ЗДРАВЕИТЕ!Дълго ,но рядко се'' ровя''във форумите!днес попаднах на този и останах много приятно изненадана!Венера 2008 БРАВО!Нямам думи!рядко ми се случва да чета такива мисли и размисли!само за едно съжалявам,че трябва сега да седна и да пиша за това какво мисля аз!колко по добре би било да си побъбрим на чаша кафе 
!
Дидитка,напълно съм съгласна с това което пишеш и по начина по които разсъждаваш!(относно мненията на Juturna i Pixie,мисля че те просто се "хващат"за някои абзац и го коментират).Нека мислим ,малко по обширно и общо!
Какво мисля аз по темата?имам много мисли,но нямам много време!ДУХОВНОТО ИЗРАСТВАНЕ!Дали било то това когато ставаш родител,дали било тогава когато поемаш своят път в живота с човека до себе си"в болка и радост,до края..........."няма значение!във всяко едно решение,което трябва да бъде взето от нас,трябва да бъде премислено добре!
Дидитка,разбирам те напълно и мисля че си една здраво стъпила на земята млада жена,готова за ударите на живота,изненадите в брака,трезвото мислене!аз съм омъжена от 8 години и имам 1 дете,сега чакам 2-ро.преди 8 години за пръв път излязох извън БГ.и се намерих тук на този малък остров!Мъжът ми е с 20 год.по голям от мен!аз го Боготворя,Обичам,Уважавам!когато дойдох тук не знаех нито един чужд език,бях сама(с мъжът ми)не ме питай как сме се разбирали!забременях и чАК тогава си дадох равносметка:ами сега????тук сама в чуждата държава с чуждият манталитет...и бебе......и мъж.къде съм и какво се очаква от мен?бях на 24!малко преди това в БГ си живях леко и весело-купони,дискотеки,работа тук -там,мама,тати.............и ето само за 3 мес живота ме праща на далечният остров(но това е друга история)но искам да кажа,че тук аз открих другото "АЗ" в мен!и тука е дълга история........научих се да оценявам живота такъв какъвто е!СЕГА!а не утре или след 20 год.нито вчера !научих се да гледам в душите на хората,а не в портмонетата и къщите и колите,дрехите,телефоните......научих се най вече да СЛУшАМ хората и да разгадавам душите и да бъда съпричастна на болките!НИщО чОВЕшКО НЕ МИ Е чУЖДО!И това благодарение на моята самостоятелност тук,далече от всичко с което съм израснала!бях дърво без корени,но посадих други,които са по здрави!
Венера,много ми помогна това че станах майка и разбрах сега колко е важна ролята ми в живота!много родители си мислят че от тях зависи дали ще имат деца!"хайде сега кариера,хайде сега къща,хайде сега дете".ДА,АМА НЕ.Кои сме ние да казваме кое как ще се случи?да-ние се опитваме и трудим за това,допринасяме по нещо в нашият живот,но не сме ние които поставяме редът как,кога и къде,скъпа ми Лиске!това което ти се случило на теб,че бременността ти е "планирана",дано и да успееш да планираш и възпитанието на детето и целият твои живот!пожелавам ти успех!и никога да не бъдеш изненадана от времето и съдбата си!
това за сега е от мен!обичаите се!
!Дидитка,напълно съм съгласна с това което пишеш и по начина по които разсъждаваш!(относно мненията на Juturna i Pixie,мисля че те просто се "хващат"за някои абзац и го коментират).Нека мислим ,малко по обширно и общо!
Какво мисля аз по темата?имам много мисли,но нямам много време!ДУХОВНОТО ИЗРАСТВАНЕ!Дали било то това когато ставаш родител,дали било тогава когато поемаш своят път в живота с човека до себе си"в болка и радост,до края..........."няма значение!във всяко едно решение,което трябва да бъде взето от нас,трябва да бъде премислено добре!
Дидитка,разбирам те напълно и мисля че си една здраво стъпила на земята млада жена,готова за ударите на живота,изненадите в брака,трезвото мислене!аз съм омъжена от 8 години и имам 1 дете,сега чакам 2-ро.преди 8 години за пръв път излязох извън БГ.и се намерих тук на този малък остров!Мъжът ми е с 20 год.по голям от мен!аз го Боготворя,Обичам,Уважавам!когато дойдох тук не знаех нито един чужд език,бях сама(с мъжът ми)не ме питай как сме се разбирали!забременях и чАК тогава си дадох равносметка:ами сега????тук сама в чуждата държава с чуждият манталитет...и бебе......и мъж.къде съм и какво се очаква от мен?бях на 24!малко преди това в БГ си живях леко и весело-купони,дискотеки,работа тук -там,мама,тати.............и ето само за 3 мес живота ме праща на далечният остров(но това е друга история)но искам да кажа,че тук аз открих другото "АЗ" в мен!и тука е дълга история........научих се да оценявам живота такъв какъвто е!СЕГА!а не утре или след 20 год.нито вчера !научих се да гледам в душите на хората,а не в портмонетата и къщите и колите,дрехите,телефоните......научих се най вече да СЛУшАМ хората и да разгадавам душите и да бъда съпричастна на болките!НИщО чОВЕшКО НЕ МИ Е чУЖДО!И това благодарение на моята самостоятелност тук,далече от всичко с което съм израснала!бях дърво без корени,но посадих други,които са по здрави!
Венера,много ми помогна това че станах майка и разбрах сега колко е важна ролята ми в живота!много родители си мислят че от тях зависи дали ще имат деца!"хайде сега кариера,хайде сега къща,хайде сега дете".ДА,АМА НЕ.Кои сме ние да казваме кое как ще се случи?да-ние се опитваме и трудим за това,допринасяме по нещо в нашият живот,но не сме ние които поставяме редът как,кога и къде,скъпа ми Лиске!това което ти се случило на теб,че бременността ти е "планирана",дано и да успееш да планираш и възпитанието на детето и целият твои живот!пожелавам ти успех!и никога да не бъдеш изненадана от времето и съдбата си!
това за сега е от мен!обичаите се!