Да ти кажа всички оженили се покрай мен са женени по любов. Т.е. май не познавам "връзващи" хора.
"По сметка" - звучи ми средновековно, има и такива бракове, но не са толкова чести.
Относно обичта - винаги единия обича малко повече от другия. Обикновено това е този, който прави повечето компромиси и търпи докато един ден му дойде в повече и идва края на брака. Не са май чак 90%, но процента е голям.
А и дълго съществуващия брак не значи щастлив брак.
Но пък ако още от самото начало ти е ясно за какъв брак ще става дума и въпреки това да се ожениш - или трябва да си много глупав човек или да си просто мазохист.
"По сметка" - звучи ми средновековно, има и такива бракове, но не са толкова чести.
Относно обичта - винаги единия обича малко повече от другия. Обикновено това е този, който прави повечето компромиси и търпи докато един ден му дойде в повече и идва края на брака. Не са май чак 90%, но процента е голям.
А и дълго съществуващия брак не значи щастлив брак.
Но пък ако още от самото начало ти е ясно за какъв брак ще става дума и въпреки това да се ожениш - или трябва да си много глупав човек или да си просто мазохист.
Ми то никой не е щаслив в тази ситоация,не ми се вижда семейство .Ами детенцето,милото то.Не знам какъв смисал може да има такава връзка?! 
Толкова много бракове, в които любовта по някое време и на двамата си отива си отглеждат живи, здрави и щастливи деца, тук никаква кой знае каква драма не виждам. Поне единия обича до полуда. Мъжа какво , да вземе да се гръмне ли, че няква друга го е зарязала. Щом е намерил утеха в бащинството, лошо няма. Все пак спал е с въпросната майка и не я е накарал да абортира, това само по себе си говори, че е искал това дете. Не може някой да ме убеди, че мъж който не иска детето, ще се изяви като добър баща. Човекът като има несподелена или невъзможна любов не значи, че не може да бъде добър родител, а по голямо признание от детската любов, здраве му кажи. 
), а не, благодаря - по-добре да си сложа въжето 
, егати тъпотията, никога не бих си го причинила.