"Издивяването" на 3 годишните

  • 6 013
  • 123
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 3 092
Ох , понякога и аз си мисля че не и стига вниманието и п скоро не знае как да го разпредели межу мен и баща си - например  - иска играчка или книжка , сок или вода , без значение  и аз и я подавам .Започва се с писъци не ти , тати искам да ми я даде ..
През нощта например се събужда - с желанието да пие  вода . Дава и баща и и пак рев страхотен  - не ти , мама и още хиляди такива дребни неща , например представя си че аз трябва да стоя ей там ама на точно определено място в средата на стаята и да правя точно опредлено нещо - например да и хвърля топка и ако не става така както тя вижда нещата започва рев , писъци и дори въпроси - а ти защо така правиш .Понякога ми иде в повече Tired
Има и доста странни желания - да  спи с обувките си например или с някаква фланелка , която си е избрала.
Удоволетвоярвам и ги и съм обвинена че я глезя , но истината е че дори не знам дали да реагирам на подобни изблици .
Период ли е , характер ли не чудя се  . Защо не продават отнякъде готови рецепти как да си добър родител и как да се справиш в подобни  ситуации не знам ...ooooh!

Последна редакция: вт, 30 дек 2008, 18:49 от Вили.

# 121
  • Пристанището на шейсетте кораба.
  • Мнения: 239
Благодаря за съветите
 И моята тригодишна госпожица  е в периода на утвърждаването "издивяването" и пробване на границите какво може и какво не
особено тези двата
3. Промяна на схващането, че детето има нужда от много. Не са нужни нито много играчки, нито много внимание, нито много време, за да е щастливо то, дори напротив. Всеки страх, че може би не даваме достатъчно, може да се замени с увереност, че имаме какво още да дадем.
4. Никакви угризения и никакви извинения пред детето, то няма нужда от тях. Дори и да изпитваме съмнения и страхове, ги държим за себе си и не го обременяваме със слабостта си. Когато порасне, ще му кажете всичко и тогава то ще разбере Grinning
Весели празници на всички, бъдете спокойни и щастливи!
наскоро си мислех точно за това  ".. Всеки страх, че може би не даваме достатъчно, може да се замени с увереност, че имаме какво още да дадем"
не знам точно как да го обясня но покрай коледната еуфория  тя имаше  и рожден ден точно за това си мислех, много играчки,  много дрехи,  а всъщност не те са важни.
Весели празници  на всички  и си пожелавам на себе си и на другите по- вече търпение, здраве и много любов

# 122
  • Мнения: 8 999
Не искам дори да си спомням за този период! Дъщеря ми го преживя като по-млада - малко след като се роди брат й. Била е на около 2 г. Но синът ми имаше класически ранен пубертет, след като навърши три години. Продължи учудващо дълго - към година и повече. Скъса ми нервите. Ама и аз не съм му спестявах наказанията.

# 123
  • Мнения: 1 404
Вили,Ния се държеше по същия начин откакто стана на 1.5г чак до три TiredНикога не е била агресивна спрямо мен или други деца,не се е тръшкала за играчка или бонбон,но ако нещо друго,съвсем незначително не станеше така,както тя си го е представила....Според мен хора,на които това не се е случвало не могат да го разберат,да не говорим за съвети от тяхна страна StopРежим е имала винаги,доста спартански според повечето ми познати,внимание толкова,колкото съм сметнала,че е необходимо,няма универсална мерна единица за всички деца,играчките според мен нямат нищо общо,Ния например започна да си играе с тях едва преди няколко месеца.Тогава  пробвахме всякакви методи за справяне със ситуацията  с изключение на класическа хомеопатия и според мен тя би имала ефект,ако се попадне на подходящ специалист.За съжаление тогава нямах възможност за постоянни пътувания до София и си изкарахме година и половина на прага на полудяването,Сега пак се случват подобни сценки,но много по-рядко,лесно е за предотвратяване в повечето случаи.Пожелавам ти много търпение и бързо преминаване на периода Hug

Общи условия

Активация на акаунт