до колко се чувствате интегрирани

# 60 9 ноем. 2008, 13:10 ч.

Мнения: 2 926

Не, не се чувствам интегрирана.
Приела съм, че пребивавам временно и отказвам да приема факта,че живея в чужбина.
Правя го подсъзнателно.
Не искам да се интегрирам.
Живея с мисълта, че това е временно и в най-скоро време ще си заживея отново в къщи.

# 61 9 ноем. 2008, 22:05 ч.

На всички ни е ясно, че чужденецът че си остане чужденец, където и да е. Важна е вътрешната нагласа, защото както се представиш пред хората, така ще те приемат. За нас мога да кажа, че се чувстваме много добре тук, има си и плюсовете, има си и минусите, като си имаш работа всичко се нарежда, но за мен е най-важно, как се чувства детето ми и преди всичко що се отнася до здравеопазването. И аз мисля, че за да се интегрираш, малко или много е необходимо да се намалят срещите с други българи. Споделям и мнението на dolcezza: "че носталгията и интеграцията нямат нищо общо едно с друго.
Всеки може да си има някаква носталгия и това не му пречи да е интегриран." Поздрави на всички, които се чувстват интегрирани. family

# 62 9 ноем. 2008, 22:37 ч.

Мнения: 289

Теди, какво лошо има да си останеш чужденец ,тъкмо малко да разнообразим и без това скучното ежедневие, специално за Запада, тук любопитстват, интересно им е, ходим си до България, не като туристи, мъжа ми разказва и го гледат с интерес като се върне, дойдат родителите ми и те ги позабавляват малко и така ,просто забелязах, че имат нужда и от нещо по различно.

# 63 11 ноем. 2008, 11:03 ч.

Е, и аз да се изкажа.
Всичко опира до пари и социален крьг. Това е , поне за мене.
Работата не е фактор, и вкьщи да стоиш , пак можеш да се чустваш уютно, зависи какви са хората около теб и как те приемат. Е да , нямам нищо какво да си кажа с хора които прекарват свободното си време дьрт байк райдинг или игрят плей стайшьн по цяла вечер. Леле кьде се насадих... добре че крьжа в академична среда три пьти седмично, иначе да сам си била камшика отдавна. Незнам дали сам интегрирана, ама ми е по-лесно да пиша на другия език. Това не е критерий. А в БГ се чуствам най- на място. Знам какво ще кажат некои от милите сьфорумки- и тоя ден ще дойде и си вервам. . .

# 64 11 ноем. 2008, 11:13 ч.

Мнения: 1 910

Аз се чувствам променливо интегрирана. Ту повече към съвсем, ту никак.

# 65 13 ноем. 2008, 01:47 ч.

Мнения: 295

Това, че съм интергирана, не ми пречи да се чувствам българка.

# 66 13 ноем. 2008, 07:01 ч.

Мнения: 3 461

Интегрирането съм го докарала най-добре от към килограми, станала съм пикантна арабска трътка. Laughing

Това в кръга на шегата, не че тук няма много слаби и елегантни жени. Имам късмета да се намирам в космополитно и толерантно общество, интегрирането го свързвам с възможността да живея пълноценно, общувам и работя без никакви проблеми и в същото време да бъда себе си, да не се налага да правя компромиси с усещането си за идентичност.

Последна редакция: чт, 13 ное 2008, 07:43 от Noia

# 67 13 ноем. 2008, 08:15 ч.

Мнения: 4 916

Цитат на: Карамел` в нд, 09 ное 2008, 13:10

И аз така. На 100 процента.

# 68 14 ноем. 2008, 06:00 ч.

Мнения: 2 386

Променливо интегрирана, но никога на 100%. Просто не искам.

# 69 15 ноем. 2008, 15:40 ч.

Мнения: 168

Аз пък не мога да се интегрирам все още в Бг. Установих, че мисленето ми се е променило, както и маниерите, абе стоя някак си неадекватно в много ситуации и разговори с хората. Толкова се сконфузвам понякога, че чак се питам дали всичко е наред със социалните ми умения. Започнах работа и странното е, че с чуждестранните колеги се разбирам много по-добре (там отношенията са само делови), отколкото с българските (много от тях прехвърлят нещата някак си на личностна основа, т.е излизат от рамките на служебните, а така се дава храна на интригите).

Причина:

Причина: