вземат няои хора.    Не е като да не знам, че има такава традиция.. но все пак е 21 век..
Майтапът настрана, ужасно много ме замисли цялата работа..

И, не, не бих я поощрила. Не бих я продавала и за парцали в мол-а. Едиствено бих я поощрила да го направи тогава, когато се чувства готова с момчето/мъжът до нея, без значение дали е на 15 или 25.

Така е, Ева на сцена , повечето южно-азиатци са така. Говорила съм с много от тях, за да разбера този феномен - за мен това си е феномен в 21 век да съществуват уговорени бракове - но ето, факт. Питала съм ги - жените -  какво става ако не са щастливи, казват, че гледат да са щастливи със свекърва си и сестрите/жените на братята на мъжа.
Скоро говорих с една индийка, водим децата заедно на училище, и ми каза, че ще се връща в Индия да се омъжва. Стана ми странно - има дете все пак - каза, че като била в Щатите преди години, се влюбили с някакъв индиец, направили детето, но той бил незаконно там, подписали брак, той си узаконил статута и отишъл да живее при някаква гъркиня. Развели се. Но цялото семейство и приятели в Индия и търсят мъж - намерили и, най-накрая. Обаче днес да замине, утре да замине - не заминава. Накрая един ден ми каза, че брат и отишъл в къщата на въпросния бъдещ жених и ги хванал на калъп с нейната приятелка. Та ... идеята била той да се ожени за моята позната, да си узакони отново статута и да си дръпне изгората от Индия. С две думи - и там са въртели страхотни.
Имах и една колежка от Бангладеш, тя има син на около 20 год и ми сподели, че ако синът поиска от нея да му намерят жена, ще го направи за него, имат си техните общества и независимо на кой континент са - действат според правилата.

Иначе по темата - ако за поощряване - бих, но кой ли ще ме слуша точно за това? По-скоро ще се постарая всячески да води безопасен сексуален живот, и то на възраст, която е приемлива. Отсега работя по въпроса да сме приятелки и да си казваме всичко. Дано успея.

Възможно е - обичат се,при секс единият е постоянно ощетен(все  тая кой),но заради любовта продължава напред.В един прекрасен момент се появява възможност за ново завоевание,в което да намери това от което е лишен вкъщи и си го взима.Следват вече два вариянта: или любовта се прехвърля върху новият субект;или все още се обичат с половинката,но тайно ощетеният си взима своето на друго мяста.Това за любов като на Ромео и Жулиета си е чиста художествена измислица.

По темата - не бих поощтрила дъщеря си да се пази девствена.Но ще се постарая да я науча да води безопасен сексуален живот.

Подкрепям

Съгласен съм! Определено не сме на едно мнение и е нормално всички да разсъждаваме по различен начин.

Да, съгласен съм и с това, че времената се менят. Но определено няма нищо ново под слънцето. Такива, които да мислят, че "Ромео и Жулиета си е чиста художествена измислица." (имам предвид, че такава любов като тяхната не съществува днес) е имало и докато Шекспир е пишел произведението си. Както и такива като мен дето вярват в истинската любов ще има и след мен. Думата "любов" означава да зачиташ другия повече от себе си. И в този смисъл не мога да приема, че може да има "ощетени" в любовта.

Не ми е трудно да предположа, че баба ми и дядо ми ако не от теб, са били по-щастливи от по-голямата част от пишещите тук.
Защо ли!?
Ами заради тези изказвания от рода на "размера има значение" или "Възможно е - обичат се,при секс единият е постоянно ощетен(все  тая кой),но заради любовта продължава напред.В един прекрасен момент се появява възможност за ново завоевание,в което да намери това от което е лишен вкъщи и си го взима."

Просто за баба ми, дядо ми, мен ... взаимоотношенията в семейството никога не са стояли по този начин. Мнението ми в случая съвпада с това на benson10. Само мога да допълня, че същото се отнася и при невъзможност жената да прави секс. А такива моменти съществуват. Било поради анатомични или физиологични причини. Любовта е много повече от секс. А когато двама души се обичат те намират начин да го изразят.

За българите учили в Робърт колеж ето ти малко информация:

http://www.argumenti.net/?p=46

преди около 100 години, сигурно бих... 

Какъв късмет, че всички вие като евангелисти случайно сте се влюбвали пак в евангелисти! Наистина истински късмет!
Ами ако случайно се беше влюбил и искаше да се задомиш с недевствена атеистка? Кво правим тогава? Или това е изключено?

Не е възможно двама души да се обичат и да не си паснат сексуално.
Психологията дели любовта на различни видове-според отношението между партньорите,което разбира се се изразява в доста неща.Затова много от вас казват,че са обичали някой,но сексът с него не е вървял.Просто любовта им към него не е била любов в истинския смисъл на думата,с всичките неща,които я съставят,а те не са едно или две.Не разбирам и защо девствената влюбена девойка задължително след разочарованието си(в зависимост дали ще има такова след първия път)ще потърси някой друг и това е за нейно добро?Добре,ще може да прави хубав секс,но да обича ще се научи ли?Eдното при едното се добиват с времето,но при другото нещата май не стоят точно така.
А за такъв избор не е задължително да са виновни религиозни убеждения,понякога е до вътрешна нагласа.
Не подкрепям безприкословно клишета като "секс само след брака".По скоро секс само с някой,който истински си заслужава.А как ще се разбере дали една връзка няма бъдеще въпреки първото впечатление?Ами,когато някой от партньорите не отреже другия при първия изникнал проблем...
Хипотетичната ми дъщеря(всъщност всичко това и за момчетата важи) не бих ограничавала,но ще се радвам,ако осъзнае кое е значимото в живота и в случая в любовта.И бих се почувствала ужасно,ако на този етап разбера,че на 15 води полов живот.В никакъв случай не бих я подкрепяла да се води по акъла на някой,когото не трябва или пък да се влияе от не каквото трябва.Бих се радвала,ако иска да се пази за някой,който истински си заслужава.