Как да подготвим таткото за раждането

Не съм го подготвяла специално. Редовно споделях какво става на консултациите, неща които съм прочела и са ме впечатлили. А в края на бременеенето ми беше и най-големият ни семеем срив, та въобще не ми беше да се занимавам с него. След раждането обаче.... Той пое бебето изцяло от първият му ден вкъщи. Аз само го кърмех. Тъй, че и с подготовка и без, ако му идва от вътре да бъде баща - ще бъде.

Това е най-правилното изказване което прочетох тук!!! 

Аз смятам, че таткото също трябва да бъде подготвен за раждането. И дори да присъства/но това всяка двойка си го решава/. Всички искаме таткото да се съобразява с нас, докато сме бременни, а също и да помага с бебчето, но затова е необходима и информация и подготовка. Аз самата научих много нови неща за себе си и за тялото си, докато бях бременна. Признавам, че преди да забременея не съм се замисляла много-много през какво минава една бременна жена, на какви физически и емоционални промени е подложена. По някакъв начин дори съм подценявала бременността и майчинството-е, какво пък толкова, всяка жена може да бъде майка. Я, да дойде на работното ми място и да видим дали ще се справи. Незнанието ми ме е правило самонадеяна и едва сега виждам, че да станеш и да бъдеш майка не е лесно. Поне за мен. Затова не трябва да се подценява и подготовката на таткото. Моят партньор идваше с ме н на почти всяка консултация. Не е присъствал само при неотложен служебен ангажимент. В началото ме чакаше в колата или в чакалнята, но веднъж ме попита:"Сама ли ще влезеш?" и аз разбрах, че той също иска да присъства на прегледа. Съгласих се без особена охота, защото не виждах нужда да присъства, но когато видях лицето му, докато наблюдаваше монитора, разбрах, че нямам право да го лишавам от тези емоции. И сега очите ми се насълзяват, като си спомня. Имам чувството, че той се вълнуваше повече и от мен и затова никога повече не му попречих да влиза с мен. Дори главно заради него се съгласих да присъства на раждането-за да споделим този вълнуващ момент. И не съжалявам. Понякога самите ние не допускаме мъжете си до някои неща, а след това се чудим защо не са съпричастни. Наша грижа е деликатно, с так да позволим на нашите половинки да се докоснат до вълшебството на раждането. Това може да стане по различни начини-не е нужно да принуждаваме половинката да чете специализирана литература, но може да споделяме какво смепрочели и научили. Хубаво е таткото да присъства ако не на всички, то поне на някои от ехографските прегледи, и най-вече на триизмерния ехограф. За себе си мога да кажа, че истински се осъзнах като бъдеща майка едва след триизмерния ехограф, когато видях "снимката" на бъдещото си бебе. И това при положение, че вече имах коремче. А какво да кажем за бъдещия татко. За него появата на бебето е още по-абстрактна. Май се поувлякох, затова спирам.

Ходихме заедно на всички консултации. Четохме заедно статии. Той знаеше как се развива плода. Все пак това е и неговото бъдещо дете, не само моето.

Хихихи. Това с фАталната морфология и моят мъж го обясняваше скоро на сестра си. Иначе е наясно какво ме чака и това май не го притеснява. С голямо хладнокръвие обяснява, че ако би могъл би родил той, но понеже не може ще трябва да търпя.  Кто че ли и на мен не ми е ясно. 

Специална подготовка на таткото не сме правили. Подготвяхме се заедно, за това какво ни предстои. Събирахме информация за отглеждането на бебето и за всички необходими неща, свързани с появата на новия живот. Но то си беше съвместна подготовка. Дори майките в много отношения имат повече нужда да са предварително подготвени, отколкото бащите.
Може би бащите трябва да са по - запознати по въпросите за следродилната депресия на майката, за да знаят как да се справят и кака да я облекчават.

Хайде сега ще го подготвяме и таткото!  При нас не имало специална подготовка, не присъства на раждането /по мое желание/ и това с което беше подготвен за раждането беше : прочита на няколко книги за бебета и техните нужди, потребности и начини на отглеждане и възпитание. Активно участие в покупките за бебо и да ме закара до болницата, "хиляди" пъти докато преносвах и ми записваха тоновете.

Как успявате да ги накарате тактковците да четат тези книги , браво. Аз се опитвам да му пробутам книжката поне в частта за татковци, ама не ще Генчо пушка 

Моя сам чете в книгата какво пише , в нета следи какво има за всяка седмица ама дотам.Даже ми обяснява как ще го е страх да е пипне , че е много малка.Иначе присъства на всички прегледи , ама няма сила,която  да го накара да дойде на раждането

Защо трябва до го подготвяме.той да не е малко дете.нас кой ни подготвя-сами.Не трябва да ги глезим маи много мъжете,те станаха по нежни и от нас май.като изреве бебчето първия ден така хубаво ще се подготви че ще му стане ясно какво го чака.ако трябва да съм честна и аз не сам подготвена,не съм на ясно дори какво предстои, но го очаквам с нетърпение както и мъжът до мен.бебето, според мен, ще ни научи само как да се грижим за него.

и аз така мисля

Никак не съм го подготвяла моя мъж! През цялата ми бременност си фантазирахме и майтапехме - това беше нашата подготовка!

Не съм го подготвяла, то ако не идва от вътре - нищо не можеш да направиш. Дадоха му малката първо на него след раждането и 4 часа не я пусна. - това без подготовка  Любов от пръв поглед.

Едва ли някога ще бъде истински подготвен, когато моментът настъпи. Мъжете по - различно усещат нещата, природата си знае работата.
Може би ще изявява желание да е съпричастен във всеки момент, ако от самото начало не се държи настрани от случващото се с любимата му жена, от всеки момент от развитието на неговото бебче.
И въпреки, че някои мъже са грижовни, внимателни и съчувстват, както моят, все пак така и не проявяват желание да присъстват на самото раждане. Въпрос на психика и на избор. Който аз уважавам.

и аз това се чудех?