"Издивяването" на 3 годишните

Приятна вечер на всички, успех на теб и Весели празници !!!    

О, не, личи си просто че жената е решила да си излее нервите У форума...или има време за губене...
А тона и ...едва ли заслужава повече внимание...

По повод темата...ще отмине издивяването надявам се и всички деца са различни, т.е по различно време ще им отмине. Обаче...метода с викането и спукването от бой определено не ми е по вкуса...При малката дори само лека забележка предизивиква рев с отговор"Мамо, не ми се карай, аз те обичам!". При все че не съм я спуквала от бой, т.е. не съм опитвала да предизвикам страх и уважение с това, детето си ме уважава. Случва се даже да ми целува ръце, ей така от радост. Добричко ми е детето и без бой.
С това с което се включих в темата беше цитат на майка преди мен, че децата слушайки много в ДГ е редно да разпуснат сред близките поне- нормално е! Когато и в детската започнат да лудуват както във къщи, сигурно дивотийките ще се уравновесят. Но все пак са различни...така че...
тити поздрави!

Някои родители просто имат авторитет пред децата си.
Не могат да обяснят как го правят ,за това и Джуличка не обяснява.
Пък и  да беше обяснила - не всеки може да го приложи.

Дъщеря ми навърши три години  и също започна да се опитва да се налага.
Ако тръгне да реве - просто не й обръщам внимание,седя си кротко и от време на време й казвам нещо ласкаво.Мисля ,че това я обърква.
Прилагам и друг метод,когато сме в къщи  - правя се ,че рева с нея .Много е недоволна .Веднага спира и ми казва " мамо ,недей плака,само аз".Аз обаче настоявам ,че и аз ще плача и така ,докато се откаже.

Пак да се включа и аз като с голям опит на издивяващо дете. 
Аз съм намерила начин за справяне със ситуацията, но ме изнервя факта, че няма шанс (или поне няма да е скоро) тази първична реакция, която следва след какъвто и да е отказ или несъгласие от моя страна да му изпълня нещо, което иска. Сълзите на очите идват на секундата и в последствие преминават в т.нар. тръшкане. Не може да се научи да реагира спокойно и да изчака обяснението ми или предложение, което казвам. Защото просто забрана никога не изказвам, винаги предлагам алтернативен по подходящ вариант. Не виждам смисъл от това да му спра телевизора, защото са му са събрали много часове , а да изляза от стаята и да не му обърна никакво внимание или да предложа нещо друго за правене. Но пак първата реакция е ужасна.
За наказание вече сме на 5 и не е възможно да бъде заставен да стои до стената или нещо от сорта. Единствените наказания, които прилагам са лишаване от нещо любимо и обяснението, че това е защото е направил конкретната пакост.
За сега други успехи нямам. Малко изнудвачески подход, но не мога да измисля нещо по добро.
Макар, че постоянно ми казва, че ме обича и ме гушка, дори реве, ако му се карам, защото мисли че в този момент аз не го обичам. Ако му се скарам или забраня нещо  , което в момента много силно желае или не мога да му изпълня желание (някое абсурдно например  ) направо ми казва да се махам , че не ме иска , че съм лоша майка и т.н. 
Извинявам се за дългия пост, но това е положението.

И аз много обяснявам и се опитвам да  предлагам алтеранативи,но може би това не е правилно.
Може би трябва да сме по-категорични -нещо от рода на "забранявам ,защото така трябва и точка".
Много от познатите ми са строги с децата си и виждам ,че те ги слушат.
На мен не ми идва отвътре ,но мисля,че мога да се вживея и в тази роля ,щом е за добро.

при мен забраните не вършат работа. Забраните са ефективни "в мирно време", не когато детето се опъва насреща ми.
Единственият начин е да предотвратявам ситуацията. Но не винаги го усещам, или имам време, или  изобщо мога да я предотвратя.
доста прилича на поведението на сина на пасинет, само дето е по-малък и не се тикосва.

При нормално реагиращи деца може и да върши работа строгостта, но аз както вече споменах, моя получава силен стрес от по сериозно скарване и тикове. Не бих искала това да е цената на дисциплината. Не мисля, че е редно.
Защото той може да е диво дете, но е супер чувствителен. И когато е в нормално (не изнервено положение) е в пъти по миличък и любвеобилен от нормалните детски реакции. Има нужда от прегръдки и целувки много повече от деца, които не реагират така бурно.

п.п. Тити, това с тикосването е съвсем от скоро.  Може би повече осъзнава карането и това, че е виновен. Всъщност "тикосването" му е че си събира едното оченце. Много е неприятно, но се получава само като е силен стрес, за това гледам да избягвам подобни ситуации .

Днес пробвах това,че църкащите деца са уморени и трябва да си почиват в леглото,резултатът беше неочаквано добър Анете,давай други идеи,пиши на лични как да става заплащането

Ами нормално е по дивите дечица да има нужда от повече сън, защото изразходват много енергия.
Моя ако и не спеше трябваше да съм луднала до сега. 
Ето днес емоции много, ходихме на хубав детски кът , по забавления и резултата заспа в 20 часа. И като е дивял през деня откарва по 12 часа сън.
Така че и аз днес да го похваля - ден без изпълнения, ама ми олекна джоба здраво. 

