Безумия на/преживени с мъжте ви

Ох, не съм се смяла така от мн време. Запис, за да не загубя темата. Разкази нямам, защото съм разведена, а такива не помня. 

История с моя милост.Зимно време,киша,привечер излизам от работа и бившия приятел ще ме взима с новата си кола.Аз я познавам,и седя чакайки,обаче нещо се бави и аз изнервена си се каня на ум как ще се разправяме.Нещеш ли пристига нашия,аз гордо тръгвам към колата,виждам по гумите някъв сняг ,пооритах предната да падне,посягам да дръпна вратата(нещо друга дръжката ми се стори но нали е студ та бързах да вляза),сядам и в момента в коийто се обръщам и почвам да му се карам някъв брадясал,200 кг тип се пули в мен ,а аз седя и от зор и уплах така се изстрелях от колата че нито му се извиних нито нищо,слязох и що не припаднах После много се смяхме,даже сръднята ми беше минала

 

 
venelina81 не си сама в тази издънка.
И аз имах подобна случка преди години , само че докато се усетя че съм в чужда кола , можеше и колата да тръгне с мен  Защото аз докато се карах на  "мъжа ми" , не гледах към шофьора , а ровех в чантата си търсейки нещо 
А в същото време мъжо наблюдавал от нашата кола какви ги върша  и се заливал от смях.
Идеше ми после да му играя една чанта 

Смехотерапията е добро нещо. Случките наистина си заслужават.

...Още една случка и от мен:

Тръгваме на море преди 7 години. В тъмни доби / около 3 през ноща/, та да избегнем натовареното движение. Аз - нагласила багажите- куфарче за детето, куфарче за нас / с бельо, бански, тоалетни неща, кърпи/ и понеже отивам на почивка и мразя да гладя - всички дрехи /моите и на мъжа ми / изгладени предварително - разпределени на две закачалки. Мъжът ми натоварва всичко, мърморейки, че сякаш се евакуираме - толкова много багаж съм нагласила...
Та пътуваме си мирно и кротко и някъде след Сливен детето се събужда отзад и почва да мрънка, че му пече слънцето. Аз спокойно му казвам да легне с глава към закачалките, но синът ми / тогава 6 годишен/ учудено пита " Ама към кои закачалки, мамо, няма ги?". Е....обръщам се и не мога да повярвам на очите си - закачалки няма-нито една!

Почвам да питам на глас "Ама къде са закачалките? Какво е станало? Да не са ни окрали докато сме пили кафе?" Продължавам да опявам" Ужас! Това са всичките ни дрехи! в куфара са само бельо и бански..." и все в тоя дух. Разбира се в паниката се обръщам и към мъжа ми с въпрос къде са закачалките.?  Той спира вбесен, без да казва кавото и да било, отваря багажника и....няма закачалки Почвам да крещя, че ще си ходим денонощно по бански, а малкият ни успокоява: "Спокойно, аз ще ви дам от моите дрехи!"

Тогава мъжът ми се сеща, че докато товарел багажа,закачил закачалките на дървото пред блока, под което беше паркирал колата и май там са и останали. Звъним бясно на едно бабе / съседка, която денонощно виси на прозореца/ дали на дървото има закачалки. Оказва се , че близо 5 часа след нашето тръгване - на клона пред блока висят закачалките с нашите дрехи. Изстрелваме бабето да ги взема и с цената на хиляди обещания за помощ като се върнем, я молим да ги прати по автобус до Бургас.

Получихме злополучните закачалки привечер в Бургас...Но повече не допуснах мъжът ми сам да товари колата за морето и не пропусках възможност да му напомня защо!

Преди два дни, аз много сърдита на мъжа ми (тресе ме бременния хормон ама яко), в неговия роден град сме и аз кръстовам улиците. Той ми се обажда да дойде да ме вземе и аз тъкмо излизах от един ресторант, където ходих до тоалетната и казвам сърдито еди кой си ресторант. Излизам и сядам на една пейка 5 метра по-нагоре да го чакам. Чакам, чакам сума ти време и накрая той се появява и ми вика "Каква случка. Влизам в ресторанта, питам сервитьорката - Виждали ли сте една бременна жена ? Тя казва да, влезе в тоалетната". И той застанал пред вратата и чакал чинно 15 мин. Докато се усети, че хората вече го гледат странно и тогава проверява и се усеща че не съм там
Е, много бързо му се отсърдих.

Чета кой с колко багаж тръгва и се сещам как преди време тръгвах и аз с дисагите. Колко подигравки съм отнасяла, само аз си знам.
Миналата година на море тръгнах само с един сак (среден размер). Всичко беше организирано, за да не се претрупвам с дрехи. Изчислено до последния детайл. Да де, ама защо да взимам затворени обувки, след като отивам на море? И съответно заминавам с един чифт сандали и един чифт джапанки. И един чифт чорапи, да е пълен купонът. Е, два дена в студа носих чорапи с джапанки и се обличах с якето на приятеля ми, задето ми е толкова акъла.
И да вметна, че веднъж бях тръгнала командировка без чорапи. Бях ги отделила в една чанта до куфара и така съм заминала. Добре че не бях на някое затънтено място.

О, с багажа за морето и аз бях така миналата година.
Подреждах, подреждах, сложих всичко на мъжа и детето и остана моя багаж.
Започвам да трупам отстрани на куфара и преценявам кое ще сложа и кое не.
Едно в куфара, едно извън него и ще слагам в отделна чанта че вече няма място в куфара, и друг куп с тези, които няма да взимам.
Когато стигнахме в хотела, се оказа че съм забравила другия куп с дрехите, които щях да слагам с чанта.)
Та да видите как се кара с 2чифта къси панталони, 2поли и блузи и 2рокли за 10дена. )))))) от време на време си перях. )))))

В такива ситуации си купуваш едни гуменки за 5 лева и готово..