Здравейте отново, едва сега сядам зад компютъра. Всъщност не знаех, че хиперактивност е диагноза. Прегледах линковете, които сте ми пуснали и ми се изясниха някои неясноти. Благодаря! 
Натъкнах се на много неща, които смятам, че ще са ми от полза, а и се оказа, че има и други деца като моето 
, невероятно, но факт 
Натъкнах се на много неща, които смятам, че ще са ми от полза, а и се оказа, че има и други деца като моето , невероятно, но факт Ами... Можеш да култивираш малко положително мислене и у себе си. Винаги, когато те измори с вилнеенето наоколо, излизай от стаята, отделяй се за миг сама и си мисли, че твоето дете, при все, че не е лесно за гледане, е далеч по- щастливо от децата, които са "лесни". Просто организмът му произвежда повече ендорфини... и повече щастие, което трябва някак да излезе и да "залее" и околните. Е, по някога на тях им идва повечко, но... нима не е по- добре, от колкото да е по природа меланхолично, спокойно, но и по- скоро тъжно и рядко истински, "диво" щастливо?..
Вместо да се противопоставяш на щурите му игри, се присъедини - по- лесно е. Така или иначе не можеш да победиш. Много по- леко е, ако и ти участваш. И ако настоява да се бори с лоши рицари, по- добре стани пират на място, което е "безопасно", от колкото да се опитваш да го "свалиш на земята". Кой знае?.. Може би трябва да играе всичките тези игри, за да стане един ден велик писател?..
има нещо очарователно в тази "будност", определено няма да оставят живота си да им "се изплъзне" и ще го изживеят на макс 
Винаги съм се възхищавала на активността във всичките й измерения и не съм харесвала инертността, както и меланхоличния темперамент 