преди години няха организирали нещо като семинар за майки с лектор една психоложка. Та говорихме за разни такива проблеми 2 дена. Сега като четох pasinet, та се сетих, че беше казала тази жена няколко неща, които съм запомнила:
1. когато наказваме, трябва задължително детето да знае и разбира защо е наказано(на 3 не винаги разбират защо са наказани...и съответно няма възпитателен смисъл от наказанието)
2. когато говорите на детето винаги слизайте на нивото на очите им(клекнали или пък качете него на своето ниво), защото иначе разговора звучи по друг начин(даже пробвахме по двойки- едната клекнала, другата права, странно е )
Ако се сетя и друго ще пиша

Чета и ми става по-леко, че не съм сама. Ужас е някакъв в последно време...  Пробвам всичко - не обръщам внимание и оставям да реве и да се тръшка - само още по-зле става и изпада в истерия; викам и се карам - естествено нищо не се получава; заплашвам с наказание, съобразено с държането - казва ми добре вземи ми го, или добре прати ме в на вън да се успокоя, или (ако отказва да яде) добре ще си легна гладен, дори в изблик на гняв го плеснах и естествено нищо не помогна (като преди това ми каза - добре напляскай ме). Нищо не проработва, абсолютно нищо. Само от време на време броенето до 3, но не винаги. В момента е на тема противопоставяне на всичко и всякакви правила - не иска да си ляга и на обяд и вечер, а е супер уморен; не иска да яде каквото му се слага, а само говори за сладко и бонбони; не иска да се облича, не иска да се съблича; не иска да си прибере играчките; не иска да седи на гърнето, не иска дори да ходи да пиша, когато ние кажем да отиде и стиска! Никога не съм насилвала за нищо, винаги с добро сме правили нещата, но сега се противопоставя на абсолютно всичко, което кажем. Изнервена съм невероятно, няма и следа от спокойното ми дете от преди...  Особено следобедното лягане е много изтощаващо. Знам, че децата около 3 г. спират да спят следобед, но аз имам сериозна нужда от неговия сън... затова и избягвам да го заплашвам с леглото и лягане, защото ще стане още по-зле.
Подозирам, че всичко е, защото започна да ходи на градина от скоро, макар и да е на половин ден. Но ходи с удоволствие, не е като да не му харесва, а и реално не е ходил от 1 седмица, защото се разболя и после имаяше празници и тази седмица пак няма да ходи, така че го няма дразнителя. Не знам вече, какво да правя, търпението ми е на ръба......

Ох..
Моя и не спи..
И на обед почти не.. И вечер заспива посред нощите ..
Ей го днеска преди малко легна.. Защото не спа на обед. Ако е спал - отива към 2-3 поне сутринта 
Сутрин става около 9-10
На всичко отгоре и се буди поне по 10 пъти през нощта - да суче, да пие вода, да пишка..
ииии .. не съм луднала.. ми съм свикнала..
Откак се е родил 3 часа на куп не е спал.. Та съм свикнала много..
Но ако не съм спала поне 3 часа разпокъсано за денонощие, ми идва в повече 

Без значение колко е дивял.. Даже май колкото повече беснее, толкова по-трудно заспива и се мята като рибка после в леглото (че и спи до мен.. )..

Боже не е 3г. а на 2,3г. обаче като чета направо съм в категорията на лудите майки и изтрещелите деца
То няма ден почивка. С баща му сме се опънали като струни.
То вярно, че моето е доста буйно но откакто стана на 2г. направо не се търпи.

Идеите, освен да се дават, трябва и да се приемат, и да се прилагат.  Ето няколко:

1. Утвърждаване на ежедневен режим, който се променя не при желание, а при необходимост.
2. Промяна на схващането, че детето трябва да харесва и обича родителите си. То трябва да ги уважава, а те трябва да го отглеждат и подготвят за самостоятелен живот, това е всичко. Любовта е инстинкт и свободна воля - ако забравим, че детето ни е длъжно да ни обича, ще забравим и страха от провал в това отношение.
3. Промяна на схващането, че детето има нужда от много. Не са нужни нито много играчки, нито много внимание, нито много време, за да е щастливо то, дори напротив. Всеки страх, че може би не даваме достатъчно, може да се замени с увереност, че имаме какво още да дадем.
4. Никакви угризения и никакви извинения пред детето, то няма нужда от тях. Дори и да изпитваме съмнения и страхове, ги държим за себе си и не го обременяваме със слабостта си. Когато порасне, ще му кажете всичко и тогава то ще разбере 


Весели празници на всички, бъдете спокойни и щастливи!

crazy chick , честно не ти разбрах поста. 

1. Режим си имаме и той си го обича.
2. Не знам дали трябва или не трябва, но според мен децата (поне в тази ранна възраст) си обичат родителите, моето също.
3. Не знам дали другите деца имат нужда от много, но моето има и все не му стига вниманието, което иска от мен. Освен това има и други по специфични нужди, които няма как да пренебрегна, но не са предмет на тази тема.
4. Угризенията не мисля, че някоя майка дори и да се страхува обяснява нещо такова на малко дете.

Та в този смисъл, наистина не разбрах какво точно искаш да кажеш като конкретен съвет по темата с поста си.