Не знам,аз казах вече,гледаме беебто съвсем сами,мъжа ми работи,аз уча и се справяме,излизаме с приятели,всеки ден вкъщи има гости!
Ама ти си като многоръкия Шива, бе! Шапка ти свалям- аз се опитах да си гледам детето и къщата, да уча и гостите на мъжа ми да посрещам без баби или детегледачка, ама нито едно от тия неща не става както трябва. Детето ми няма добър режим и е голям нервак, защото все нямам време да й отделя достатъчно внимание, къщата няма изобщо да я коментирам- чак ме е срам, ученето бива ама не е на нивото, което бих искала, а мъжа ми постоянно мрънка че не съм искала да излизаме щото съм уморена.
Ама ти си като многоръкия Шива, бе! Шапка ти свалям- аз се опитах да си гледам детето и къщата, да уча и гостите на мъжа ми да посрещам без баби или детегледачка, ама нито едно от тия неща не става както трябва. Детето ми няма добър режим и е голям нервак, защото все нямам време да й отделя достатъчно внимание, къщата няма изобщо да я коментирам- чак ме е срам, ученето бива ама не е на нивото, което бих искала, а мъжа ми постоянно мрънка че не съм искала да излизаме щото съм уморена.
Сами си гледаме малката и си ходя на изпити...мисля,че всичко е до желание и лична преценка кой какво иска най-много.
и съм много щастлива ,чв вече е реалност!!!! 
) . Та, започнах от 19 и сега съм на почти 24. Не съжалявам, че не съм си поживяла, защото животът не спира с едно, две или дори 3 деца. Млада съм , симпатяга съм, имам идеалното за мен семейство, собствен бизнес (да е жив и здрав мъж ми, който е 13 години по-голям от мен) и обожавам децата си и не съжалявам, че са се пръкнали толкова рано. Единственото , за което ми е кофти е, че зарязах ученето, но в крайна сметка никога не е късно пак да започна и така и мисля да направя, но не сега. Не мисля да се опитвам да правя хиляди неща наведнъж, защото определено от някъде ще пропука. 
Колкото до кариерата и учението, ами нашето общество страда от т.н. "superwoman syndrom" :жената дето мие чинии с изрядно поддържания си маникюр, има две прекрасно възпитани деца и е стигнала мениджърска позиция на 25 максимум. Ами такова животно няма. И да има: едва ли заслугите са толкова нейни, колкото на хората около нея (помощния персонал от отзивчиви съпрузи и баби, които са винаги на разположение). Така че, всичко е въпрос на приоритети 
).
Мисля, че имаш време колкото си искаш, щом си само на 21 год. На тази възраст още не ми е минавало през ума за деца. Иначе също като теб много се колебаех (макар че бях малко по-голяма), но един ден просто се реших и.... разбира се, сега не съжалявам, но понякога ми липсват безгрижните времена. Не е лесно да имаш дете, но не е и лесно да гледаш как всички около теб имат, а ти - не. Станеш ли на една определена възраст, омръзнат ли ти купоните и дискотеките, нещо започва да ти липсва. 
! Познавам майки, които без да у4ат или работят, пак не се занимават само с децата си, гледат си "живота" и са оставили вси4ки задължения на бабите! И какво, като не работят и не у4ат - пак лишават децата си 
!