Незнам дали го искам

Да ти кажа то май си зависи от човека. В моя случай кариерата ми направо си умря. Преди да се оженя имах някакъв стаж, ама не официален (по образование съм юрист) в адвокатска кантора. После родих и заминах в чужбина с мъжа ми. В началото ми беше толкова хубаво с бебето, че не можех да си представя да се отделя от нея, че да ходя да работя. Като навърши 1г. и половина почнах да търся. Да ама съм на 29 и нито ден истинска работа. В момента си доброволствам на воля (работя за разни организации като юридически консултант без да ми плащат), защото навсякъде ми търсят 6 години стаж. А аз ги нямам.

Но нямам и самочувствие и смелост да започна от начало. А никой не е казал, че не е възможно. Просто аз съм си такава малко мързелива. И както казва мъжа ми ножа не ми е опрял до кокала, та затова не си намирам работа.

Но моят съвет е направете поне една- две години стаж след дипломирането- ще натрупате и самочувствие и професионален и житейски опит.

Здравей!
Моят съвет е-действайте!Първо-момичетата са ти писали-бебето не винаги става от първият път,може да ви отнеме месеци,дори година.а докато правите опитите все по-силно ще го искаш това бебче,повярвай ми!
Аз съм от младите майки-пред 3 дни станах на 23,когато започнахме да правим бебето бях на 21 все още и мноооого исках бебе,ама много! Само дето преди това ми отне 1 година да настроя мъжа на тази вълна. бебешката.Ама сега ела го виж,от вратата за малката се хваща направо.
Та мисълта ми е,че аз винаги съм искала бебе,даже 2-3 и още на 20 се чувтвах напълно готова за това.На дискотеки няма да спре да ти се ходи,но все ще намирате начин да излезете,повярвай ми!Бебетата не са чак толкова трудни за гледане,аз докато бях бременна се чудех дали ще бъда добра майка,ама сега виждам,че се справям отлично! .
Кариерата,какво да ти кажа-сега завършвам бакалавърска степен.Живот и здраве есента записвам магистратура,по време на която сме планирали второто бебе!А гледаме бебето съвсем сами,никой не ни помага,майка ми е в друг град,а свекърва ми е починала...И все пак се справяме.За кариера ще мисля,като си отгледам до 2 годишна възраст децата,дай Боже двете! Тя няма как да ми избяга,обаче на по-късна възраст не се знае колко време ще ти отнеме забременяването,а и после възстановяването е мнооого по-трудно.Ето,аз родих преди почти 5 месеца,който и да ме види,няма да разбере,че съм раждала.Повярвай ми.Прибрала съм си корема,възстановила съм си килограмите и фигурата.Това също не е без значение-нали не сикаш на 30 да родиш и да си останеш бухтичка? Не казвам,че така става с по-късно родилите мами,но по-трудно се възстановява фигурата тогава!
Хайде,успех и пиши какво е станало на морето!

Моля, моля - айде без обиди!
Аз като родих почти на 30г. да не би да съм бухтичка! 
Дори родих със секцио и седмица след това бях във великолепна форма! Сега съм 47 кг и изглеждам по-добре от повечето 20-годишни девойки, да не говорим за тинейджърки!
И освен това формата и кг си зависят от човека и неговата структура, а не от възрастта!
Айде моля ви се! 
Хубаво е, че сте млади, радвам ви се много, ама проявете малко уважение!

Е, не значи, че и с теб така щте стане- аз примерно не давах, а и продължавам да не давам, дума да се издума някоя от бабите да ми гледа детето, а то не може без помощ и кариера, и деца, и забавления. Или поне при мен не се получава. Винаги съм се чудила как другите успяват.

Подкрепям това мнение напълно!!!!

Не съм казала,че с всички става така,казах,че по-трудно се възстановява тялото при по-голям брой годинки,това вски лекар ще ти го каже!Не съм искала да обидя никого!

 Не съм казала,че с всички става така,казах,че по-трудно се възстановява тялото при по-голям брой годинки,това вски лекар ще ти го каже!Не съм искала да обидя никого!


По принцип е така, защото се предполага че по- младия организъм е по- здрав, с по- добър метаболизъм, освен това по- младия човек води по- динамичен живот и т.н. , но не винаги е така. Всичко си е до конкретния човек и начина му на живот.

И изобщо това не би трябвало да бъде аргумент във вземането на такова решение- по- важно е дали си готов психически да бъдеш родител, а и обективно дали можеи да носиш отговорност за още едно същество. Разбира се не смятам, че това е предимство само на "по- зрелите" млади хора- годините ти може и да са над 35 и пак да не ставаш за мама, а може и да си на 18 и вече да си способна да се справиш със задачата. Всичко зависи от конкретната среда и наглада с която си израсъл.

Не искам да охлаждам ничий ентусиазъм, но аз на 21 никога не бих се захванала доброволно с това.Да имаш дете е прекрасно, но много отговорно.Аз на 21 мислех само за купони, сесии и бъдещата си кариера.Ако при теб е различно - ок Но изказванищ от типа "биха се срамували от по-възрастна майка" - сори, не демонстрират особена зрялост

Ммдааааа. Това може да го напише един доооооста незрял човек (меко казано).
Ако и по останалите въпроси разсъждаваш така, май трябва да почакаш още малко докато ти "уври" главата. По отношение на това, дали дадено дете ще се срамува от майка си, уверявам те, годините са на последно място, ако въобще влизат в класацията.

belinda мисля,че доста преувеличаваш думите ми, но нямам намерение да се седна да те убеждавам, че НЕ това съм имала в предвид.

На мен 21 ми се виждат малко. Родих на 25 и пак понякога се чудя дали не избързахме.
Живее ми се, излиза ми се, с нетърпение си чакам петък вечер, когато детето е при баба си. Не че не я обожавам и не че не ми е приятно с дечко, но за мен животът не се изчерпва само с майчинството и има неща, които ми липсват.

Ами то по логиката сега ми се живее,ехееее,трябва да раждаме на по 45 най-малко!
Не знам,аз казах вече,гледаме беебто съвсем сами,мъжа ми работи,аз уча и се справяме,излизаме с приятели,всеки ден вкъщи има гости!Е,липсва ми,че не одим по дискотеки,ама ние и преди това не сме се скъсвали от дискотеки,така че не бебето е причината,защото ако толкова много искахме,щяхме да намерим на кого да я оставим за 1 нощ.Бебето ми е планирано,нито за миг не съжалявам,че съм я родила,даже нямаме тъпение да и направим братче!
 woman,няма да съжаяваш,повярвай ми!